Добавка „бедност“ към минималната пенсия (ОБЗОР)

Добавка „бедност“ към минималната пенсия (ОБЗОР)

431 000 души над прага на мизерия от 1 октомври

Минималната пенсия ще се увеличи от 300 на 340 лева, а максималната 1440 на 1500 лева. Социална надбавка ще получават всички пенсионери под линията на бедност, която към момента е 369 лева, или 431 000 души. Социалната пенсия пък ще се увеличи от 158 лева на 170 лева. Това предвижда актуализация на държавния бюджет, съобщи финансовият министър Асен Василев след заседанието на служебното правителство днес.

43% от пенсионерите са под линия на бедност. Ако този пакет бъде приет, този процент слиза на нула. За 1 септември са заложени 50 лева добавка към пенсията, които до момента се изплащат, уточни вицепремиерът и социален министър Гълъб Донев. Така 431 хиляди бедни пенсионери над 65 години ще получават допълнителна добавка, за да може парите им да минат линията на бедност, която за тази година е 369 лв.

“С тази помощ ще извадим от бедност абсолютно всички пенсионери. Това е препоръка и от Европейската комисия”, каза още Донев.

Всички пенсии ще скочат средно с 12,5%, чрез вдигане на тежестта на стажа, добави социалният министър.

Той обясни, че още преди месец служебният кабинет е започнал изчисления за това по какъв начин да бъдат преизчислени пенсиите, като добавката от 50 лв. да влезе трайно в размера на пенсиите. Това обаче няма да се отрази за взимане на енергийни помощи. Минималната пенсия ще скочи от 300 на 340 лв., като за добавката, с която да се надскочи линията на бедност,

ще се взима предвид имотното състояние на пенсионера

има ли влогове в банките, дали продължава да работи, за да е сигурно, че ще бъдат обхванати само хора, чийто размер на пенсията е под линията на бедност. Социалният министър уточни, че пенсионерите, взимащи пари под линията на бедност, са средно 27-28%, а това равнище в ЕС е 17-18%.

"С допълнителните приходи по Плана за възстановяване и устойчивост очакваме малко над 2 милиарда лева допълнителни приходи в бюджета. Над това, което е планирано в бюджета за 2021 година. Допълнителните разходи са малко над 1,8 млрд. лева. Подсигурени сме за най-скъпия вариант на предстоящите през октомври президентски избори", каза Асен Василев.

Финансовият министър уточни, че промяната в бюджета до момента е обсъдена с всички парламентарно представени партии без ДПС.

По-късно вчера по време на третия си Обществен съвет, на който той представи основните параметри на актуализацията на бюджета за тази година, Василев каза, че не се налага поемането на допълнителен дълг, ще се поеме дългът, заложен в бюджета за 2021 г., даже малко по-малко.

Очаква се ръст на приходите от около 2 млрд. лв.

Заложен е ръст от 3,5 на сто на БВП, средногодишна инфлация от 2% и коефициент на безработица 5,3%. Приходите скачат от 47,5 млрд. лв. на 49,6 млрд. лв.

На база увеличението на постъпленията ще нараснат и разходите с 1,8 млрд. лв., като те ще са вече 54,2 млрд. лв. спрямо заложените досега 52,4 млрд. лв. Парите ще се използват за осигуряването на социални плащания, за подсигуряване на здравната система и бизнеса при по-тежка COVID криза. „Това води до леко намаляване на заложения дефицит, въпреки че разходите се увеличават, приходите също растат по-бързо и дефицитът пада с 0.3%. Затова не се налага поемането на допълнителен дълг“, обясни Василев. Така

дефицитът ще падне от 4,8 млрд. лв. на 4,6 млрд. лв.

