Директорът на Пирин фолк Ненчо Касъмов: Пожар щеше да остави без ток феста

Директорът на Пирин фолк Ненчо Касъмов: Пожар щеше да остави без ток феста

На прослушването бяха чистачка, певец, чистачка, певец

Володя Стоянов ме спечели с изпълнение на Том Джоунс. Войводата закъсня цял час за промоцията си. Измислихме „Пирамиди, фараони“ в студиото на Силвия Кацарова.

- Г-н Касъмов, Пирин фолк ще бъде единственият фестивал, който ще се проведе тази година заради коронавируса. Какво трябва да знаят хората, които ще дойдат в Летния театър в Сандански?

- Всички трябва да спазват дистанция, маски, дезинфекция. Ние съответно като организатори сме направили така, че максимално да отговаря на РЗИ изискванията за летен фестивал. Местата ще са до 50 процента. Затова публиката ще бъде разположена шахматно. Тази година за първи път ще разчитаме на местни танцови формации от Сандански. Като цяло общината и хората от града приемат събитието - 28-о издание никак не е малко.

- Какво да очакват почитателите на фестивала?

- Много хубави песни и изпълнители. Ще има нов декор, почти сме на финала. Интересен е, македонски. Обърнали сме се пак към Пирина. Ще я има като цяло малко повече автентичността - това, което хората харесват.

- Как минаха кастингите?

- Бяхме предвидили по пет човека в отделни стаи. Микрофоните се дезинфекцираха. Всички бяха с маски, с шлемове, с ръкавици. Общо взето, бяха чистачка, певец, чистачка, певец. По-големият наплив беше от деца. И те се пускаха по пет човека, на дистанция, с почистване и така. Колкото и да е трудно, трябва да свикваме да живеем по този начин и ще го преживеем.

- За участниците да кажем?

- Песните са ясни. 20 участници в детския, 15 участници в конкурса за авторска музика и 12 участници в конкурса за изпълнителско изкуство. Николай Славеев, човек, който е допринесъл доста в последните 20 години за фолклора в България, ще има рецитал на Детския Пирин фолк на 28 август, в конкурсната вечер ще пее Володя Стоянов – обичан от цяла България воевода, а победителките от миналогодишния фестивал Ива и Велислава Костадинови са на галавечерта на 30 август. Двама от изпълнителите, които са се явявали в предишни години на детските издания, тази година се явяват за изпълнителско майсторство и за авторска музика при големите. Това показва, че се сбъдва нашата идея за приемственост. Другото, което беше хубаво и интересно сега, като бях част от селекционното жури, две от децата се явиха с авторски македонски песни. Трябва да има млади автори, но истински автори, не работещи на компютъра и да се вживяват, че могат да правят музика, аранжимент и текст и да се явяват. Трябва да се доверяват на традициите, на по-възрастните, на по-добрите. Трябва да има спояване на елементите – младите, новото, с идеи и виждания с по-възрастните, за да върви Пирин фолк напред.

- Вие всъщност сте открили Володя Стоянов за голямата сцена. Как стана това?

- Ние с брат ми Виктор Касъмов от самото начало сме фенове на Пирин фолк и ходихме като зрители. Искахме да сме издатели, но така стана, че не можеше, защото сме много млади и напористи момчета от провинцията. Ние искахме да купим лиценза, който струваше пари, но не ни го продадоха. Една вечер композиторът Кирил Иванов ни запозна със Стоян Джамбазов-Джемби, който работеше с Володята в една банда. Много бях впечатлен от изпълнението му на „Зелените поля на моя дом“ на Том Джоунс, който после записахме на български за един от албумите му. Като започнахме да работим, разбрах, че Володята не е от Сандански, а от Петрич. Ние му издадохме първите албуми. „Пирамиди, фараони“ е с попфолк, после са македонските. Докато чакахме в студиото на Силвия Кацарова отвън – Володя, Джемби и още един-двама от бандата, всеки казваше някакви идейки. Володята пишеше култови фрази и така стана песента. Точно тогава пък стана и бумът с пирамидите във Варна. Но воеводата си е воевода, македонската музика му е в сърцето и има своето място на Пирин фолк. За още един интересен случай се сещам. Правим промоция на втория му албум „Вечни македонски песни 2“ в зала 2 на НДК и той казва – нали имам време да се облека. И аз мисля, че отива в гримьорните да се преоблича и му казвам – да, имаш. Гледам си часовника – има още 40 минути. Става 19 часа, залата вече пълна, звъня му, не ми вдига. Търсим го, няма го. Гримьорната празна. И по едно време го чувам и викам – хайде бе, къде си? А той ми отговаря – е сега тръгвам. Откъде – го питам. От Симеоновско. А той си отишъл вкъщи. Много конфузна ситуация беше. Залата пълна, ние един час чакаме Володята.

