Директорът на Столичния куклен театър Иван Райков: На прага сме на 75-ия си юбилеен сезон
6

Директорът на Столичния куклен театър Иван Райков: На прага сме на 75-ия си юбилеен сезон

  • Актьорите пребориха страха с желанието си за работа и срещи със зрителите.
  • Ние възпитаваме у детската публика вкус към театралното изкуство
  • На 17 септември ще отбележим Деня на София с „Пази детето“, на 3 октомври е премиерата на „Малкият Мук“

 

- Г-н Райков, Столичният куклен театър започва новия си театрален сезон след броени дни. Какво сте подготвили за публиката?

- На прага сме на 75-ия си сезон. Следващата година ще честваме 75-годишнината от основаването на театъра и ще работим усилено да направим нови впечатляващи постановки, с които да отпразнуваме годишнината. Въпреки ситуацията с коронавируса още от следващата седмица Столичният куклен театър ще предложи на своите зрители редовната програма, спазвайки всички необходими заповеди и нареждания на Министерството на здравеопазването и Столичната община с цел безопасност на нашата публика. Хубавото е, че все още можем да играем на открито пред театъра на терасата на „Янко Сакъзов“, там изграждаме лятна сцена на открито, на която изнасяме подходящи представления. Не крия, че лятото поиграхме повечко такива представления и очевидно на хората им харесва да се играе навън и търсят това. Въпреки разрешенията в залата влизаха по-малко хора. Театърът ще заиграе представленията си редовно след 15 септември. На лятната сцена на 17 септември, по случай Деня на София, ще изиграем „Пази детето“, което е част от лятната програма на Столичната община. Това е образователно представление, обучаващо децата под формата на игра за основни поведенчески практики в града и как да реагират при рискови ситуации - ако те заговори непознат, или как да се държиш като пешеходец на улицата и за отговорностите, които имат родителите към децата и съответно на децата към какво трябва да им е изострено вниманието, за да не попадат в такива ситуации и да не пострада някое от тях.

- Репетирате ли нещо ново в момента?

- На 3 октомври ще представим на зрителите „Малкият Мук“, една любима приказка на Вилхелм Хауф. Премиерата ще бъде в салона на „Янко Сакъзов“, като това ще бъде първата премиера след ремонта там. Надявам се тази класическа приказка, разказана от нас, да има дълъг живот. В сегмента „театър за бебета“ също предстои премиера. „Светлинка“ е най-новото ни представление за децата на възраст от 0 до 3 годинки. Наред с подготвянето на премиерни постановки от 1 септември започнахме възстановяването на някои заглавия в театъра. Те са достатъчно забравени, тъй като не са играни 2-3 години. Това са „Боризмейко“, в което влизат нови актьори и нов технически екип. Това е весело и забавно представление, базирано на българския фолклор, с изключително красиви марионетки, които дори са наградени за майсторска изработка на куклите. Първата среща с публиката е още на 19 септември. Наред с това възстановяваме едно камерно представление – „Малко синьо, малко жълто“ по картинна книжка на Лео Лиони. Изключително любопитно и забавно представление, предназначено за по-малките ни зрители. То ще се играе основно в салона ни на бул. „Янко Сакъзов“ 19, който е вече в експлоатация след основен ремонт. Условията там са прекрасни и за публиката, и за артистите. Вече е значително по-комфортно, с много по-добра видимост и с нови седалки. Това е представление, което използва малко по-нетрадиционни средства – можем да гледаме т.нар. анимирана боя. Артистите работят през цялото време с боя, с която рисуват дори и върху себе си. Героите са направени от боя. Накрая на представлението всичко е оцапано в синьо и в жълто. Една забавна история.

- Дечицата вероятно ще бъдат много щастливи?

- Да, това, което е забранено вкъщи, в театъра е разрешено (смее се). Разбира се – контролирано! Днес (бел. ред. - в сряда) стартираме работа, а в края на октомври вече и плътно репетиции по ново заглавие, което отдавна отсъства от нашия репертоар. А именно „Вълкът и седемте козлета“. Премиерата ще бъде в началото на декември. Представлението е под формата на мюзикъл с повече от 20 песни. От това, което съм чул на този етап, което е все още изненада и за артистите, мисля, че се оформя един чудесен детски мюзикъл, спазвайки традициите и правилата на Бродуей. Надявам се публиката да го хареса и той да има дълъг живот.

