Добрин Иванов: Хоум офисът се оказа една от ползите на кризата

Добрин Иванов: Хоум офисът се оказа една от ползите на кризата

Мярката е успешна в много страни, десет години дебатирахме въвеждане на гъвкави форми на пазара на труда

Не можем да говорим за липса на кадри, по-скоро трябва да мислим как да запазим работните места, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал

- Г-н Иванов, ще успее ли според вас да се съвземе икономиката и пазарът на труда след разхлабването на мерките след пандемията? До какво ще доведе това?
- Всъщност някои от мерките не са се променили драстично след края на извънредното положение. Знаете, че имаше търговски обекти с право да работят. Например свързаните с предоставянето на услуги, само че при строго спазване на епидемиологичните мерки и при определени условия. В същото време наложените мерки в голяма степен ще затруднят тяхната работа. Трудно е все още да се направи оценка как пазарът на труда ще се повлияе след всичко това. Рано е за прогнози, затова е нужно да се изчакат и резултатите от второто тримесечие, които още излязат от НСИ. Тогава ще придобием общата картина за цялата икономика и ще разберем как се е отразила социалната изолация и спирането на икономиката за тези няколко месеца. Прогнозите се движат от -10 до -20% спад на БВП за второто тримесечие, което никак не е малко.

- Каква тенденция се очертава на пазара на труда, очаквате ли недостиг на кадри?
- Недостиг на кадри не се очертава, защото за тези два месеца имаме нови 100 000 безработни. И това са официално регистрираните. Само за първия месец на извънредното положение прекратените трудови договори са 182 000, а сключените - около 70 000. А имайте предвид, че тук не се включват тези, които са били в сивата икономика. Така че броят на безработните се е увеличил с 50%. Не можем да говорим за липса на кадри, по-скоро трябва много бързо да променим мисленето си, за да запазим работните места и заетостта. Това е основният проблем.

- Как ще го направите, имате ли сценарий?
- Ясно е, че скоро няма да се върнем към нормалния живот, защото епидемията не е приключила и се налага дълго време още да спазваме някои мерки. Подкрепата е по един и същ начин в различните държави. Това става чрез мерки за субсидиране на работните места и заплати. Подобна мярка беше въведена и в България. Става дума за т.нар. 60:40, като в другите държави има различни варианти. За нас тя не е най-добрата като конструкция. Причината е, че изисква не малко доплащане. А когато включим и осигурителните вноски, работодателят доплаща около 62%. За спрял бизнес това е неприложима мярка. Така че според нас тази мярка трябва да се конструира по друг начин.
- Според синдикатите обаче това е уникална мярка, изтъкнаха, че никъде в Европа няма такава и заявиха, че тя работи.
- Ами аз изтъкнах какво показват резултатите от въвеждането й, защото около 2% от регистрираните предприятия са се възползвали от тази мярка. Около 4,5% пък са работниците, които ще получат компенсация. Също така виждаме, че темпът за плащане е много малък. Когато говорим за успеха на мярката 60:40, не бива да съпоставяме броя на възползвалите се работници с броя на безработните. Така погледнато, ако за тази компенсация са подадени заявления за над 150 000 работници, а в бюрата по труда са регистрирани 200 000 безработни, не може да съпоставяме нещата. Така че, за да е успешна една такава мярка, тя трябваше да е в друга пропорция. Например - 60:15 или 80:15. Тогава щеше да има друг резултат и щяхме да имаме по-малко безработни и повече хора, които са се възползвали.
- Кои сектори предполагате, че ще се възстановят най-бързо от кризата?
- Трудно е да се прогнозира кои сектори ще се възстановят най-бързо от кризата. Дори бих казал, че някои не бяха засегнати толкова от извънредното положение. Много обекти продължиха да работят, макар и с намалени темпове. Секторите, които не нарушиха трудовия си ритъм, най-вероятно ще възстановят нивата най-бързо. А при тези, които са освободили персонал, спрели са заявки от клиенти, ще е най-трудно и бавно възстановяването.
- Успешен ли се оказа вариантът хоум офис, който даде възможност на много хора да работят у дома? Една такава мярка може ли да бъде от полза за работодателите тепърва и да има гъвкави форми на пазара на труда?
- Това е една от ползите на кризата. От десет години говорим за въвеждане на гъвкави форми на пазара на труда, това беше тема на много дебати. Някои от тях придобиха и законодателна форма, като дистанционната работа, но не се прилагаха толкова широко от бизнеса и работещите. Кризата принуди волю- неволю всички да погледнат към дистанционната работа. Както всяко начало и това беше трудно. Резултатите не бяха обнадеждаващи, но след това стана ясно, че работата от вкъщи е форма, която не вреди толкова на процеса на организация на работата в предприятията. Тя е възможна, приложима и полезна, особено когато се налага социална изолация. Тази форма на работа се прилага доста успешно в западните страни, приложима е доста от по-модерните сектори на икономиката, като информационни технологии, комуникации и такива, които позволяват офисната работа да бъде преместена в домашни условия. По-скоро дистанционната форма не е приложима за производствените предприятия - тези, които имат производствен процес. Но дори и при тях има длъжности и професии, които са чисто административни и изпълняват задълженията си в офисна среда. Те също са подходящи за дистанционна работа.
- Смятате ли, че много родители ще се възползват от тази алтернатива? Въпреки че детските градини отварят, знаете, че много родители се притесняват да изпратят децата си там заради епидемията?
- Да, смятам, че доста хора ще се възползват от тази възможност. Особено тези, които предпочитат да се предпазят от заразяване и останат вкъщи. Естествено е, че тези родители нямат друг избор освен да работят дистанционно. Както казах, през тези два месеца такива служители вършиха задълженията си от вкъщи и дистанционната работа показа, че е не по-малко ефективна от присъствената. Така че най-вероятно голямата част от родителите ще останат да работят у дома.


Визитка:

Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.