Джулай морнинг е най-българският празник

Британският бежанец:

Джулай морнинг е най-българският празник

Happy Джулай mate!

Има ли гурел в окото и махмурлук в главата? Посрещанхте ли подобаващо най-българския празник Джулай морнинг? Аз лично не успях. Смазах се от жега в едроплощния кофраж, който обитавам в „Овча купел“. It’s true, че блокът е саниран (Thanks to оправния ни домоуправител) и имаме климатик в къщи. Но come on, бирата да не би сама да се транспортира от магазина до хладилника ми. Все пак се налага да изляза в тази нечовешка жега.

Метеорологичните особености и предупрежденията на мацките от Прогнозата за времето за всевъзможни кодове и опасни жеги обаче по никакъв начин не нарушават установената традиция на кварталните мъдреци да пият бира (и also каквото имат под ръка) в градинката пред блока. Знаете за кои говоря, тези дето regularly измислят смешни вариации на невинното ми име Конан Дъфи. Конан Варварина, Кънчо от Лондон, Конан Бежанеца, Кондьо Лондонски and who knows what else. Точно тези своеобразни овчакупелски влъхви ме сблъскаха вчера с любопитния казус около днешния празник.

- К‘во ста‘а Джлуай морнинг?-поздрави ме дружески Бай Станьо фаянсаджията, след като вчера ги наближих на връщане от магазина с торба потни бири под мишница в сходно състояние.

- Beg your pardon? Все още сме юни месец, а отдавна не е сутрин. Да не си пил пак от лакочистителя на жена си. – отговорих му аз, obviously запознат с нередките му аперитивни забежки.

- К‘во се правиш, бе! Много добре знаеш, че довечера е тоя вашия празник, дето и него ни го натресохте – Джулай морнинг. Толкова сте ми дотегнали с тия ваши измислени моди. Даже, жената се заразила. Кара ме да ходим през нощта на Копитото да посрещаме изгрева.

- А, Станьо то на Копитото не се посреща изгрев, ами се чака Луната да изгрее.- изхили се г-н Аврамов съзаклятнически.

- То, пък за какво ще се качваш на Копитото като си със собствената си жена.- придаде вулгарен тон на разговора Дедо Иван от 2-ия етаж.

- Аз пак не разбрах за какъв празник ми говорите?- попитах и в знак на учудване пресуших до дъно първата бира от торбата.

Обясниха ми, че Джулай морнинг бил хипарският празник, дето всички се събират на плажа и цяла нощ пият и пеят (тия три работи), докато посрещнат изгрева на първия ден на месец юли. Това било поредната западна традиция дето българите прекопирали и най-вече от нас англичаните, because химнът на Джулая бил песента на Юрая Хийп носеща същото име.

Аз си замълчах и си тръгнах умислен. Причината е, че малко се позасрамих, понеже вярно, че не бях особено прилежен ученик, но добре си спомням онзи подлизурко Uriah Heep от романа на Дикенз „Дейвид Копърфийлд“. И въобще не се сещам да е пял някакви песни.

Чак в края на третата бира се усетих, че така се казваше една от големите рок-банди в миналото в UK. Съжалявам mate, но една от трудностите на това да си британец е свързана именно със запомнянето на безбройните велики рок групи, които имаме. Всеки, literally всеки човек на света си има по някоя любима група и тя почти винаги се оказва британска. И винаги, когато някой небританец се запознае с мен и стане дума за музика, започва да ми разказва колко е влюбен в тази или онази банда, а аз се чувствам задължен да я знам, because все пак е английска. Но ако трябва да бъда честен там където съм израснал освен „Юрая Хийп“ има и няколко леко по-известни групи, сещате се The Beatles, Queen, Deep Purple, такива ми ти работи.

Както и да е. Вроденото ми любопитство и чувството за вина (че заради мен Станьо Фаянсаджията може да се наложи да прекара нощта със съпругата си на Копитото) ме накараха все пак да потърся информация за July Morning и защо ние британците сме ви го натресли.

Оказа се mate, че в този случай сме абсолютно невинни. Освен за песента, Of course. Никак не лошо парче, но в интерес на истината Джон Лоутън бившия вокалист на Юрая Хийп дето всяко лято идва да я пее, няма нищо общо с нея. Той не е бил член на групата, когато са я направили тази песен.

Джулай морнинг, however английското си име е чисто български празник, който е познат единствено и само в земята на траки, славяни и прабългари!

Излиза, че е нещо като Midsummer – посрещаш лятото с надежда за ново начало, пречистване, сливане с природата и темподобни bollocks, които са само оправдания да палиш огньове сред природата, да се въргаляш пиян в пясъка/тревата, и ако имаш късмет това да се случва в компанията на някоя красива девойка. Или ако не е красива, поне пиенето да е силно. Оh, май прекарвам твърде много време в компанията на Дедо Иван от 2-ия етаж!

Истината е, че попаднах на много романтична история за зараждането на Джулай морнинг. През 80-те години някакъв младеж хипар, бил в казармата и се паднал дежурен точно в нощта срещу 1 юли. This lad посрещнал прохладният вдъхновяващ изгрев сам с калашник на рамо и си дал дума, че вече винаги на този ден ще бъде в компанията на готини хора. Така на следващата година заедно с група свои приятели си направил купон на плажа във Варна.

Мълвата бързо се разпространила и на следващата година компанията била още по-голяма и така станало модерно всяка година първият горещ летен ден от юли да се посреща на плажа.

Нещо като социален бунт срещу комунизма прочетох, че било това, because младежите слушали упадъчна западна музика. А пък песента на моите сънародници с това литературно име Uriah Heep се оказала перфектна за този повод.

Не знам колко точно е бунт срещу комунизма причината този празник да стане traditional и колко е просто желание за свобода на младежкия дух, но идеята за такава традиция е супер cool. Освен това този празник няма абсолютно никаква допирателна нито с някоя религия, нито с култ, историческо събитие, политическа тема и каквото и да било, което по някакъв начин може да се припише чуждестранно културно влияние.

Не mate, този празник е чисто български. Родил се е тук, запазил се е тук и никъде другаде няма еквивалент. I’m only proud, че песента, която е избрана за неофициален химн на Джулай морнинг е английска.

Да живее Българо-Британската дружба!

P.S.

Ако ви е много горещо и искате само да си седите под климатика и да четете истории за запознанството ми с България и българските забележителности – follow my Facebook page

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.