Пиян джигит помете шофьор на „Пътна помощ“, докато последният опитваше да помогне на изпаднал в нужда водач. Инцидентът стана в събота, в първия от празничните дни. Дойдат ли почивните и празничните дни и като че ли някакъв див бяс обхваща голяма част от родните шофьори.

Мятат се на колите и джиповете си и хукват по магистралите все едно дяволът ги гони. Преди време край Полски Тръмбеш полицейска стационарна камера беше записала водач прелетял край нея с 200 км/ч. през нощта. И това се случва в рамките на населено място. Ако на пътя в тъмнината внезапно бе изскочило животно или, не дай си Боже, човек, прибиращ се пийнал от селската кръчма, трагедията щеше да е неминуема.

Българите не са от нациите, свикнали да спазват правилата за движение на пътя. И най-вече онези, отнасящи се до безопасното шофиране и спазването на ограничения на скоростта. „Я тоа па, че ми каже как да карам и с колко. Да не ми е броил парите за колата. Тя си е моя и ще си я юркам както си искам”, ежи се нашенецът и натиска яко педала на газта, правейки се на пилот от Формула 1. И перченето в повечето случаи свършва по таван в канавката или с разбита муцуна в някой насрещно движещ се друг автомобил. И по закона на Мърфи обикновено виновният за катастрофата се разминава само с леки травми и одрасквания, а загиват други невинни хора.

Полицията в България следи и заснема нарушителите (само) убийци зад волана. Това обаче не е достатъчно и не е ефективно. Защото след заснемането няма ефективен и работещ механизъм, по който да се събират наложените на нарушителите глоби.

Аз лично познавам един хубавец, който има актове за над 1500 лв. натрупани в годините. Които той носи винаги в себе си и ги показва с гордост все едно са пачка банкноти от по 500 евро. „Нека да пишат. Вкъщи ги използвам да си подпирам масата да не се клати”, хили се нагло аверът и продължава да си юрка аудито със 160 км/ч по доста опасните сървайвърски пътища на милата ни родина. На полицаите явно също вече им е писнало и не искат да си хабят мастилото напразно, защото щом го видят и бързат да се обърнат на другата страна, оставяйки го да отмине покрай тях. И за какво да се хабят, след като ефект от техните актове няма. Българинът е такава порода, че може да бъде превъзпитан само като му бръкнеш в джоба. Глобата му е майката. Жестоки глоби и година-две зад решетките ще накарат и най-големия ербап да се почеше по главата и следващия път, като види знак за ограничение на скорост, да си спомни, че колата му има и спирачка. Иначе всички останали приказки за самосъзнание и превенция не са нищо друго освен вятър и мъгла.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Приказка за Волята и Ината

Вървели Волята и Ината по пътя си и всичко било наред, докато пътят бил гладък и прав. Но когато Волята и Ината срещнали стена, която била препятствие и предизвикателство за продължаване по пътя, настанал раздор.

„Дай, България“ и протегнатата ръка

В едно село тръгнал да се дави един много стиснат човек. Събрали се хора наоколо, цяла тълпа. Всеки му вика: „Дай ръка да те измъкнем!“, ама оня бил много стиснат и хич не можел да се пречупи. Дори давейки се, стискал ръце и крещял за помощ. Тогава един от съселяните му се сетил и извикал: „Ето, аз ти подавам ръка. Хвани се да се спасиш“…

Крупно, по-крупно… Медиапул

Три дни. Толкова време отне на журналистите от Медиапул и техните верни помощници – специалистите по всичко, за да се изкажат и за дарителската кампания във връзка с коронавируса. Яко наговаряне трябва да е паднало за уеднаквяване на тезите около единствената опорна точка: „Бой по Пеевски”. В крайна сметка са измъдрили поредната гнусна манипулация.