Добрин Иванов: Важното е след кризата да има къде да изнасяме продукция

Добрин Иванов: Важното е след кризата да има къде да изнасяме продукция

Всичко зависи от възстановяването на външните ни партньори

Завръщането на млади хора у нас е шанс за бизнеса, за да използва потенциала им, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал

-      Г-н Иванов, ще се срути ли икономиката ни и кои сектори ще бъдат най-засегнати от кризата с коронавируса?

- Всъщност ще бъде засегната цялата икономика. Това ще е пряка последица от безпрецедентната криза. Тя ще се изрази в обявяването на фалити на предприятия, загуба на работни места и  доходи, увеличаване на безработицата. Това съответно означава влошаване на качеството на живот. В случая нашата задача и тази на държавата е да се измислят мерки, които да омекотят катастрофата. Тези мерки трябва да гарантират по-бързо и ефективно възстановяване след отмяната на извънредното положение и връщането към нормалния живот. Защото дори да се справим със здравния проблем, едва ли ще успеем с икономическия. Това най-вероятно ще отнеме месеци.

  - Ако кризата приключи по-бързо, ще има ли по-малки последствия все пак и да излезем по-безболезнено от ситуацията?

 - Разбира се, колкото по-кратка ще е кризата, толкова по-бързо ще се възстановим. Видяхте, че в Китай след безпрецедентни мерки в рамките на 45 дни и ограничаване на всякакви икономически дейности, веднага производството бе възстановено. Проблемът е, че тук не говорим за локална криза, а за глобална, която ще обхване целия свят и основните ни икономически партньори. А когато те са в криза, това се отнася и за нас. Затова казвам, че ни предстои тежка икономическа криза, която в момента е свързана със здравната. Но в един момент ще се наложи да се справяме с икономическите последици във връзка с всички мерки, които бяха предприети в борбата с коронавируса.

 - Кризата е все пак от около две седмици, а някои започнаха да се оплакват от загуби. Доколко това е реално и доколко мерките на правителството ще смекчат положението?

 - Вече наистина има загуби, преустановени дейности. Това означава загуба на приходи при продължаване на разходи в същия размер от периода преди кризата. Това не може да продължи безкрайно. Въпрос на време е да започнат да се обявяват фалити. А това е всъщност една юридическа процедура. В момента дори голямата част от бизнеса е във фактическо състояние на фалит. Липсата на работа, на приходи, съпътствана с извършване на разходи за възнаграждения за материали, за външни услуги и други разходи, предполагат такъв краен резултат-прекратяване на дейността.

  - Доколко предприетите мерки ще смекчат удара?

- Според мен мерките закъсняха, защото вече втора седмица сме в период на извънредно положение и все още не можем да структурираме модел. Не знаем как той ще заработи и да оценим неговото въздействие. Така тежестта ще бъде върху бизнеса. Ние поехме отговорност при наемането на хора с уврежданията, при такса смет, потърпевши сме от цената на електроенергията и газа. Смята се, че имаме капацитет и възможности да решим всяка една криза. Този път обаче ми се струва, че бизнесът няма тази възможност. В момента няма как да генерираме приходи.

- В същото време обаче се реагира веднага, заработиха фабрики, започнаха да се шият маски и костюми у нас. Няма ли и добра страна това за икономиката ни, може пък да се възродят други отрасли?

-   Това са по-скоро изключения. На някои места може да са увеличили работата си, но на фона на общия спад е капка в морето.

 - Преди време бизнесът обаче изтъкваше като голям проблем липсата на кадри и се налагаше да внасяте. Какво се промени сега?

  - Ситуацията се промени много бързо, само за няколко седмици. Такива мерки се предприемат в много страни, у нас дори Слава Богу, изпреварихме събитията, реагирахме веднага и затова има добри резултати по отношение на заразени хора и спешни случаи. Търговските ни контрагенти от Германия, Италия, Франция също ограничават дейността. Така че тези, които купуват нашите стоки и услуги, намаляват поръчките. Това обезсмисля високата численост на персонала. Вече не сме в ситуация, при която поръчките се увеличават и това да налага увеличение на персонала, а обратното. Целта е да запазим настоящия капацитет.

 - Още през лятото обаче се говореше за рецесия, особено що се отнася за страни като Германия и Франция. Не започнаха ли да намаляват поръчките още тогава?

-      Така е, още през лятото обърнахме внимание, че има сигнали за забавяне на икономиката и че може евентуално да се стигне до рецесия. Кризата с коронавируса се яви като катализатор и ускори тези процеси.

 - Колко време ще е нужно да се възстанови икономиката след една такава криза?

  - Много е важно какви щети ще нанесе на целия свят една такава криза от гледна точка на това колко бързо ще се възстановят производствата в други страни. Нашата икономика е малка е тя е отворена, зависи от икономиката на други страни от ЕС. При сектори като туризъм, транспорт, които понесоха най-голямата тежест, има спад на приходите в рамките на 80-90%. При тях възстановяването ще е по-бавно. Така че след решаването на здравния проблем трябва бързо да възстановим икономическата активност.

  - Много служители се оплакаха, че работодателите ги пускат в неплатен отпуск, как да се лавира в тази ситуация?

 - Тук е много важна ролята на държавата и тя трябва да подаде ръка на бизнеса. Нужни са стимули, сега са всъщност черните дни. Само така бизнесът ще запази своя капацитет и хората ще имат доходи за съществуване. Видяхте, че здравните мерки се взеха бързо, така трябва да е и с икономическите. След като се реши проблемът с коронавируса, трябва да започнем да произвеждаме. Важно е обаче дали ще има къде да изнасяме продукцията си. Трябва да запазим работните места.

- Много млади хора се върнаха у нас от чужбина. За някои това е добър знак и ще се опитате ли да използвате потенциала им, да ги задържите?

 - Да, това е шанс за бизнеса. Въпросът е първо да запазим предприятията, за да може тези млади хора да имат какво и къде работят след кризата и да се използват техните възможности.

Визитка:


Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.