Намаляват поръчките в индустриалните предприятия, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал

- Г-н Иванов, само след няколко дни сменяме отново стрелките на часовника, което определено е изпитание за здравето на хората. Кажете обаче какви са икономическите загуби за бизнеса и трябва ли наистина да се сложи край на смяната на времето?

- Извършихме проучвания по този въпрос още преди години и те показаха, че преместването на стрелките вреди както на бизнеса, така и на обществото като цяло. Щетите за икономиката са освен преки и косвени. Основната вреда обаче е върху здравето на хората. Местенето на стрелките оказва влияние и върху тяхната работоспособност, производителност. Заради това и бизнесът търпи загуби. Доказано е, че смяната на времето предизвиква дискомфорт, води до повече трудови злополуки, катастрофи и вреди на икономиката.

- На каква стойност приблизително са икономическите загуби според вас? Би трябвало да сте отчели всички тези фактори.

- Не можем да бъдем точни, но отчитайки завишените разходи за болнични в месеците, през които има смяна на времето, понижената производителност и други фактори, смятаме, че загубите за българската икономика са 400 млн. лева годишно от двете смени на времето.

- Да разбирам ли, че през пролетта и есента, когато сменяме времето, отчитате скок на болничните?

- Точно така. Смяната на времето води до здравословни проблеми като високо кръвно налягане, депресии, недоспиването също трябва да се отчете като фактор, моментни неразположения. Стига се и до по-сериозни проблеми като инфаркти и инсулти. Особено при хората, които работят под напрежение. Като се има предвид всичко това и добавим ниската производителност, разходите за здраве, за лекарства, болнична помощ - всичко това са загуби за икономиката на страната.

- Очаквате ли забавяне на поръчки, намаляване на производителността и сега, след като в неделя сменяме времето?

- Прогнозата за тази година не е по-различна от миналата. Смяната на часовото време като цяло е вредна за икономиката. Това ще е така, докато не се вземе решение за прекратяване на тази практика.

- Другият голям въпрос е обаче кое време да остане за постоянно - лятно или зимно. Бизнесът като че ли предпочита лятното, така ли е? И, от друга страна, една разлика между часовото време с други страни би създала проблеми.

- Ние смятаме, че ако смяната на часовото време отпадне, трябва да бъде въведено единно за цяла Европа, а не както се предлага - всяка страна членка да вземе собствено решение. Ако има повече от един час разлика между две съседни държави, това би създало неудобство в бизнес отношенията. Отчитайки, че астрономическото време е зимното, а лятното като цяло предполага по-дълъг ден, за България е по-подходящо въвеждането само на лятно часово време. То ще е по-ползотворно от гледна точка на няколко отрасъла - строителство, туризъм, търговия. По-голямата част от държавите в Южна Европа предпочитат повече лятното часово време, а в Северна - зимното. Ние смятаме, че като цяло смяната на часовото време е вредна и независимо кое ще остане, ще е по-добре от сегашната ситуация. Но ако трябва да избираме, мислим, че за нас е по-подходящо лятното.

- Всъщност се смяташе, че една от ползите от смяната на времето е пестенето на енергия. Сега обаче се оказва, че те са минимални. Не е ли основание и това, за да спрем да местим стрелките?

- Така е. Една от причините за смяната на времето е икономия на електроенергия. За първи път местенето на стрелките е въведено в началото на 20-и век в Англия, след което се въвежда и в други държави. У нас става едва през 1979 година, като отново причината е била икономия на електричество. Тогава тази мярка е била ефективна, тъй като се е удължавал работният ден през зимата и през лятото пък се удължава светлата част от този работен ден. Това дава възможност за по-голямо производство. Сега, в 21-ви век, това не е валидно, или поне в много по-малка степен. В момента електричеството, което се ползва за осветление, е много малък дял. Осветлението, което се пести, е нищожно. Има и много по-енергоефективни начини за спестяване. Изчисленията ни показаха, че от смяната на часовото време икономията на електроенергия е в размер на 4 млн. лева годишно. А както казах, загубите от смяната на времето са 400 млн. лева. Виждате каква е разликата. Това е аргумент за отпадане на смяната на часовото време. Знаете, че въпросът се обсъждаше два пъти и два пъти се отложи решението му. Надявам се през 2020 година вече да има яснота.

- Преди няколко дни бе отчетен ръст на икономиката, въпреки че преди известно време се чуха притеснителни гласове за опасност от рецесия. Какви са тенденциите?

- Ръст има действително, отчете го и националната статистика за първото и за второто тримесечие. Предстоят данните и за третото, но и там се очаква също повишение. Колкото до въпроса за рецесията, който засягате, бих казал, че притесненията са по-скоро за в бъдеще време. Настоящата година МВФ и Световната банка актуализираха данните си за България в посока нагоре. Нашите притеснения са прогнозите за състоянието на икономиката през 2020 година, когато смятаме, че ще има забавяне, и то съществено. Тук отчитаме рисковете в Европа, в световен мащаб и отражението им у нас. Най-вероятно през другата година отново ще отбележим растеж, той ще е по-нисък. Нашите прогнози са за ръст от 2,5 - 3%.

- Това е лек спад всъщност на фона на 3,4%, който беше отчетен сега.

- Така е, но все пак е тенденция надолу. Другото, което наблюдаваме, е намаляване на поръчките в индустриалните предприятия, главно заради кризата в Европа. Надяваме се намаляването на растежа да бъде ограничено по размер и време и това да е само временно явление, което да бъде преодоляно, и икономиката да се върне отново на ниво интензивен растеж.


Визитка:

Роден е на 19 септември 1977 г.

През 2000 г. завършва магистратура „Счетоводство и контрол” в Икономическия университет – Варна, след което получава няколко следдипломни квалификации и специализира право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини