Джейми Варди – дребен, но вреден

Джейми Варди – дребен, но вреден

На 33 години нападателят наваксва за загубените години в долните дивизии

Преди 10 години никой не знаеше кой е Джейми Варди. Днес нападателят на „Лестър“ е сред най-разпознаваемите имена в световния футбол и голмайстор на Висшата лига.

33-годишният играч вкара 23 гола и стана най-възрастният, печелил „Златната обувка“ във Висшата лига. Той е и първият, ставал голмайстор както в елита, така и в Националната лига – петото ниво на местния футбол. Дори в най-смелите си мечти високият 1,79 м. нападател едва ли си е представял, че пътят му, започнал от „Стокбридж Парк Стийл“ и преминал през „Халифакс“ и „Флийтууд“ ще стигне до „Лестър“ и националния отбор на Англия.

На хвърлей

Варди израства на един хвърлей от „Хизбъроу“ - домът на родния му клуб „Шефилд Уензди“. Идол му е местната легенда Дейвид Хърст и сам себе си представя като част от великите играчи на „кукумявките“ докато рита с приятели в училище или на улицата. „Не исках да бъда никой друг“, разкрива нападателят в автобиографията си. „Вземех ли топката в крака, ставах легенда, която играе пред феновете на любимия си клуб. Прекланях се пред Хърст. Той правеше това, което аз исках да правя – да вкарвам голове за „Уензди“.

Идва и моментът, в който мечтата му е на път да се осъществи. Дребничкото момче минава проби и впечатлява директорът на школата Клайв Бейкър, за да се спечели място в юношеския отбор. Тренировките са по два часа три пъти в седмицата – понеделник, вторник и четвъртък, и се провеждат след училище.

Подрязани криле

През 2002 г. крилете му са подрязани. „Бях на 15 и ме изгониха от школата. Казаха ми, че няма как да остана, тъй като съм прекалено нисък. Беше ужасно. Отчаях се и зарязах футбола за почти година. Правех всичко, но не и да играя. Казвах си, че няма смисъл, че футболът явно не е за мен“, разказа години по-късно Варди пред френския „Екип“.

Колкото и да упорства обаче не може да стои далеч от любимата игра и скоро се присъединява към друг местен клуб – „Стокбридж Парк Стийл“, където тръгва от тима до 18 години, минава през резервите, за да стигне до първия тим. Заплатата от 30 паунда седмично обаче е крайно недостатъчна и е принуден да работи по 12 часа дневно във фабрика за въглеродни влакна, където помага в изработването на протези.

Глух приятел

През 2007-а нападателят се замесва в бой пред нощен клуб. Срещу него е повдигнато обвинение, а съдията не обръща внимание на оправдание, че е защитавал глух приятел. В крайна сметка е осъден и принуден да играе с гривна на глезена. В повечето мачове напуска в 60-ата минута, за да се прибере навреме за полицейския час.

На терена обаче е фурия и вкарва гола в 107 мача. В резултат „Крю Александра“ го взема на проби, но до договор не се стига. Оферта има от „Родеръм“, но самият Варди я отхвърля. От всичко това печели „Халифакс Таун“, който го привлича през 2010 г. срещу скромната сума от 15 000 паунда. Остава в клуба само един сезон, но той е достатъчен да изиграе 37 мача, да вкара 26 гола и да спечели приза за Играч на сезона. И за да е всичко като в приказките – помага на тима да стигне до титлата. Малко след това е привлечен от участника в Националната лига „Флийтууд“.

Защо

В началото новите му съотборници го приемат враждебно. „Никога не бях чувал за него. Момчетата в отбора се питаха кой е той и защо сме взели играч от няколко лиги под нас“, спомня си бившият му партньор в атаката Гарет Седън. Още в първия мач обаче Варди дава отговор на въпросите им. „Никога не съм виждал толкова бърз играч, а съм 18 години по терените. Той направо лети, има неизчерпаема агресия и енергия. На тестовете не спираше да тича“, добавя Седън.

За „Флийтууд“ Джейми вкарва 31 гола в 36 мача и грабва първата си „Златна обувка“. След един мач за ФА Къп Блекпул предлага за него 750 000 паунда. Тимът му го оценява на 1 млн. - сума, която плаща „Лестър“ през 2012 г.

Отчаяние

Пътят в първия му сезон в Чемпиъншип е трънлив. Няма и следа от головата му мощ и той вкарва едва 5 в 29 мача, което го кара да се запита годен ли е за големия футбол. Дори моли да бъде пратен обратно във „Флийтууд“.

„Когато преминаваш в горните лиги защитниците стават все по-добри, четат играта и знаят как да се позиционират, не са толкова бавни. Разбрах, че някои неща, които правех в долните дивизии, тук няма да минат. Трябваше да работя още и още. Ако исках да вкарвам, трябваше да променя много неща – не само в тренировките, но и лично в себе си“, разказва Варди. „Не го обсъдих със семейството си, а с мениджъра и двамата му помощници. Казаха ми: „Вярваме ти, има причина да си в отбора“. Имах нужда да чуя точно това“.

Голмайстор

Тези думи дават криле на Джейми и през сезон 2013/14 той вкарва 16 гола, които помагат на „Лестър“ да влезе във Висшата лига. Следващия сезон е още по-фамозен. „Лисиците“ сензационно грабват шампионската титла, а със своите 24 гола той е един от най-опасните нападатели в Англия.

Така само за пет години Варди минава пътя от футболист за 30 паунда на седмица до шампион във Висшата лига. Логично стига и до националния отбор, за който вече има 26 мача и 7 гола.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.