Има риск от криза в индустрията, поръчките в някои сектори намаляха, коментира пред "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал

- Г-н Иванов, наистина ли съществува феноменът фалшиви болнични листове? Какви са аргументите ви и изобщо как може да се докаже едно такова деяние?

- Наистина има увеличение на издадените болнични листове и данните, които го показват, са обективни. От 2012 година досега два пъти е скочил броят на изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност. От 1,3 млн. болнични на година, миналата са се увеличили на 2,7 млн. издадени болнични. Задължително трябва да направим анализ на наетите лица, тоест на ползвателите на тези болнични. Към 2012 година наетите са били 2 милиона и 250 хиляди души, а към 2018 година - 2 милиона и 240 000. Тоест, при един и същ брой наети лица, имаме два пъти повече издадени болнични. Това навежда на мисълта, че причина за увеличението им не е само влошеният здравен статус на българите, нито застаряващото население, въпреки че и това го има като причина. Данните показват, че има известна доза злоупотреби.

- Но как може да се докаже подобно нещо, все пак някои хора наистина имат здравословни проблеми и може да им се наложи да отсъстват по болест от работа?
- Според справка на НОИ само около 10 000 болнични са били обжалвани, което е нищожен процент на фона на 2,7 млн. издадени. От тези 10 000 обжалвани 2500 са отменени, защото в тях са открити някакви пропуски при издаването им. На фона на това за последните три години само седем лекари са наказани за издаване на болнични листове. Но като причина за това не е посочено издаване на фалшиви болнични.

- Това не е достатъчно показателно, че няма как да обвиниш някого, че не е бил болен или че лекар е издал фалшив болничен.
- Много трудно се оспорва медицинската експертиза и здравословното състояние към момента на издаване на болничния. Фалшивият болничен не е български феномен, характерен е и за други страни - особено за Южна Европа. Заради това в 14 страни-членки на ЕС е въведен период на изчакване. Става дума за определени дни, през които болничният не се изплаща нито от работодателя, нито от НОИ, а е за сметка на осигуреното лице. В различните държави този период е различен - предимно между един и три дни. Във Финландия обаче е по-дълъг и е шест дни.

- Но ако един човек наистина е болен, дори от грип, и има нужда от лекарства, как ще се справи финансово? Как може да е действаща такава мярка, това ще ощети много хора?
- Това е мярка за борба с фалшивите болнични, защото по този начин се изключва икономическата мотивация на лицето, което злоупотребява. Само за справка - служител, който ползва три дни болничен, получава само 3% по-малко нетно възнаграждение, но за сметка на това работи 15% по-малко време. Това е икономическата мотивация. Затова предлагаме нормативно да бъде прието част от периода за временна нетрудоспособност да е неплатен и да бъде за сметка на служителя. У нас ниските възнаграждения са оправдани за всякакви допълнителни социални плащания.

- Калкулирали ли сте какви са загубите на бизнеса заради подобни злоупотреби, ако изобщо може да се направят такива изчисления?
- Годишно бизнесът плаща между 150-160 млн. лева за първите три дни болничен. По наши изчисления, въпреки че е трудно да са точни, между 20-30 млн. лева губят работодателите от изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност, които на практика не са медицински обосновани. Бизнесът дори губи много повече от това, че има пропуснати ползи от фалшивите болнични. Когато един служител не дойде на работа и си вземе фалшив болничен, се налага неговите колеги да изработят това, което е трябвало той самият да свърши. Ако това се мултиплицира в стотици хиляди служители в национален план, става дума за непроизведен БВП и съответно по-малко доходи.

- Ваши колеги поискаха дори издаването на фалшиви болнични да се криминализира. Как може да стане това и изобщо какъв ефект ще има подобна мярка?

- Може да се приеме като някаква мярка, но не знам доколко ще е ефективна. Обикновено, когато институциите не могат да се справят с контрола върху нещо у нас, предлагат дадено деяние да бъде криминализирано и прехвърлят отговорността върху прокуратурата. Това не е работещо решение. Според нас по-ефективната мярка е работниците да нямат финансов стимул за подобна злоупотреба и да има дни на изчакване.

- Какво е състоянието на пазара на труда в момента? От известно време се чуват тревожни гласове за предстояща рецесия. Ваши колеги пък заявиха преди няколко дни, че едва ли не кризата за индустрията е факт, така ли е?
- Със сигурност има притеснителни сигнали и ние затова бихме камбаната, че предстои криза. Доколко това ще се реализира, е въпрос на развитие на определени фактори - на икономически, политически. Като работодатели ние правим прогнози и гледаме напред във времето. А то е свързано на база на произведени поръчки. И когато те намаляват, всеки може да си направи извод и да прецени дали в бъдеще ще произвежда повече от настоящия момент. Статистиката прави точно обратното - тя регистрира случили се, минали събития, произведена и продадена продукция. Именно затова има разлика в данните. Така според статистиката икономиката расте през първото тримесечие и то с ускоряващ темп, но пък резултатите за третото не са излезли и според сегашната ситуация за нас не се очертава оптимистично бъдеще. Дали ще се реализира като криза или е временно явление, предстои да видим.

- Но нали непрекъснато се изтъква, че икономиката върви добре, че има ръст на БВП?
- Така е, но това са данните за второто тримесечие. Нашата информация е, че ще има забавяне или лек ръст за третото тримесечие, а за четвъртото най-вероятно ще има спад.

- Къде отчитате най-голям спад?
- В индустрията и то тази, която работи за износ - машиностроене, електротехника, електроника. И тъй като при основните ни външнотърговски партньори, като Германия, Италия, Франция и Турция, виждаме, че от няколко месеца някои от тях са в рецесия. Логично е и поръчките при нас да намаляват.

- Преди време изтъкнахте, че около 70% от бизнеса имат затруднения при намирането на качествени кадри. Не се ли намери решение на този проблем?
- Пазарът на труда реагира малко по-късно в сравнение с икономиката. Дори работодателите, които изпитват някакви затруднения и отчитат намаляване на поръчките, не бързат с освобождаването на персонал. Поддържат персонал въпреки намалената работа и търсят начини да компенсират това чрез съкращаване на други разходи, с единствената цел служителите им да бъдат задържани на работа. Заради това пазарът на труда няма да може да реагира веднага и да регистрира ситуацията.

- Все пак увеличаването на възнагражденията на служителите не би ли променило ситуацията?
- Последните няколко години възнагражденията се променят единствено нагоре. Това важи и за 2019 година - над 10-12% е увеличението на разходите за труд на работодателите. И на фона на тези разходи ние имаме по-малко приходи от поръчки.


Визитка:


Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини