Дизел остър като кремък

Дизел остър като кремък

Горивата винаги са били основен фактор за цените на всички продукти в една държава. Особено това се чувства в по-бедни държави като нашата.

Иначе много често обичат да ни разправят как България била с едни от най-евтините течни горива в Европа. Номинално може да е така, но джобовете ни сочат друго.

Важното е колко можем да купим например с минималната си заплата от 610 лв. и колко може да купят гражданите на Австрия, Германия, Франция и други страни от ЕС. Тогава евтинията изчезва като пушилката от ауспусите на 20-годишните возила, които караме, защото нямаме пари за нови.

Освен това се оказва, че 25% от цената на течните горива у нас остава в търговеца на дребно. На над 2 лв. средна цена на дизела например това е повече от половин лев на литър. За пълен резервоар от 40 л излиза двайсетарка отгоре. Не е ли прекалено висока такава надценка? Не само заради пандемията и сполетялата ни криза, а и по принцип. На практика излиза, че от всеки спрял на голяма бензиностанция се дерат не една или две, а много повече кожи. Така цените на горивата се превръщат в остър кремък, вечно забит в оскъдните ни доходи.

Другият аспект на това безцеремонно ограбване е и откритият преди време т. нар. ценови паралелизъм, водещ папагалско повторение на ценоразписите на горивата в най-големите вериги. Учудващото е, че много от тях носят марките на известни чужди компании. Дали в Западна Европа биха си позволили такова изписване на цифрите под индиго? Споменавайки за паралелизма естествено се сещаме и за лудия и зелника. Разбира се, далеч съм от мисълта търговците на дребно да работят без надценка. Важното обаче тя да не се превръща в остър кремък за потребителите.

Ясно в случая е и друго - стандартът ни на живот зависи и от приходите в държавната хазна. От години държавата се опитва да намали до минимум укриването на приходи и оттам неплащането на данъци и акцизи. Публична тайна е, че горивата - не само у нас, а и в целия свят са били основен обект на контрабанда. При тях делът на т. нар. сив сектор винаги е над средното ниво. Вече е дошло времето за въвеждане на ред на пазара на горива и един от начините е непрекъснатото видеонаблюдение на данъчните складове за акцизни стоки, както е навсякъде в цивилизованите страни и пълно облагане на всеки произведен, импортиран и продаден в страната литър. Или реализация на практика на максимата: Проверката е висша форма на доверие.

Време е и за максимално улесняване на процедурите за откриване на данъчен склад за горива. Само така конкуренцията на пазара ще стане истинска и няма да остане място за разни паралелизми.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.