„Джоджо Заека“ представя Хитлер, какъвто не сте го виждали преди

„Джоджо Заека“ представя Хитлер, какъвто не сте го виждали преди

Тайка Уайтити взима на мушка нацистите през погледа на 10-годишно хлапе

За мейнстрийм аудиторията Тайка Уайтити е най-прочут с режисурата си на „Тор: Рагнарок“. Да го съдим само по работата му със супергероите обаче би било незаслужено подценяване на достойнствата на един творец, който доказва, че и сам воинът може да е воин дори на комедийния фронт.

За почитателите на филми в стила „Американски пай“, „Последният ергенски запой“ и т.н., „Джоджо Заека“ определено ще е разочарование. Смешките не се основават на изпускането на газове, проблемното изтрезняване и пъхането на полови органи в иначе вкусни десерти. Виждаме обаче интелигентен хумор, зад който стои социална кауза.

На повърхността Уайтити взима на мушка нацистите в последните месеци на Втората световна война. „Да, подигравам им се. Ще се подигравам на всички насилници и расисти, които сеят омраза по света“, категоричен е режисьорът с еврейски корени, обвиняван от редица критици, че се спира на тривиалната тема за войната и дори, че си позволява да осмива трагедия като Холокоста. Парадоксално, и двата „недостатъка“ правят „Джоджо Заека“ това, което е – гениална комедия с елементи на драма и хорър.

Да, Втората световна война е основна тема във филма. Въпреки това Уайтити не превръща продукцията си в драма, гъмжаща от смърт и оръжия, а позиционира разказа си през погледа на 10-годишно хлапе, чийто мозък е промит от патриотичните възгласи на Хитлер и нацистите. В духа на клишето „Добре, че е шегата да си кажем истината“ режисьорът успява да избяга от споменатата тривиализация. Би било твърде претенциозно и пресилено да сравним „Джоджо Заека“ с „Великият диктатор“ на Чаплин, но дързостта на режисьора и умишлената критика чрез хумор и тук са налице.

Ето и какво се случва на екрана – Джоджо е 10-годишно момче, чиято мечта е да влезе в личната гвардия на Хитлер. Самият Фюрер (както си го представя детето) му е личен въображаем приятел, а Тайка Уайтити е истинско съкровище на екрана в ролята. Диктаторът е представен, както никога досега – несигурен нехранимайко, плюещ в гозбата в знак на отмъщение.

Не съм гледал никакви кадри с Хитлер заради ролята. Това все пак е Фюрерът такъв, какъвто си го представя 10-годишно момче. Неговият Хитлер знае само толкова, колкото знае и Джоджо

обяснява мотивацията си Уайтити. В началото той бил против да изиграе образа. През 2011 г., когато създава сценария го рекламира пред копродуценти, като заявява, че холивудски ас ще облече униформата на Адолф. Години по-късно, когато Fox Searchlight му дават 14 милиона долара, за да заснеме филма си, той се съгласява и то под натиска на компанията. „Правилно изтъкнаха, че звездата – която и да е тя, би отнела от вниманието на зрителите, което трябва да е върху децата, растящи в тази среда“, аргументира се режисьорът. Неговият Хитлер вероятно служи като необходимата за Джоджо бащина фигура, предвид, че татко му – със съмнителен успех, се бие в Италия по време на разказа. По ирония на съдбата, майката на хлапака – Роузи (Скарлет Йохансон), съвсем не споделя политическите му нагласи. Разочарована, че единственото й оцеляло чедо пропилява детството си, обсебено от фанатизъм, тя е разковничето към целия сюжет, който въпреки изначално комедийния си жанр, с лекота може да предизвика и сълзи пред екрана. Какво се случва в ума на едно невръстно създание, когато разбере, че собствената му майка укрива в дома им еврейка? А тази еврейка, противно на това, което казват в училище, няма рога или роднинствена връзка с рибите? Отговор на тези въпроси ще намерим в „Джоджо Заека“ от днес.

Изключително уязвим, невинен и дори наивен Роман Грифин Дейвис е откритие на Уайтити. Джоджо е първата му актьорска задача, а малката звезда вече си спечели номинация за „Златен глобус“.

Мисля, че досадих на Тайка, защото в момента, в който чувах „Край!“ го заливах с въпроси

обяснява Дейвис за преживяването си на снимачната площадка. Именно заради него пък Уайтити зарязва първоначалните си планове да снима в Германия. „Според законите там децата могат да работят най-много до три часа на ден“, почти възмутен звучи режисьорът. Продукцията си той измества в Чехия, където старателно се фокусира върху сградите с топли нюанси. „Исках целият филм да е с такива цветове именно защото историята е разказана от гледната точка на дете“, споделя Уайтити.

„Джоджо Заека“ вече си спечели 6 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, адаптиран сценарий и актриса в поддържаща роля (Йохансон). Жанрът му го поставя в неизгодна позиция за триумф, предвид че Академията няма навика да награждава с топ отличието си комедии. Но въпреки това гъделичка политкоректната струна на зрителя отвъд Океана, като вмъква (макар и почти недоловимо) хомосексуален персонаж в лицето на отново невероятния Сам Рокуел.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.