Добрич отбелязва 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – „живата торпила“ на България

Добрич отбелязва 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – „живата торпила“ на България

Днес, 19 юли, се навършват 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – „живата торпила“ на България. Тържествените събития в Добрич, посветени на героя, започнаха с изпълнение на Духовия оркестър, с диригент Стоян Монов. Музикантите изпълниха марша „Вечно живите герои“ от Добри Младжов, посветен на кап. Димитър Списаревски.

На площад „Свобода“ е подредена изложба на открито „Венчан за България. 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски“, на Регионален исторически музей – Добрич. Специално за празника, на площад „Демокрация“ гостува мобилен фен магазин на ФК „Левски“, тъй като българският ас е бил футболист на ПФК „Левски“. В негова памет, на стадион „Дружба“ се проведе футболен двубой между юношите на ФК „Левски“ и ФК „Добруджа“. От 17.30 до 18.30 ч., на острова в езерото в градски парк „Св. Георги“, са предвидени демонстрации на радиоуправляеми модели от Сдружение „Модел-клуб Добротица“ – Добрич.

През целия ден граждани на Добрич и общественици поднасяха цветя и венци пред паметната плоча на кап. Димитър Списаревски. Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен мразовит декемврийски ден на 1943 г., когато в небето над София насочва своя самолет към летящата противникова крепост и като жива торпила връхлита върху й.

На 20 декември 1943 г. групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „Локхийд Пе-38", се насочват за поредната бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат бой с противника, за да дадат възможност на 2/6-ти изтребителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си извън София. Българските летци се изправят срещу врага само с 36 самолета. Те разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, но знаят, че трябва да спечелят време, за да дадат възможност на населението на София да се укрие в скривалищата. И постигат своята цел.

За Димитър Списаревски това е първият боен полет, за който се готви отдавна. Самолетът му обаче не успява да стартира и той излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно прострелян. Тогава той връхлита водещия формацията тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел. Така на 20 декември изгаря една от най-ярките звезди на българската авиация, за да засвети с оная нетленна светлина, която озарява пътя към великото начало, просветлява сърцата и ума на поколения българи и ги кара да вярват в себе си и в утрешния ден.

 

 

 

 

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.