На 1 и на 23 октомври предстоят представления на мюзикъла „Авеню Кю“. Той е един от емблематичните бродуейски мюзикъли, игран над 3000 пъти само там, с много дълъг живот и 4 награди „Тони“, а у нас и носител на наградата „Икар“.

-Това представление е адресирано към по-възрастните.

- И към тийнейджърите, които, завършвайки колеж, си задават въпроса „А сега накъде?“. Чудят се какво да правят с живота си, дали да се втурват да правят кариера, дали да следват сърцето си, да пробват различни неща в живота, безразборни връзки и грешки, които в крайна сметка учат хората и ги водят към правилната любов и човека, който е за тях. Представлението традиционно се радва на много голям зрителски интерес и успех, има си и свой фен клуб. Надявам се въпреки ограниченията и маските, с които публиката трябва да бъде в салона, той да е пълен.

През октомври ни предстои и нещо, което беше отложено през март. Съвместно със Съюза на артистите при нас ще се случи куклената част на Софийския театрален салон. Той е част от календара на културните събития в столицата и част от наградите „Икар“. На наша сцена ще гостуват куклените театри на Стара Загора с номинираното представление „Меко казано“, на Русе с „Пинокио“, на Видин с „Маша и Мечокът“ и на Бургас със „Златната гъска“. Освен нашите редовни представления в афиша през октомври ще могат да бъдат и тези заглавия, които се борят за наградата „Икар“. Работим прекрасно със Съюза на артистите и им благодарим за подкрепата в трудни моменти.

- Предвидени ли са други събития, част от Софийския театрален салон?

- Да, връчването на награда „Сивина“ в края на октомври. Това отличие се връчва от Асоциацията на куклените театри в България на млад актьор или актриса за дебют или до трета професионална изява на сцена. Това се очертава до края на годината. В момента се уточняват още две заглавия за догодина, които не бързам да обявя, защото искам още малко да се ориентираме в ситуацията и кое би било най-подходящо. Със сигурност ще продължи политиката на театъра да предлага на зрителите качествена театрална продукция за деца и за техните родители, както и представления за възрастните.

- Как се отрази цялата ситуация с епидемията от коронавирус и взетите през пролетта мерки за затваряне на културните институти у нас върху Столичния куклен театър?

- На всички нас ни липсваше публиката, независимо дали деца или възрастни. В най-тежките дни, когато излизането от вкъщи не беше препоръчително, актьорите, принудени да стоят вкъщи, натрупаха толкова много енергия и нужда нещо да правят, започнаха да провокират публиката сама да играе и да ни изпращат клипчета. Направихме инициатива „Приказки от телефона“, в която дадохме възможност на нашите зрители – деца, сами да разкажат или изиграят своя любима приказка. Направихме малки 4-5-минутни видеоклипчета, които публикувахме на нашата страница във Фейсбук. Интересът беше голям, всички пишеха и пращаха варианти на свои изпълнения. На артистите толкова им липсваше публиката, че в първия момент, в който бяха разрешени представления с много рестрикции, еднопосочно движение, маски и т.н., всички, които не бяха заети с представленията, изявиха желание да дойдат и да помагат като разпоредители или гардеробиери. До ден днешен те помагат. Сега вече наесен ще се включат и останалите наши доброволци и хора, които работят в това. Тогава си дадох сметка, че страхът бе преборен от желанието за работа и срещи с публиката. Такава е природата на актьора. Той не може да седи без работа. Той трябва да се чувства постоянно ангажиран и да има някакви задачи или нещо, което да мисли, дори за да се самоусъвършенства. Нито един от колегите не измрънка през този период, не прояви страх и не показа нежелание за работа. Смятам, че имам на своя страна едни хора, с които можем да вървим напред. Нас не ни е страх от коронавируса!

- Кукленият театър бе един от първите, който отвори врати.

- Да, веднага след като казаха, че може, аз се обадих на всички актьори един по един и не получих отказ от никого. Всички бяха възторжени и спомням, че единият от колегите, като дойде на работа за първи път, ми каза, че не е спал цяла нощ от вълнение като на премиера (смее се).

- А има ли страх у зрителите?

- Ако трябва да направим анализ, може би трябва да изчакаме още малко. По мои наблюдения за малкото време, в което играхме вътре, преди да излезем на открито, поне на този етап хората предпочитаха да са навън. Изнесохме „Бебешка пиеса“ и още няколко представления в лятно кино „Кабана“. Там с изненада установих, че се събират повече хора, отколкото са склонни да влязат в салона, макар и спазвайки дистанция. Това е малко тревожно, защото лятото отминава. Октомври вече ще бъде трудно да се играе навън, или поне ще бъде некомфортно. Ще използваме всички възможни хубави дни, септември е прекрасен, но ще се върнем вътре в залата. Тогава бихме могли да направим анализ за готовността на публиката да влезе в салон или все още е предпазлива и може да се лиши от театър. Това лишава духа и хората от непосредствен контакт с изкуството.

- Вие излъчихте няколко представления онлайн от архива на театъра.

- Имаше любопитство и интерес на хората, въпреки че тези представления са заснети за архив, а не във вид да бъдат излъчвани. Но това отваря едни други възможности – да помислим за специално адаптиран продукт за такъв тип излъчване. Театърът е жив тогава, когато има непосредствен контакт между актьора и публиката. Когато усещат духа на залата, има обмяна на флуиди и необяснима енергия. Когато имаш срещу себе си една камера – това не е театър, а съвсем друг жанр. Имаме идеи в тази насока за специален модул. Предстои да опитаме, за да видим до каква степен това би имало гледаемост.

- Има ли интерес към кукления театър в България?

- Кукленият театър има своята публика. Това е първата стъпка на възрастния зрител към театъра. Един човек, преди да стане зрител или любител на драматичния театър, е минал през кукления. Затова нашата работа е много отговорна. Ние възпитаваме и подготвяме публиката за големия театър, от една страна. От друга страна – театърът има много социална функция. Той е инструмент в ръцете на родителите и учителите за приобщаване на децата към голямата култура, за възпитаване на общочовешки ценности. Макар на пръв поглед да изглежда несериозно, всяко детско представление има послание и учи децата на определени етични норми, приети в обществото. Родителите, водейки децата на театър, след това имат възможност да поговорят и обсъдят това, което са гледали и да си извадят поуки. Разбира се, ние нямаме намерение да се състезаваме с анимационни канали, те имат други изразни средства. С удоволствие забелязвам сред публиката наши редовни зрители, които не пропускат ново заглавие. Те се чувстват като у дома си, познават някои от актьорите, могат да си поговорят с тях, да се снимат заедно. Възпитаването на публиката е дълъг и отговорен процес и ние знаем, че това е нашата роля.

- Кога се зароди любовта към кукления театър у вас?

- Не бих казал, че е любов, тя беше отдавна, но определено е вид обич. Аз, откакто се помня, се занимавам с това. Станало ми е любопитно по някакъв начин. Нямам конкретен спомен. Но си спомням, че като бях на около 6 години, гледах в салона на „Янко Сакъзов“ едно представление на име „Патенцето“. Ситуацията е такава, че едно пате е откраднато от лисицата и актрисата, която е загрижена за изчезналото пате, помоли публиката да се раздели на две, за да уплашат лисицата. Едните да бъдат ловци и да викат „Хей, бягай, лисо“, а другите все едно сме кучета и лаем. Доста полаях като куче (смее се). Явно тази игра ми е станала любопитна и оттогава се занимавам с това. Бил съм в много групи и кръжоци. Бях в Двореца на пионерите – тогава имаше куклен театрален състав. Там доста неща понаучих и ми стана по-интересно. Голяма част от децата, с които бяхме, вече са ми колеги. Винаги съм искал да се занимавам с това и съм щастливец, че и сега го правя.

- Какво си пожелавате?

- Най-важното е да сме здрави! Бързо да излезем от ситуацията с коронавируса и бързо да преодолеем последствията. За никого не е тайна колко е разклатена икономиката и това спиране за няколко месеца ще бъде възстановявано за няколко месеца. Пожелавам си целият ни екип да сме здрави, за да имаме възможност да се срещаме с нашата публика и колкото е възможно по-скоро да се върнем към нормалния ритъм на живот и работа.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.