Дяволът носи червено и се казва Михаил Билалов
2

Дяволът носи червено и се казва Михаил Билалов

Комедията на Себастиен Тиери, поставена от проф. Здравко Митков в Младежкия театър, крие загадки като египетска пирамида

В психеделичен червен костюм и с букет алени рози в ръце героят на Михаил Билалов се появява в хола на пенсионирания фармацевт и неговата съпруга, които би трябвало да му се падат тъст и тъща. На пръв поглед – обикновена покана за (почти) роднински обяд, но от прекрачването на прага на къщата на семейството (почти) нищо няма да е обикновено.

Може би защото това се случва в пиесата „Той е дяволът!“ на французина Себастиен Тиери, един от най-поставяните напоследък европейски драматурзи, а той очевидно знае как се поддържа

съспенс на ръба на реалността и абсурда

Или може би защото актьорът Михаил Билалов е толкова небрежно-естествен в костюма и психиката на своя сатанински персонаж, че всичко изглежда сякаш не може чак пък да е истина – някак си е сюрреално... Спектакълът е най-новата премиера на Младежкия театър „Николай Бинев“, а негов режисьор е проф. Здравко Митков.

Та, значи, Матийо (Билалов) пристига на гости на Жан и жена му (Рашко Младенов и Мая Бабурска), а половинката му Бенедикт (актрисата Веселина Конакчийска – все пак ще я видите) ще влезе всеки момент. Разговорът с домакините обаче върви някак странно, зетят се държи леко неадекватно, разсеян е, на моменти направо изглежда, че е изгубил паметта си, на всичкото отгоре често-често го прекъсват неотложни позиви към 2-те нули. Уж невинно и неволно гостът тласка закрепостения към инвалидната количка Жан и съпругата му към ужасяващи подозрения, които може и да не са съвсем безпочвени...

Тази ситуация, в която лека-полека се наслагват някои различни детайли, ще се клонира по три в структурата на спектакъла: втория път Матийо на Билалов ще дойде уж за да се помири със Жан, а третия – за да го довърши окончателно. Героят

ще се окаже уникален манипулатор

чиято ловкост размива разликата между истина и лъжа, между въображаемо и действително, между нормалност и психопатия, между добро и зло. Кой е луд и кой всъщност е за освидетелстване? Коварството на Матийо май не оставя възможности на останалите – каквото и да направят, те сякаш само потвърждават онова, което той желае. Изобретателността, с която Жан/Рашко Младенов го обсипва с всевъзможни хули в безсилието си, буди смях, но и тръпка на страх – наистина ли сме толкова негодни да се защитим от злите намерения?...

Черна комедия или криминална мистерия – както и да определим „Той е дяволът!“ спектакълът в някаква степен си остава загадка, скрита до края и след него, подобно на любимите на Жан египетски пирамиди, творчески пресъздадени от сценографията на Петър Митев. Защо Матийо си играе с най-съкровените чувства и страхове на своите домакини, защо е нарочил тъста си, защо е този с нищо немотивиран психологически терор? Спектакълът не дава отговор. А може би просто такава е дяволската природа...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.