З а втора култура могат да се отглеждат както топлолюбиви растения с кратък вегетационен период със сравнително по-малки изисквания към светлината (продължителност и интензивност), така и такива, които в края на вегетацията си са устойчиви на първите застудявания и леките слани, като: лукови (праз и лук и чесън за зелено), зелевите (главесто, червено, къдраво, брюкселско и зелено зеле, броколи, алабаш и карфиол), кореноплодните (цвекло, ряпа, моркови) и листните зеленчуци (спанак, различни видове салати).
За втора култура могат да се отглеждат както топлолюбиви растения с кратък вегетационен период със сравнително по-малки изисквания към светлината (продължителност и интензивност), така и такива, които в края на вегетацията си са устойчиви на първите застудявания и леките слани, като: лукови (праз и лук и чесън за зелено), зелевите (главесто, червено, къдраво, брюкселско и зелено зеле, броколи, алабаш и карфиол), кореноплодните (цвекло, ряпа, моркови) и листните зеленчуци (спанак, различни видове салати).
Това са зеленчуци, за които е необходимо да започнат развитието си, когато почвата и въздухът са топли и денят е дълъг, но за да се развиват добре по-нататък, температурите през деня и нощта трябва да са по-ниски. Луковите култури от втора реколта през есента може да берете на зелено. Тези зеленчуци може да престоят в почвата до късна есен и да прибирате в ранната зима. Характерно за тях е, че може да ги отглеждате два пъти в годината - като ранни пролетни и като късноесенни.
Поливане
В началото на юли е най-подходящият период за отглеждане на късни домати, краставици, зелен фасул, тиквички, карфиол, зеле и ряпа след чесън, лук и ранни картофи. Ако почвата не е достатъчно влажна, 1-2 дни преди сеитбата трябва да се полее, за да се осигурят нормални условия за поникване на семената или вкореняване на разсада. Тъй като втората реколта зеленчуци започват развитието си в най-горещия сезон, особено внимание се отделя на поливането. То се извършва през 2-3 дни, като се използват хладните часове на деня. Водата не трябва да бъде много студена. След поливане растенията се окопават и според запасеността на почвата с хранителни вещества се извършват 1 или 2 подхранвания с амониева селитра или размит в поливната вода оборски тор.
Сортове
Продукцията от късоплодните краставици е предназначена предимно за консервната промишленост, а малка част - за консумация в прясно състояние.
За късно производство се използват предимно късоплодни сортове тип корнишони - парижки корнишони, „Победа“, „Ирен“, „Левина“, „Калиопа“, „Вертице“, „Глория“ и други.
Корнишоните за късно производство е добре да се засяват до 20 юли на местата, освободени от ранното зеле, ранните картофи и фасула. Препоръчва се в лехите с корнишони да се оформят кулиси (от царевица, вейков фасул и др.) на разстояние 8-12 м едни от други, които ще ги предпазят от засушаване през лятото. Засяването на семената се прави в гнезда, разположени на 40-60 см. Във всяко гнездо се слагат по 1-2 лопати добре угнил оборски тор или подобрена почвена смес. Семената предварително се накисват в малко хладка вода в продължение на 12 часа, а ако се рътят са необходими 2-3 дни, за да формират 1-1,5 см коренчета. Във всяко гнездо се поставят по 4-5 семена, а след поникването се оставят по две от най-добре развитите растения. За така наречената втора култура се отглеждат и салатни краставици от сорт „Гергана“ - българска селекция с отлични вкусови качества и известна толерантност към брашнеста мана и с хрупкава консистенция.
Подготовка
Подготовката започва с почистване на растителните остатъци от предшественика. Краставиците са много взискателни към запасеността на почвата с хранителни вещества в лесноусвояема форма. Въпреки че не изнасят големи количества хранителни вещества, те се нуждаят от изобилно торене. Когато предшестващата култура е получила основно торене, при предсеитбената оран се внасят само минерални торове - 40-50 кг суперфосфат и 15-20 кг калиев сулфат. В случай че предшественикът не е торен основно, се внасят по 2-2,5 т/дка разложен оборски тор. Освен основно торене, за да се получат високи добиви, е необходимо да се подхранва през вегетацията. Правят се 1-2 подхранвания с минерални торове.
Резултати
Изследванията са показали, че най-добри резултати се получават при сеитба в началото на юли. При по-късна сеитба рязко се намалява добивът.
Засява се на различни разстояния в зависимост от сорта – 80х10, 80х20, 80х30, 90х15, 90х20 и 90х30 сантиметра, по едно растение в гнездо. Сортове, които развиват по-къси стъбла, е най-добре да се засяват на разстояния 80х20 сантиметра. Сеитбата се извършва на равна повърхност с редосеялка. На декар са необходими 350-400 грама семена. Дълбочината на засяване зависи от състоянието на почвата и е в границите на 2 до 4 сантиметра. За да се осигури пълноценно поникване, е необходимо почвата да е добре навлажнена през периода, когато никнат семената. При сухи почви мястото се набраздява, полива се и след просъхването се засява на ръка при същите междуредови разстояния, по 3-4 семена в гнездо. В случай че поникването не е редовно, празните места се подсяват с накиснати във вода семена. Няколко дни след поникването посевът се окопава механизирано, а в защитната зона и в реда - на ръка. Дълбочината на първото окопаване е по-голяма - 10-12 см. Следващите окопавания се извършват след поливка или дъжд, като растенията се загърлят, за да развият по-мощна коренова система.
Прорежда се два пъти - когато се формира първият лист и десетина дни по-късно.
Краставиците имат големи изисквания към почвената и въздушната влажност. При нередовно напояване добивите се намаляват и качеството на плодовете се влошава (вгорчават се).
Торят се два пъти
Първото подхранване се извършва при първата копан с 10-15 кг/дка амониев нитрат и 10 кг суперфосфат. Второто подхранване се прави в началото на плододаването със същите количества торове.
Напояването с размит в поливната вода оборски тор се отразява твърде благоприятно. За да се създаде по-добра въздушна влажност и да се намали вредното влияние на вятъра, късните краставици се отглеждат в кулиси от царевица. Тя се засява през 10-15 реда, напречно на посоката на вятъра в редовете на краставиците, за да не се пречи на механизираната обработка.
Монитор
