Дядо Великден

Дядо Великден

В една старинна легенда се разправя, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство.

В това царство живеел зъл магьосник. Заключил той водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели... Те забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.

В една схлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица - момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и студ сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и той сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта, първо него да видят. Легнал си и той.

През нощта на сън при него дошъл един белобрад старец и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старец бил Дядо Великден.

На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия Дядо Великден. Грабнал той яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.

Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. В същия миг силата му се загубила и той се превърнал в малък черен бръмбар.

Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот.

Оттогава хората посветили този ден на Дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.


Николай Ников, "Празниците на българите в легенди и предания"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.