Директорът на 51 СУ: Ученикът не влиза в топгимназия? Може да е късмет

В страната трябва да има постоянно действащо дистанционно школо   

Директорът на 51 СУ: Ученикът не влиза в топгимназия? Може да е късмет

Училищата с право на свои матури 

По-малко от седмица остава до обявяването на второто класиране за гимназия след НВО в 7 клас. Тази година в топ 10 на училищата с висок бал влезе и 51 СУ "Елисавета Багряна". Директорът Асен Александров разказва пред "Телеграф" как гледа на успеха на школото и представи идеите си за промяна във формата на Националното външно оценяване.

- Г-н Александров, 51-во СУ „Елисавета Багряна“ тази година влезе в топ 10 на гимназиите с най-висок бал след 7-и клас. На какво се дължи този успех? 

- Направих си труда да разгледам класирането по паралелки и се оказва, че „Софтуерни и хардуерни науки“, която при нас е с минимален бал 408, има в още 20 училища в София. Едно от тях, което за тази паралелка се влиза с бал 60. Това са ученици, които не са се явили на изпита. Тоест, определящото е не типът паралелка, а усещането за качество на образованието, което дава съответното училище. Забелязах също, че родителите биха избрали всяка паралелка с приоритет в училище, което има добро име. Изграждането на имиджа на едно училище става много, много бавно. През последните 20-25 години в първите 10-20 места в София влизат едни и същи училища с изключение на 51-во СУ „Елисавета Багряна“. Ние си ги знаем. Може би има движение между СМГ и Немската, но незначително. Системата е много консервативна и затова сме толкова радостни. Това, че е консервативна, според мен означава, че някои училища са надценявани, а други са подценявани. Много трудно училище, което предлага страхотни паралелки, може да пробие. Класацията си се движи така от десетилетия. 

- Виждаме, че ТУЕС направи пробив миналата година. 

- Да. Единствената професионална гимназия към висше учебно заведение. Ето пример, който показва, че повече училища трябва да бъдат асоциирани към университети. ТУЕС е асоциирана към ТУ, което означава, че преподаватели от ТУ преподават и там. Професионалните паралелки не са толкова търсени колкото езикова. Традицията е такава. Преди 40-50 години само езиковите гимназии бяха елитни. Там от цяла София бяха най-подбраните деца. Бяха 4 гимназии. Сега обаче децата могат да учат чужд език още от детската градина и според мен това толкова търсене на езикова е малко остарял рефлекс. 

- От гледна точка на реализация - професионална или езикова гимназия? 

- Предимствата на училища като 51-во СУ „Елисавета Багряна“ е, че освен езика, който ще научат децата почти на нивото на езиковите гимназии, те ще имат и много добри познания по информатика и информационни технологии. А тези знания са много важни на тази възраст. Виждате, че пробиват млади програмисти още на 19-20 години. Да започнеш да учиш информатика на 19 години, е много късно. Всички, които искат да се занимават в тази сфера, трябва да започнат поне на 14-15 години след 7-и клас.  Ако искаш да се развиваш в IT сектора, трябва да започнеш още от 7-и клас. Затова бих препоръчал на родителите да се насочат точно в тези сектори. 

- Тази година балът е по-висок. По-лесни ли бяха задачите на Националното външно оценяване? 

-Балът не е някаква константна величина. Според мен изпитът по математика беше малко по-лесен от миналата година. С една идея, но не мисля, че това е накърнило ничии интереси, защото ако е бил по-лесен, е бил по-лесен за всички.

-От МОН предвиждат въвеждане на интегрален изпит след 7-и клас. Вашето мнение? 

- Аз съм един от тези, които силно приветстват тези интегрални изпити. Сега всички останали други предмети се неглижират за сметка на БЕЛ и математика. Оказа се, че в България най-важният изпит в живота на всяко дете е този след 7-и клас. Забелязах, че доста ученици, които са изкарали високи оценки, не са решили тази задача тип PISA.  Това е притеснително, защото децата са напомпани с някакви автоматични умения чрез частните уроци, но нямат разсъждения върху проблем, който не може да се наизусти, който не е автоматизиран, който е уникален. И за в бъдеще точно такива трябва да бъдат изпитите. Да се измерва как разсъждават учениците. Защото смисълът на математиката е да решава някакви житейски проблеми. Същото е и с БЕЛ. Да се видят разсъжденията на децата по исторически текстове, с такива, свързани с гражданското образование. Освен това мисля, че трябва да се помисли по въпроса да се разчупи този суперцентрализиран изпит. Например ние имаме паралелка изобразително изкуство с много висок бал. Деца, изкарали 100 точки по рисуване, не влизат, защото по БЕЛ и математика имат по-малко точки. Тук им трябват по-специализирани умения по изобразително изкуство. Би трябвало училищата да имат възможност да си правят собствени изпити. Тези, които искат, могат да използват за класиране НВО, други да си правят собствени изпити и на тях да са явяват деца, които имат специални интереси. 

