Джаз музикантът Ангел Заберски-син: Винаги съм искал да управлявам самолет

Джаз музикантът Ангел Заберски-син: Винаги съм искал да управлявам самолет

Онлайн концертът е като ексхибиционизъм – показваш се, не знаеш кой те гледа, но знаеш, че някой го прави, казва музикантът.

- Г-н Заберски, на 4 юли заедно с колегите си от „Ангел Заберски Квартет“ ще се включите в поредицата от концерти A to JazZ Concerts, които ще заменят фестивала A to JazZ в познатата му форма. С какви чувства се връщате на сцена след няколкомесечна изолация?

- Такива са обстоятелствата, какво да се прави. Ние през това време направихме един онлайн концерт. Съвсем наскоро пък, аз с триото, т.е. с част от квартета – със Стоян Янкулов - Стунджи и с Борис Таслев, имахме два концерта в Казанлък и Балчик. Вече нещата тръгват, но такъв беше периодът.

- Ще представите за първи път новия си албум. Какви парчета включва и колко време ви отне записването му?

- Да, ще представим новия си албум, който записвахме наскоро. Смятам, че стана един много хубав музикален продукт. Не съм се и съмнявал, всъщност, имайки предвид с какви топ музиканти работя, свиря и творя. Не сме изневерявали на стила си като джаз музиканти. Мишо направи две пиеси, останалите ги композирах аз. Музика трудно се разказва, трябва да се чуе, за да може човек да добие представа за какво става въпрос. Смятам, че сме направили една съвсем нормална музика, приятна за слушане. В сферата на джаза, разбира се. Не е авангардна, няма преднамереност в композициите и в нашето изпълнение.

- Поради епидемията от коронавирус и наложените забрани през март, направихте премиерата на албума онлайн, като събитието беше гледано от над 30 000 души. С какви чувства останахте тогава, защото това не е традиционният концерт с публика?

- Факт е, че е различно. Аз обожавам публиката и да свиря пред хора. И не само аз, но и колегите ми. Онлайн концертът е като един вид ексхибиционизъм – показваш се, не знаеш кой те гледа, но със сигурност знаеш, че някой те гледа отсреща. Ние свирихме така, сякаш сме пред публиката. Такива мисли минаваха през главата ми. След като приключи концертът, бяхме изпотени, това означава, че сме се раздавали пълноценно.

- Вие самият как прекарахте дните на изолация?

- Много хубаво! Липсва ми даже! Това спокойствие, което беше в столицата, от тази гледна точка, беше пълен релакс. Всичко си отдъхваше от това, което се случва. От друга страна, съм късметлия, че съм преподавател в Нов Български Университет и работата ми там, макар и онлайн, продължи до съвсем скоро. Освен това си работих и вкъщи, и пишех музика. Наистина усетих едно спокойствие, една въздишка. Да, разбира се, не е приятно, да живееш с такива странни мисли относно здравето, бъдещето, съдбата и прочие. Много мои колеги пострадаха, защото нямат стабилни доходи. И си мислех и аз, ако бях на тяхно място, какво щях да правя тогава.

- Отскоро сте доцент, честито! Преподавате в НБУ и сте един от на-обичаните лектори. Как се чувствате като преподавател и какво е най-важното, което искате да предадете на своите студенти, не само за музиката, но и за живота?

- (смее се) Ако трябва да бъда съвсем честен, съм доцент от три часа и 15 минути (бел. ред. понеделник). Благодаря ви! С една дума не може да се опише кое е най-важното. Нашата колаборация със студентите искам на първо място да е на приятелска основа, във всичко. Искам да бъда приятел с тях и те да бъдат приятели с мен. Уча ги на това, на което и мен са учили моите професори и педагози, когато и аз съм бил ученик и студент. Най-вече на трудолюбие, колкото и банална дума да е това. Трудът е много важен при музиканта, защото ден година губи. Ако някой иска да се занимава с музика, трябва да знае, че това занимание е ежедневно.

- Какво е най-важното, което вие сте научил от Вашите родители – композиторът Ангел Заберски и певицата Маргарита Радинска?

- Подобни неща. Баща ми беше много взискателен към мен и искаше да уча музика, не така повърхностно, а задълбочено. Затова и завърших „Композиция“, това че свиря на пиано нищо не значи. То е основният ми е инструмент. Той искаше да завърша „Композиция“, защото около нея има други компоненти на музиката, които се изучват, като музикални форми, като хармония, полифония, оркестрация и прочие. Аз съм му много благодарен за това, защото преди малко ме попитахте какво съм правил по време на изолацията. Не беше момент да се готвя и свиря активно, защото няма близък повод, но беше възможност да композирам.

Родителите ми дадоха добро възпитание и любов към качествената хубава музика, така, както аз я разбирам. Не насилвам никой да има моя музикален вкус.

- Тази година се навършват 20 години от издаването на първия ви диск - „Ангел Заберски Октет”. Какво се промени през тези години?

- Така ли? О, браво (смее се). Научих нещо и аз. Аз не знам какво се е променило. Човек зрее и като човешко същество и като професия. Чувствам се по-зрял и е нормално да е така. Понякога си пускам стари неща, случайно попадам на тях, и наистина наблюдавам един наивитет, защото сме били по-млади. Сега вече това, което създавам като музика, усещам, че е по-зряло и е нормално да бъде така.

- Как се чувствате на 50 години?

- Как се чувствам... нормално, както съм се чувствал и на 49 г и на 43 г, сигурно и на 52 г. ще бъда така. Човек помъдрява, узрява, добива опит, започва да се ядосва на по-малко неща и да не се ядосва за нещо, за което се е ядосвал навремето. Чувствам се в кожата си, като един здравомислещ човек.

- Ще ви остане ли време за почивка през лятото и къде обичате да ходите?

- Аз не съм от хората, които почиват така целенасочено. Когато не работя, аз пак си почивам. Ето в момента съм вкъщи на хладничко и приятно. За мен това е почивка. Повече си мисля, че ми се ходи на планина като климат, отколкото на море вече. Морският климат и влагата ме уморяват, ето вече съм на 50 г (смее се). Обичам морето, разбира се. Когато пътуваме и сме около морето някъде, винаги остава време за почивка и за плаж. В обобщение бих казал, че съм домошар.

- Занимавате се от 6-годишен с музика.

- Да, ужас (смее се).

- Мислил ли сте някога, ако не бяхте музикант, какъв щяхте да бъдете?

- Мислил съм и нямам отговор. Много хубав въпрос. На мен ми харесва географията като наука. Това, което си спомням от училище, е, че винаги са ме привличали цифрите в географията – планини, морета. Много съм искал да управлявам и самолет. И то не като детска мечта на всяко момченце, а може би щях да се насоча към нещо такова. Там просторите са необятни, искам да е по-широко около мен. Да има пространство и може би с това го свързвам, небето е необятно.

От малък са ме насочили към музиката и така е до ден днешен. Счетоводител не мога да стана (смее се). И да искам, не мога.

Моля, довършете изразите:

Музиката е... Моят живот.
Джазът е... Част от музиката.
Любовта е... Едно от най-красивите неща на света. Не можем да я пипнем, ние знаем само нейния смисъл, усещания и чувство.
Приятелството е... Много хубаво нещо, но напоследък започвам много да не вярвам в него.
Първото нещо, което правя сутрин, е... Да стана от леглото.
Последното нещо, което правя преди да заспя, е... Да си наместя хубаво възглавницата, за да ми е удобно (смее се). 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.