Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Днес в светлината на прожекторите са кабелните оператори, заради които сдружения за колективно управление на права в киното и телевизията по света отчитат, че им се дължат до над 6 милиона лева само за година. Сигурна съм, че мнозина от българите смятат, че тези цифри не ги засягат толкова пряко и не е нужно да се ангажират със знания относно що ще рече авторско право, препредаване и въобще какви са тези животни (както се изразяваше един мой преподавател по математика), наречени отчисления. Да, но когато престанат да въртят „Титаник“, „Мисията невъзможна“, „Игрите на глада“ и изобщо всякакви филмови и тв продукции по „телевизора“ рязко ще започне да ни пука. Дали обаче няма да е късно?

България е единствената страна в Европейския съюз, която не спазва законите за авторско право в частта му, касаеща препредаването на филми, изтъква сдружението за колективно управление на права Филмаутор. Преди нашенецът да започне да се бие в гърдите що за европеец е, нека си припомни този факт. Или пък друг – че докато ние все още бистрим какви отчисления трябва да се заплащат на филмовите дейци от кабелното препредаване, Европейският съюз прие директива за авторското право в единния цифров пазар. Иначе казано, колкото и да си мечтаем да участваме дейно в цивилизования свят, ние все още не сме се научили да боравим с каменните инструменти на труда на Флинстоун що се касае авторското право.

Неизплащането на подобни отчисления води и до забавяне на развитието на филмовата ни индустрия. При по-справедливи заплащания от препредаването, родните кинодейци биха могли да увеличат броя продукции, които създават на годишна база. С увеличаването на количеството пък нараства и конкуренцията, а от там – и качеството. Та в крайна сметка излиза, че не само дължим едни 6 милиона лева на чуждестранни кинодейци. Ние дължим – не само пари, но и елементарно уважение към нашите си филмови творци, които пък от своя страна ни карат все по-често да се гордеем на фестивали извън граница.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ноктюрно за болното ни общество

Нито е възможно, нито е нужно човек да угоди на всички. Винаги се ръководя от това правило и правя нещата така, както смятам за добре.

Наклонената везна на пазара на труда?

Пазарът на труда е като монета с две страни. От едната са работниците, а от другата - бизнесът. Но и двете образуват едно цяло. Или като везна, която не бива да се наклонява. А това се случва, когато интересите на едните надделяват. Това е поредното доказателство, че трябва да се работи в синхрон.

Електронна рецепта ли бе да я опишеш?

Едва ли има български гражданин, който да не е чувал за електронната рецепта и най-вече, че аха – аха, ще замени хартиената скоро. Такива намерения бяха заявявани вече седем пъти в различни години.