Пиян джигит помете шофьор на „Пътна помощ“, докато последният опитваше да помогне на изпаднал в нужда водач. Инцидентът стана в събота, в първия от празничните дни. Дойдат ли почивните и празничните дни и като че ли някакъв див бяс обхваща голяма част от родните шофьори.

Мятат се на колите и джиповете си и хукват по магистралите все едно дяволът ги гони. Преди време край Полски Тръмбеш полицейска стационарна камера беше записала водач прелетял край нея с 200 км/ч. през нощта. И това се случва в рамките на населено място. Ако на пътя в тъмнината внезапно бе изскочило животно или, не дай си Боже, човек, прибиращ се пийнал от селската кръчма, трагедията щеше да е неминуема.

Българите не са от нациите, свикнали да спазват правилата за движение на пътя. И най-вече онези, отнасящи се до безопасното шофиране и спазването на ограничения на скоростта. „Я тоа па, че ми каже как да карам и с колко. Да не ми е броил парите за колата. Тя си е моя и ще си я юркам както си искам”, ежи се нашенецът и натиска яко педала на газта, правейки се на пилот от Формула 1. И перченето в повечето случаи свършва по таван в канавката или с разбита муцуна в някой насрещно движещ се друг автомобил. И по закона на Мърфи обикновено виновният за катастрофата се разминава само с леки травми и одрасквания, а загиват други невинни хора.

Полицията в България следи и заснема нарушителите (само) убийци зад волана. Това обаче не е достатъчно и не е ефективно. Защото след заснемането няма ефективен и работещ механизъм, по който да се събират наложените на нарушителите глоби.

Аз лично познавам един хубавец, който има актове за над 1500 лв. натрупани в годините. Които той носи винаги в себе си и ги показва с гордост все едно са пачка банкноти от по 500 евро. „Нека да пишат. Вкъщи ги използвам да си подпирам масата да не се клати”, хили се нагло аверът и продължава да си юрка аудито със 160 км/ч по доста опасните сървайвърски пътища на милата ни родина. На полицаите явно също вече им е писнало и не искат да си хабят мастилото напразно, защото щом го видят и бързат да се обърнат на другата страна, оставяйки го да отмине покрай тях. И за какво да се хабят, след като ефект от техните актове няма. Българинът е такава порода, че може да бъде превъзпитан само като му бръкнеш в джоба. Глобата му е майката. Жестоки глоби и година-две зад решетките ще накарат и най-големия ербап да се почеше по главата и следващия път, като види знак за ограничение на скорост, да си спомни, че колата му има и спирачка. Иначе всички останали приказки за самосъзнание и превенция не са нищо друго освен вятър и мъгла.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва.

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.