250 лекари са започнали работа в Германия от началото на 2018-а, казва в интервю на "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал.

- Г-н Иванов, само преди ден имаше заявка от страна на бизнеса за скок на заплатите следващата година. За реални очаквания ли говорим?

- Очакваме повишаване на заплатите през следващата година, като прогнозите сочат ръст на БВП, както и ръст на икономиката с 3,6%. Затова и нагласите на бизнеса са за една успешна 2019 година. Проучванията ни показват, че се очаква повишаване на производителността и съответно на оборотите. Също така на заетостта и възнагражденията на работещите в предприятията. Смятаме, че следващата година заплатите ще растат в диапазона 8-9%. Но това е тенденцията през последните няколко години. През 2017 година възнагражденията дори нараснаха с 11%, а през първите девет месеца на 2019-а ръстът е 7,7%. Така че заплатите растат, и то с по-голям темп от производителността на труда. Също така се увеличават по-бързо и от инфлацията. Разбира се, че критиците биха казали, че вървим от ниска база. Така е, съгласен съм. Но все пак нека отбележа, че ръстът на заплатите у нас е втори в ЕС след Румъния.

- Тук обаче много хора веднага ще ви контрират, че това не се усеща по джоба.

- Така е, но със сигурност българинът сега е по-богат в сравнение с преди една, пет или десет години. Но разликата със Западна Европа все още я има и най-вероятно това създава негативните усещания. За тези години в ЕС кохезията и сближаването не само в стандарта на живот, но и на всички останали сфери се случва. Разбира се, ние искаме това да става по-бързо, но има много фактори, които забавят този процес. Те са ниската производителност, структурата на икономиката, която се променя в крайна сметка, и липсата на човешки ресурси. Това всъщност е основният проблем, който пречи на ръста на доходите. За да може един работещ да получава по-високи възнаграждения, той трябва да упражнява по-квалифициран труд. Той винаги е по-високо платен. У нас 400 000 от работещите са наети на минимална работна заплата не защото не заслужават повече, а защото трудът, който полагат, е нискоквалифициран. Целта трябва да е повишаване на квалификацията, по-добро образование. Това ще доведе до по-голям ръст на доходите.

- В кои сфери най-бързо растат заплатите тази година и съответно в кои очаквате следващата?

- Имаме статистика на НСИ за второто тримесечие на 2018-а. Възнагражденията в IT сектора са се увеличили с почти 15%, което е огромен ръст за едно тримесечие. В административните и спомагателните дейности - с 12%. Съответно пък имаме намаление в сектори като „Операции с недвижими имоти“. Увеличение има в сектор „Образование“, където бяха повишени заплатите на учителите.

- Очаквате ли да има интерес в тази сфера и най-сетне дефицитът от кадри да бъде преодолян?

- Абсолютно. Има наистина голям интерес и увеличаване на заетостта в сектора. Това означава, че мярката е правилна. Друг сектор с увеличение на възнагражденията е строителството.

- Тук заетостта обаче не е ли сезонна?

- Не, има ръст в строителството като цяло. Има и повече издадени разрешения за строителство, но и дефицит на кадри в сектора.

- А другата година може ли да се очаква промяна в тенденциите?

- Прогнозите са за продължаване на тенденцията за увеличение на възнагражденията и това се дължи на две причини. Първата е липсата на кадри.

- Въпросът се поставя периодично и едва ли не като спасение се смята привличането на кадри от Молдова и Украйна. Доколко обаче това е решение, вместо да се задържат наши?

- Трябва да се работи в двете посоки. Като цяло краткосрочните мерки за намаляване на дефицита на кадри са тези две. Едната е допълнително увеличаване на възнагражденията на настоящия персонал. Това може да се случи и чрез допълнително квалифициран. Но като цяло това няма да повиши абсолютния брой на работещите. Когато се правят нови инвестиции и се откриват нови заводи и фабрики, то има нужда от служители. За да се намерят такива, единият вариант е работодателят да „открадне“ от други фирми. Или да бъдат внесени отвън. Все пак пазарът на труда има ограничен капацитет. Хората в трудоспособна възраст са определен брой. Затова и краткосрочна мярка е вносът на работници. Това, че сме се насочили към хора от българската диаспора, е логично. Ние сме атрактивни като трудов пазар за тях, също така са ни близки по манталитет.

- Бяха предприети стъпки в тази посока, но явно не запълваме дефицита.

- След приетите облекчения в Закона за трудовата мобилност се удвои броят на внесените работници през 2018 година. Той стана над 9000. Но това все още не е достатъчно. Голяма част от тези служители са хора с ниска квалификация. Всъщност става дума за мащабна държавна кампания за привличане на хора с български произход за връщането им у нас. Става дума за това те да се върнат със семействата си и да се заселят в обезлюдени райони. Така ще бъдат включени в пазара на труда.

- Но по какъв начин? За да се осъществи това, са нужни инвестиции, време...

- Така е, няма да се случи веднага. Но пък е мярка в правилната посока. У нас ще дойдат хора в трудоспособна възраст.

- А къде пък избират да се реализират нашите сънародници навън и от кои сфери напускат страната ни най-много?

- Най-големият проблем с изтичането на кадри е в здравеопазването. Само от началото на годината до момента над 250 лекари са започнали работа в Германия. Там е основният дефицит. Голяма част от емигриралите лекари са млади хора, току-що завършили университета.

- Какви други тенденции очаквате следващата година?

- Както казах, очакваме увеличаване на заетостта. Последните данни сочат, че безработните са вече 150 000. Голямата цел на работодателите трябва да е активирането на неактивните лица. Тези хора трябва да се върнат на пазара на труда и да започнат работа. Може би трябва да се мисли и за промяна на законодателството за елиминиране на стимулите на задържане на хора в трудоспособна възраст извън пазара на труда продължително време. Давам пример със срока за майчинство, който е най-дълъг у нас. Но пък трябва да се реши проблемът с осигуряване на места в детските градини.

Визитка:


Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини