Добре че Оскар Уайлд е нямал фейсбук!

Добре че Оскар Уайлд е нямал фейсбук!

„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“

Тази гениална мисъл на Оскар Уайлд важи в пълна сила и днес - като мрачна прогноза за духовния упадък на обществата. Нищо че същият Оскар Уайлд смята, че животът е прекалено важен, за да говорим за него сериозно. Шегата настрана, обаче през последните години стана обичайно да отчитаме, че днешните деца не четат. Стигнахме дотам да организираме кампании, благодарение на които да влязат в библиотеки и музеи. Защото за тях е много по-естествено да прочетат поредния пост в социалните мрежи, отколкото да отворят книга. Стигнахме дотук, че да смятаме, че някои произведения са неразбираеми за тях, така прибягнахме и до „преводи“. Косите да ти се изправят. Чудя се какво ли щеше да стане, ако клетите класици имаха фейсбук. Мисля си за Оскар Уайлд - добре че е нямал профил. Представям си какво щеше да стене под стената му. Под „Портретът на Дориан Грей“ виждам дискусия от типа:


Критикът: Как можахте, та нали е важно възвишеното! Не външната красота, а душата! Не съм очаквал това от вас!


Моралистът: На какво учим младото поколение? На стремеж към вечна младост и красота. Къде остана изкуството? Долу Оскар Уайлд!


Кифлата: Муциии, страшен е този Дориан! Направо съм влюбена в него. Какъв естет, обожавам такива мъже!


Бунтарят: Ооо, я стига - да продава душата си. Тука на мефистофелски работи ми замириса. Аз тука Уайлд ли чета или Гьоте...


Блондинката: „Аууу, умирам за такива контета. Ти си The best, Дори! Лав ю!“


Та сигурно на ей такива гениални мисли щяхме да сме свидетели, ако подрастващите можеха да коментират произведенията във фейса. Някои сигурно си мислят, че това е единственият начин те да прочетат нещо. И сигурно е така. Само че има и едни други деца, за които четенето не е рядкост. Тук се сещам за 8-годишната Илияна от Силистра, която прочете 111 книги само за година и спечели приза „Най-четящото дете“. 11-годишно момиченце от Асеновград пък прочете над 300 книги и също бе наградено от градската библиотека. Примери има и те не са малко. Напротив. И трябва да са вдъхновение. Най-вече за младите хора. Защото библиотеката може да едно приятно място и е хубаво, че някой иска да им го покаже. Добре ще е подрастващите да разберат, че не е много гот да пишем с грешки дори във Фейсбук. Или пък че не е модерно да заместваме „чао“ с „4ао“ и че всъщност няма да сме задръстени, ако сме чели „Под игото“ без „превод“. Друго си е да си грамотен и четящ човек. Тогава си мислещ. Но за да постигнеш това, са важни дори първите седем - дали са те приспивали с приказки. Ако никой като малък не ти е показал вълшебния им свят, едва ли когато пораснеш, ще смяташ, че докосването до книгата е удоволствие. Та като се замисля, добре че Оскар Уайлд не е имал фейсбук.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