или с около 200 млн. лв. по-малко. Ръстът на приходите идва от подобрена събираемост (1,6 млрд. лв.), други 424 млн. лв. ще дойдат от плана за възстановяване поради вдигнат аванс от 10 на 13 на сто. Иначе повече приходи се отчитат и в НЗОК (105 млн. лв.) и ДОО (230 млн. лв.). Това е много голям успех за НАП и митниците, защото спрямо плана за 2021 г. сме с 4,4% отгоре, но спрямо миналата година сме с 12% отгоре. Тоест

при ръст от 3% на БВП реализираме 12% повече приходи

каза Василев. По-подробна разбивка показва, че само в Агенция „Митници“ има между 500-600 млн. лв. повече приходи от ДДС при внос на стоки. Допълнителният приход в НАП пък е около милиард лева. От корпоративни данъци има 223 млн. лв. повече, от данъци на физически лица има 256 млн. лв. повече, а приходите за социално и здравно осигуряване са с 268 млн. лв. повече. Само приходите от ДДС пък растат с 848 млн. лв. Други 97 млн. лв. отгоре са получени от неданъчни приходи.

При разходите също има увеличение. 575 млн. лв. ще отидат за социалната сфера, 335 млн. лв. за здравеопазването. 231 млн. лв. са за други разходи, като например възстановяването на фонда за бедствия, който е изразходван още в първите 4-5 месеца на 2021 г.

133 млн. лв. са предвидени за избори

тъй като парите за президентските избори бяха използвани за вторите парламентарни. „Те са предвидени в два тура, плюс допълнителни бюлетини за парламент, ако се наложи в един от туровете“, поясни финансист №1. Към вноската за ЕС трябва да внесем допълнителни 103 млн. лв., тъй като покрай Брекзит се преизчислиха вноските.

430 млн. лв. ще са за подкрепа на бизнеса

От тях 400 млн. лв. са за мерки за безвъзмездна подкрепа, около 300 млн. лв. ще са за „60 на 40“. 38 млн. евро са предвидени за мерки в случай на затваряне на определени сектори и браншове, които са осигурени по ReactEU. 30 млн. лв. подкрепа ще има за български авиопревозвачи, регистрирани у нас. „Идеята е да има по около 100 млн. лв. в подкрепа на бизнеса всеки месец извън програмата „Възстановяване“, каза Василев.

При социалните разходи най-много пари ще отидат за актуализацията на пенсиите – 363 млн. лв., и

за подкрепата за отопление - 86 млн. лв.

72 млн. лв. ще са за надбавки по Закона за личната помощ. Очакваният ефект е, че от надбавката за тези с пенсии под линията на бедност е, че вече няма да има такива пенсионери у нас. Става въпрос обаче само за тези на над 65 години и с придобито право на пенсия.

От БСК коментираха, че повишената събираемост се дължи на проинфлационни фактори, а не на подобряване на конюнктурата на икономиката. Организацията предупреди да се внимава с разходната част на бюджета. „Ако погледнем ръста в приходите, той изпреварва и БВП, и инфлацията. Той е 12,1 на сто спрямо миналата година“, посочи финансовият министър в отговор.


81 млн. лева за COVID бонус
на медиците на първа линия

Здравните разходи в актуализирания бюджет, представен от Асен Василев, са в размер на 335 млн. лв. От тях 121 млн. лв. са за здравноосигурителни плащания и лекарства. Предвидени са 81 млн. лв., за да може медиците на първа линия да продължат да получават по 1000 лв. отгоре.

За закупуване на 1,5 млн. ваксини на „Пфайзер“ са предвидени 47 млн. лв.

Всъщност в разходите на актуализирания държавен бюджет попадат и два непредвидени разхода за МРРБ и Комисията за енергийно и водно регулиране. „Мое лично мнение е, че при МРРБ те се дължат на престъпления, а за КЕВР е може би лошо управление“, каза Василев. На АПИ ще бъдат дадени допълнителни 100 млн. лв., за да се покрият поетите ангажименти по договори, които са над бюджета на агенцията. Оказва се, че има възложени дейности и за 2022 г., за които е поискано да бъдат спрени.

За КЕВР са заделени 16 млн. лв., които се дължат на загубени дела. За сравнение миналата година по това перо са дадени 26 млн. лв.

По темата работиха Симона Гоцова, Мария Нинова, Йоанна Григорова

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.