Дискотека около студения радиатор

Дискотека около студения радиатор

Половин век все не можем да се отървем от проблемите, създавани от „естествените“ монополисти.

По времето на соца, за да изнасят ток, цялата страна ставаше дискотека. В единия град имаше ток, в другия - не. След като се отказахме от държавния монополизъм и минахме към пазарната икономика, едни хубавци, пак за да изнасят контрабандно ток, източиха язовир „Искър“ и София с месеци беше на воден режим. В по-новите времена същото се случи в по-малък мащаб в Перник. Вече сме в новото хилядолетие и сме част от Евросъюза, а услугите на въпросните монополисти все още са на доста ниско ниво.

В София явно доставчикът на ток, който доста години се опитваше да се продаде, но все някой му пречеше, реши, че е дошла отново модата на дискотеката в електроснабдяването. В източен столичен квартал през нощта масово се правят превключвания. Явно надеждата е през нощта хората да не се усетят какво става. В ерата на електрониката обаче подобни номера не минават. Абонатите сутрин установяват как пералнята продължава да работи, а е пусната късно вечерта. Има и оплаквания от хора за повредени уреди. Контролът от страна на властите явно, както винаги, е ялов и народът се надява скоро тези проблеми да бъдат решени.

Не така обаче стоят нещата със скачащите цени на услугите на „естествените“ монополисти. От столичното парно отново искат поскъпване за следващите 12 месеца след 1 юли с над 14%. В останалите градове другите дружества не остават по-назад. Трите ерепета пък, на които в началото на века бяха дадени отделни феодални владения със закрепостени абонати, също се точат за по-високи тарифи. От топлофикациите се оправдават с поскъпналия природен газ, като искат и токът, произведен от тях, да им се изкупува на по-високи цени и така поскъпва и електроенергията на всички хора с електромер. На това му викали кръстосано субсидиране и според слуховете ЕС бил против него, но все още у нас нещата не се променят особено. Така хора, отопляващи се цял живот на дърва, въглища или ток, които не знаят дори как изглежда радиаторът на парното в жилищата в големите градове, плащат по-висока цена именно заради въпросното изкупуване на електроенергията от топлофикациите. При производството й пък отпадната топлина от охлаждането на турбините се продава на абонатите на топлофицираните апартаменти на безбожни цени. Ако нямаше централно парно в градовете - къде щеше да отива тази отпадна топлина? Отговорът е: в едни огромни охладителни кули или пък да се използва за отглеждане на зеленчуци или цветя в оранжерии. Последното обаче е рисков бизнес. Къде-къде е по-лесно да имаш закрепостени абонати, които да дереш.

Затова и вече сме претръпнали и малко ни учудва спирането на тока, и сме свикнали посред зима рядко да пускаме парното с надеждата да икономисаме някой лев. Инкасаторът обаче винаги идва посред лято с изравнителната сметка.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.