Дистанционното на черешата

Дистанционното на черешата

Черешите тази година са натежали от плод и чакат някой да ги обере. Мераклиите обаче са малко. Не като да има конкурс за чиновници с тлъста заплата. Фермерите си скубят косите, защото трудът им ще отиде на вятъра и пак по сергиите ще е пълно не с родни, а с вносни череши.

За да не ни обвинят в любов към безогледната експлоатация на човек от човека или за привързаност към каторжния труд, е редно да споменем, че държавата разреши на безработните да ходят да работят на полето и в същото време да получават помощите си. Къде-къде по-лесно е да стоиш пред телевизора или компютъра и да псуваш който се сетиш - държавата, съдбата и дори лунното затъмнение, пречещи ти на късмета. Друго щеше да е, ако черешата можеше да се обере с дистанционно, както се превключват програмите на приемника.

Наистина въпросните помощи за безработица в повечето случаи са мизерни. Това най-вече важи за осигуряваните на минимална работна заплата. Именно заради това обаче безработните е редно да търсят начин да изкарат нещо отгоре, дори и на полето. Ненапразно казва народът, че няма срамна работа. След 1944 г. обаче манталитетът ни се промени и всеки гледаше да работи по-малко, защото всичко бе общо. От онези времена е и максимата: „Учи, мама, за да не работиш!“

След падането на соца много от най-способните и млади българи заминаха завинаги в чужбина и се реализираха там. Така те избягаха от безработицата и недоимъка в родината. На немалко от останалите им се наложи да станат продавачи на пазара или да отидат да мият чинии някъде из Европа. Други успяха криво-ляво да завъртят някакъв бизнес, който обаче винаги, типично по балкански, зависи в немалка степен от волята на чиновника. Дано по-рано се отървем от тази болест на т. нар. преход. Остава ни надеждата дотогава хората, нямащи алергия към работата, да не са свършили.

Меракът за работа обаче има и друга страна - достойнството на хората на труда. Навремето ни лъжеха, че властта е на трудещите и на целия народ и всички сме равни. Заплатите ни бяха смешни, дори на фона на изкуствено държаните ниски цени и полупразните магазини и за това качеството на работа беше ниско. Някои при соца обаче бяха по-равни и доста от тях или техните отрочета са днес новите капиталисти на България. И от народа днес се иска изведнъж да спре да влага в думата капиталист негативния идеологизиран оттенък. Напълно бихме се съгласили с това, ако не бяха случаите на неизплащани с години заплати или умишлените фалити, ощетяващи и останалите без работа и хазната, и христоматийните примери на източване на фирми. Днес подобни неща се оправдават основно с недораслата ни пазарна икономика. Навремето алибито беше наследството от годините на робство и капитализма. Дано в бъдеще да не дойде ред да оправдаваме хаоса и мързела си с наследството от прехода, който някои, може би прибързано, обявяват за приключил.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.