- Това, че детето не е в първите по бал гимназии, е повод за разочарование у много семейства. Какво бихте им казали? 

- На всички родители бих искал да кажа, че това, че не са в топ 20 може да е и техният късмет. Тук пред себе си имам книгата на Малкъм Гладуел  „Изключителните“. Той описва следния феномен. Тези, които влизат в Кеймбридж и са в последните 20%, обикновено, завършвайки тези суперпрестижни училища, не могат да се реализират или изпадат в депресия. Те влизат там и са били най-добрите в училищата, от които идват. Попадайки в суперконкурентна среда, се сриват. В този смисъл е по-добре да не попаднеш в такава среда, ако нямаш психическата устойчивост да се съревноваваш. Второ, какво толкова става с излизането  от такава гимназия? Завършвайки Английската излизаш с ниво С1, а в друго училище с ниво – Б2.  Тази разлика може да се навакса. Не виждам никакви причини да се притесняват и родители, и деца. Мисля, че по-скоро родителите имат усещане, че детето им няма да учи кой знае колко повече в „суперелитното“ училище, а искат да попадне в суперконкурентна среда. Но тя не е добра за всички. За една трета от учениците и това са тези, които последни се класират, не е добра. 

- Как може да се използва и развива дистанционно обучение в бъдеще? 

- Дистанционното обучение бе неизбежност, но ще бъде глупаво, ако не използваме достиженията, които направихме. И учители, и ученици се научиха да работят дигитално. Те могат да си разменят образователни ресурси. Освен това, независимо дали ще изпаднем в пандемия, винаги ще има деца, които по едни или други причини не могат да се обучават редовно и те не са малко. Било по болест или друга причина. Затова предлагам да се направи дистанционно училище в страната и то да дава качествено обучение на деца от цяла България. Моите наблюдения показват, че по време на дистанционното обучение има разлика между това, което предлагат едни училища и други. Това не е непременно свързано с компютрите или лаптопите, които притежават децата. Свързано е с уменията на учителите, със състоянието на интернета в училище. Затова е добре да се помисли за възможност да се дава качествено дистанционно обучение. 

- Какви са предимствата? 

- Ако се направи едно такова училище, има няколко предимства. То може да бъде много по-евтино от обикновено. За една класна стая стигат и 10 кв. метра. На практика трябва да имаш добър компютър, добра камера, добър микрофон,  проектор и много добра интернет връзка. На едно основно училище, което е дигитално, са нужни около 15 класни стаи. То трябва да дава само задължителните учебни часове, без избираемите. И учителите трябва да работят само това, а не да са в едното училище сутрин, а в другото следобед. Паралелките трябва да са по-малки – между 15 и 20 деца, за да могат учителите да могат да проверяват заданията, които са дали. Необходимо е също да се обучат всички учители как се преподава дигитално. Тяхното заплащане трябва да е по-високо, поне 50%, защото дистанционната работа е голям стрес. Във всеки един момент могат да те наблюдават стотици деца и родители. Необходими са и етични правила, свързани с личната неприкосновеност и на деца, и  на учители. Това ще е съвсем различен тип училище, но съм убеден, че трябват да се направят стъпки, да се направи. И то трябва да е в големия град, където има преподаватели. 

Визитка:

Роден е на 6 октомври 1958 г. в Годеч. Заввършил е математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно специализира информатика. Започва като преподавател в основно училище в столичния квартал „Надежда“. През 1987 г. вече е ръководител на един от първите компютърни кабинети в българско училище. След спечелен конкурс от 1992 до 1998 г. е директор на 15-о СОУ „Адам Мицкеевич“. Бил е зам.-директор в 133-то училище „А. С. Пушкин“. Напуска поста, за да стане директор на 51-во средно училище „Елисавета Багряна“. Председател на Сдружението на

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