- Ива и Велислава ги познавате от деца. Какви са ви спомените?

- С баба им Гуна Иванова от 20 години работим заедно. Тя винаги им е помагала, но не им се е бъркала, защото е държала те сами да го осъзнаят, сами да израснат, да знаят какво искат и да постигнат своето. Гуна е добър учител и е като майка орлица, не спира толкова години да помага не само на своите внучки, но имаше цял клас деца, за което само адмирации.

- За пета поредна година организирате фестивала. Има ли от началото грешка, която сте поправили?

- Тази година за първи път бях част от селекционното жури. Много млади изпълнители отиват при известните имена – аранжори или текстописци. И те явно, че малко не обръщат внимание, че този изпълнител ще се явява на Пирин фолк, защото карат малко по шаблон. На кастинга имаше хубави песни, но не отговарят за фестивала. Интересни са като звук, аранжимент, но не са македонски, в други имаше тракийски или северняшки мотиви и се губи чарът на македонското. Така преди години фестивалът беше отишъл в друго русло и ние успяхме да го върнем към пиринското.

- Каква е разликата – в началото сте бил зрител, после участник, а сега вече и организатор?

- Доста отговорно е. Показали сме през годините, че като приемем с брат ми някакви принципи, се стараем да ги отстояваме. Преди като участници сме имали едно състезание - да представим най-добрите изпълнители, с добри песни. Дори като не спечелим някоя година, на следващата се връщаме с голяма еуфория и взимаме всички награди. Сега преди всичко гледаме фестивалът да е на преден план и да се развива. Предишният организатор – Вальо Пензов, Бог да го прости, правеше много компромиси, за да го има фестивала. Нещо, което ние сега се стремим да не допускаме. Защото примерно идват автори и изпълнители от Северна Македония, но песента им е за Адриатика и няма как да участват с нея на Пирин фолк.

- По детските конкурси има доста амбициозни родители, които плащат на организатори, на жури децата им да печелят награди. При вас има ли такива случаи?

- Мен никой не ме е търсил. Аз и сега като член на селекционното жури обяснявах на родителите, че е много важно децата да попаднат при точните учители. Защото има учители, които, за да са доволни родителите, лъжат, че детето е ок. Това съм го видял последните две-три години. Сега ми направи впечатление, че някои се явяваха като спуснати с парашут за фестивал, а не бяха готови. Едно е да се явиш на един фестивал за изпълнителско майсторство на самодейна основа, друго е Пирин фолк. Предишните години е имало познати, които питат – това дете мина ли, ама защо не мина. Никога не съм влияел на журито, казвал съм винаги да гласуват по съвест. А аз бях много критичен сега – имаше добри изпълнители, но с неподходящата песен. А и в Сандански не знаеш как ще се представят. Аз съм го виждал – изпълнители, които могат да пеят, на голямата сцена в Сандански не знаят къде са.

- Не казахме нищо за журито. Ще има ли промени?

- Ще има двама нови членове в журито, кметът също е нов, но с голям опит и има своето виждане и за музиката, и за фестивала. Досега не е имало такъв кмет – много милее за културата. Единият нов член на журито е известен композитор, който е допринесъл много за македонската музика. Другият човек е завършил докторат с музика. Засега ще ги запазя в тайна кои са. От старите остават Севдалина Спасова и Димитър Динев, който е от бащите на фестивала и автор на химна „Добре дошли в Сандански, приятели“.

- Кои са били най-инфарктните моменти за последната петилетка на фестивала?

- Такива винаги е имало. Мисля, че беше втората година, когато стана пожарът в дефилето, тогава имаше проблем дали ще има ток в Сандански и в региона. По принцип ние винаги се обезпечаваме с агрегати и свършихме работа. Но си беше доста инфарктно. На Детския Пирин фолк участниците трябва да пеят на чист инструментал, а някои си бяха донесли флашка със записани втори гласове и не може да се различи кое е записът, кое пее на живо. Това се е случвало. Иначе фалове не мога да се сетя. Като цяло се стараем да няма.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