Директорът на театър

Директорът на театър "Българска армия": Ще отворим само, ако сме сигурни, че е безопасно

Получаваме сигнали "Пазете си хората" и аз искам да ги запазя, казва пред "Телеграф" Мирослав Пашов

В София няма обособен летен театър, което е проблем, казва пред "Телеграф" директорът на театър Българска армия

- Г-н Пашов, вчера здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед, с която разрешава на театрите да изнесат представленията си на сцени на открито с допустима заетост на местата до 30% от максималния капацитет. Съгласен ли сте с това решение и имате ли вече стратегия как и дали театър „Българска армия“ ще се възползва от него?

- Няколко часа след пресконференцията, която министър Боил Банов даде, ако ви кажа, че имам стратегия, значи съм измамник (смее се). Хубаво е, че се правят мерки, с които да разхлабват положението, но аз от това, което гледам и чета, че се случва по света, никъде и никой не си позволява в момента събиране на хора, нито в Италия, нито в Англия, нито в Щатите. Никой не отваря театрите. Това е насила да събереш хората и да стане беля. Аз мисля, че това решение за нашите условия и протичане на пандемията е нормално. Но, за да се направи едно такова нещо на открито, то не е механично. Нали разбирате, че нашите спектакли са изградени за определена зала. Ние сме професионалисти, а не халтураджии и да извадим два кавала, без да обиждам хората, разбира се. При нас има хора, костюми, хора, които отговарят за тях. Това е чисто нова организация. Не може да си позволим през пръсти всичко – разрешиха ни и хайде давай.

- Какви други трудности има пред една такава организация на открито?

- Другото, което е много важно, е, че в София няма обособен летен театър от гледна точка на културните институти в областта на сценичните изкуства. Някаква площадка с покривче не е летен театър.

- Визирате сцената в Борисовата градина?

- Каквото и където и да е. Там, горе, до Семинарията, също има едно занемарено. Подходящи летни театри има във Варна, Бургас, Пловдив. Другото важно нещо, което искам да подчертая, е, че трябва да се обезпечат трупата и актьорите. Всичко това, докато не стане официално какви са мерките и какви са изискванията, за да се играе, защото се казва до 30% от максималния капацитет, но при определени условия. И тези условия не са само миене на ръцете.

- Г-н Банов каза на пресконференцията, че с оглед на неговия опит препоръчва да се започне с моноспектакли и камерни такива.

- Г-н Банов каза, че препоръчва. Всеки театър си решава за себе си. Ние ще решим за нашия – кои ще могат, отзад зад сцената всичко как ще стане и нареди. Това е една желязна машина. Отзад има гардероб, грим, осветление, звук, помощник-режисьори. Тази машина, за да се задейства правилно при тези условия, изисква много внимателни отчети, за да не събираш хора на едно място. Всичко това да е обезпечено. Трябва да се променят сцените, предизвикваш промени в художествената част и това е малко опасно. Дали може, дали става, дали е допустимо. Г-н Банов каза, че препоръчва, но не е казал да играем само камерни пиеси. Той беше изключително точен. Не искам да давам оценка на министъра, но като обяснение беше категорично точен.

- В петък е имало онлайн среща между министъра и ръководители на културни институти. Вие участвахте ли?

- Разбира се, всички присъствахме, защото всички нас ни интересува. По-важното е, че държавата в лицето на Министерския съвет и на Министерството на културата подсигури държавните си културни институти в областта на сценичните изкуства. А това никак не е малко.

- Как ги осигури?

- Осигури ги със заплати. Излезе заповед за обезпечаване за 6 месеца и т.н. Това не е никак малко. Държавният сектор е защитен в тази ситуация. Оттук нататък това, че разхлабват мерките и дават възможност, е съвсем друга работа. Ние трябва да обезпечим входовете за зрителите, да дезинфекцираме, да осигурим разпоредители, за да следят стриктно хората да не се събират и да си отиват към мястото. От едната страна да е вход, а от другата – изход. Трябва да има и тоалетни, които при всяко излизане и влизане на хора да се дезинфекцират. С всичко това трябва да се процедира изключително внимателно и да се види има ли смисъл да се правят такива опълченски набези изобщо (смее се).

- Какво следва?

- Ние ще направим усилия да видим кое може и как да го направим. Това е истината. Аз вече съм говорил с голяма част от моите колеги, те също работят и мислят в това отношение. Това няма да стане без разум, и то сериозен разум. В крайна сметка аз отговарям за моите хора и не бих желал никой от тях да пострада. Никой!

