Ехоооо, как сте братя и сестри от градския транспорт? Звънкат ли ви вече джингълбелсите? Дзън, дзън, не просто звънят, ами направо кънтят. Така и трябва, след месец е Коледа. А с нея идва и добрият дядо, който носи подаръците. Бяла брада, червени бузки, симпатично коремче. Един готин старец, който изскача от клипове и филми, маха от витрините, ветрее се по улиците, изскача от кашоните. Направо е навсякъде. Няма отърване.

Не ме разбирайте погрешно, харесвам Дядо Коледа (едно време идваше със седмица закъснение и беше под прикритие като Дядо Мраз). Когато децата са малки белобрадият им носи подаръци и в автобуса главната тема вече е кога, къде, какво да се купи. Да се даде подаръкът на дядото, де, да го вкара в чувала и да го занесе на съответната дестинация.

„Мишето написало в писмото (до Дядо Коледа), че иска таблет“, чувам зад мен да си говорят две жени. „Ами купете му, аз казах на Коко, че мама е Дядо Коледа и ако обича да се съобрази с възможностите на средната заплата“, казва другата, очевидно загрижена за бъдещето на Коко, защото догодина е кандидат гимназист, пък трябват пари за уроци. „Мило, не искам подарък. Не държа на материалните неща!“, чува се от последната седалка, където седи една хубавица с напомпани устни (незнайно как попаднала в градския транспорт, сигурно е чукнала колата докато паркира и сега я оправят). „Искам да отидем в Истанбул за Нова година. Много е светско, а има и жестоки злата (бижута)“ гука мацката. Не е ясно, какво отговаря милото, но следващата реплика е „обичам теее“. Милото очевидно ще се справи. Така му се пада!

Като казах „справи“, та се сетих, как се справи преди няколко години един приятел, който не просто купи подаръци, не просто ги сложи в чувал, ами и реши да се направи на Дядо Коледа. Справил се той с всички подробности и детайли, намерил цял костюм с все звънчета на шапката. В офиса обаче пили по едно, после по още едно, нали е Коледа, време е да отпуснеш поне една дупка на колана. Прибрал се човекът и кротко си легнал, защото така или иначе направил главата. На сутринта, гледа отрочето си сложило брадата, шапката със звънчетата (паднала му до носа) и казва: „Тате, аз съм Дядо Коледа. Сега като отида в детската, трябва да раздам подаръците, така че давай да ходим да ги купим от мола“. Иди сега и обяснявай, как добрият старец ще влезе през комина, а шейната с елените ще го чака на покрива. Ама така става, когато Дядо Коледа е фиркан. Между другото, точно думата фиркан е употребило отрочето, когато отишло в детската градина, та майка му и баща му браха срам пред госпожите.

Като казах фиркан и веднага ми дойде на ум за една статистика (извадиха я работодателите), че болничните се увеличавали рязко след празници и след уикенд. Ако е вярна (нали сме Тома Неверни, по дефиниция), значи големият проблем не е „преди“, а „след“. И джингълбелсите не звънкат преди празника, ами направо бият като камбаните на „Александър Невски“...в главата. С такава глава как да ходиш на работа?

А между другото компанията Heliogen на Бил Гейтс започнала да произвежда „гориво“ от концентрирана слънчева енергия (няма общо с коледните светлини) и специален софтуер, което вдигало 1000 градуса по Целзий. Пък ние се чудим, как да докараме вода на Перник. „Изостанали сме и все се мъчим да догонваме“, каза по телевизора една бивша миска (ставаше дума за ботокс, не за слънчева енергия). Ама така е, като нашият Дядо Коледа често е фиркан, трудно е да оправиш софтуера на „горния етаж“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Диви бабички на зяй пазар

Аз съм зла жена с магически способности. Вещица един вид. Навремето ви плашеха с мен: „Изяж си супата или Баба Яга ще дойде”, „Ей я Баба Яга, на оново дърво, гледа кои непослушни деца не спят още”.  Сега съм почетен член на Столичната компания за градски транспорт. Скоро ще ми издадат златна карта.

Записки по градския транспорт: Денят Х (за някои сватба, за други брадва)

Привет, братя и сестри от градския транспорт! Денят Х дойде! За някои е вчера, за други ще е утре. Но, истинският ден Х е днес, защото земята се намира най-близо до слънцето. Честит перихелий (така се казвала позицията, в която планетата ни се намира най-близо до горящото кълбо).

Записки по градския транспорт: Празнична вечеря за самотници (по Skypе)

Честит пети ден на Коледа и втори до Нова година! Как сте братя и сестри от градския транспорт? Дори да сте преяли и препили (както се полага по стародавна традиция) налага се да се пазите за новогодишната нощ, че тогава пак идва голямото плюскане.

Децата върнаха ли се от странство? Някои успяха, други си останаха в чужбината. Например, на Коледа с моето дете вечеряхме по скайп.