- Дано всички сме живи и здрави!

- Да, това е! Министерският съвет, министърът и ние получаваме сигнали - „Пазете си хората“. И аз искам да ги запазя. Имам изключителна трупа и кадърни колеги – талантливи млади хора и възрастни. Имаме колеги, които са пенсионери и играят при нас в театъра. Аз трябва да помисля за тях и тяхното здраве. Това са Васил Михайлов, Иван Налбантов, Петър Димов, Миглена Караламбова, Елена Райнова. Аз съм длъжен да им осигуря спокойствие и сигурност, защото някои от тях са над 80-годишни. Имам съвест! Те са мои учители в театъра. Изключителни звезди. Ето сега върви „Капитан Петко войвода“, където Васил Михайлов прави страхотна роля. Как ще го оставя аз така и ще му кажа – ела тука, излез, влез. Има проблем.

- Какъв е този проблем?

- Ако си бяхме в театъра, аз знам как да процедирам. Но навън не знам кой носи декорите, как ги носи, откъде ги взима, дали са дезинфекцирани. Разберете ме правилно. Цялата ситуация изисква разум и ситуацията не трябва да се подценява, а да се прецизира. Ние, актьорите, сме страшно племе (смее се).

- Какво имате предвид?

- Като ни кажат да започваме, и ние сме готови веднага и започваме. Разбира се, като се реши, ще направим възстановителни репетиции, това не е проблем. Той е в друго, а именно в несигурността. Когато идват на работа и си тръгват, трябва да са спокойни и уверени, че няма да имат проблем. Докато не се убедя, че това ще така, аз мисля да се не се правят такива патриотични изяви, глупави. Киното е друго. Един човек идва и пуска машинката и тя на екрана ти прожектира картинки отпреди една, две или пет години. При нас е много трудно.

- Вашите колеги актьори от трупата как приемат създалата се ситуация? Иска ли им се да се върнат на сцената?

- С разум! Иска им се, разбира се, на всички ни се иска. Това е като да умираш от глад и да кажеш, че не си гладен. Ние всеки ден говорим и се срещаме. Има невероятни предложения. Те са истински творци, много са нахъсани, но и безкрайно отговорни. Аз се гордея с моите колеги! Повечето от тях са съгласни да изчакаме, ако се наложи, отколкото да правим рисковани действия. Трябва да се гледат новините от света. Всички пострадахме. Положението е сериозно и отговорно. Целият свят не си позволява да отваря театрите, още малко остава. В момента, в който се настани едно спокойствие и сигурност, ние сме готови.

- Колко постановки се играят в театър „Българска армия“?

- В момента има 27 постановки за голяма сцена и за двете камерни зали. Щом видим, че всичко е нормално, ние в рамките на една седмица можем да се преорганизираме и да вадим нещата. Да възстановим репетициите и вечер да играем. Няма никакъв проблем.

- Подготвяхте ли премиери преди въвеждането на извънредното положение?

- Да, разбира се. Всичко замина вече. Ние направихме само една премиера, а трябваше още две. Едната беше със стихове на Иван Вазов. Блестяща! Нямате представа за какво нещо става въпрос. Стихотворения, които сме забравили. Великолепни изпълнения на нашите актьори, режисирани от Иван Налбантов, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ. Всичко беше планирано. През февруари сме изиграли 40 представления с турнетата. 35 бяха през януари, при положение че започнахме работа на 5 януари заради новогодишните празници.

- Изнасяте много представления извън София.

- Театърът на армията много пътува. Радва се на изключителна публика и това не може да се скрие. Отваряш скицата на театъра в интернет и виждаш. Ние имаме изключително добра продукция. Не се хваля, просто го казвам. Случи се това и имало глава да пати, както се казва. Ние сме се преборвали с къде по-страшни неща. Актьорското съсловие е изключително. Разбира се, всяко стадо си има мърши, но специално в Театъра на армията сме страхотни бойци. Невероятни актьори, много стегнати и здрави. Тези турнета могат да се осъществяват само с хора, които имат изключителна дисциплина и ред. Поддържат ред и хигиена на професионалните си задължения. Вирусът ни спря за малко, но аз мисля, че ще успеем. За съжаление този сезон си замина, колкото и странно да е. До края на май нищо не може да се реализира. Театърът е жив и ще продължава да живее. И ще ни надживее, да знаете (смее се).

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