Директорът на 137-о СУ

Директорът на 137-о СУ "Ангел Кънчев" Владимир Миков пред "МОНИТОР": Няма необходимост материалът за матурата да се намалява

  • Експертите могат да занижат критериите, за да бъдат ДЗИ достъпни за всички
  • Онлайн се получават разлики между качеството на работа при различни колеги
  • Връщането на децата е важно, за да могат да бъдат адекватни нормални хора


- Г-н Миков, на 4 февруари в училище се завърнаха още три випуска. Имахте ли проблеми с редуването на присъствени и онлайн часове за част от учителите?

- При нас се завърнаха 10 класа, засега всичко е наред. Колегите са гъвкави. Има лекото неудобство да превключваш на моменти от присъствена на дистанционна форма, но нямаме проблеми. Децата са адаптивни и бързо превключиха. Аз преподавам на 12-и клас и ми направи впечатление, че всички в 7-и - 30 бяха в клас. Те имат желание да са в училище и да учат. На всички им липсва присъственото обучение, контактът с другите хора. От вкъщи е трудно да ги мотивираш да учат. Нормалността липсва на всички. Заради покачването на броя на болните родителите на ученици, на които им предстои да се върнат през март, са притеснени дали ще се стигне до тях. Не се знае след три седмици каква ще е ситуацията, когато дойде ред на 6-и и 9-и клас.

- С оглед на притесненията да не бъде отново затворена цялата образователна система наблюдавате ли ударно изпитване на учениците в клас?

- Не, няма смисъл, защото ги изпитвахме и онлайн. Моята цел, както и на колегите, е по-скоро да видя къде са пропуските по време на дистанционното обучение и да преговоря това, което съм преподал онлайн, за да съм сигурен, че има ефект. През тези две седмици мисля да затвърдя това, което съм минал. На учениците ми им предстои матура и изпитвам на граматика. Ще продължа да им преподавам авторите онлайн, но за мен е важно да излязат на дъската и да видя как си правят упражненията за правопис и пунктуация.

- Зрелостниците учиха дистанционно и миналата година, когато също изучаваха автори за матурата. Достатъчно подготвени ли ще бъдат за изпита и трябва ли част от произведенията да отпаднат?

- От задължителните автори, които съм взел досега, съм преподал 3-ма в клас и 8 онлайн. Дали ще ги преподавам присъствено, или онлайн, няма значение, не мисля, че скъсяването на листата е решение. Миналата година бяха махнати трима автори – Талев, Тимов и Вапцаров, или два романа и 6-7 стихотворения. За мен няма проблем всички автори да бъдат включени в изпита по български език и литература, отпадането на част от тях не е панацея. Няма необходимост материалът да се намалява. Няма и причина за това, защото авторите са преподавани. Сега правя всички възможно, юни ще видим резултатите, никой не знае какво ще стане. Колкото повече време 12-и клас са в училище, толкова е по-добре за тях.

Според мен би било по-добре самите изпити да бъдат изтеглени, но за това трябва и нормативна промяна. Тук идва и проблемът по силата на какво ще можем да доработим с децата, защото ние следваме учебни планове, в които е посочено колко са учебните седмици и часове. След като сме ги изпълнили, няма на база на какво да се удължи учебната година. Това означава да удължиш часове, а затова трябва и промяна в учебния план и наредбите.

Критериите също биха могли да се занижат от експертите, да бъдат малко по-толерантни откъм въпросите. Нека да има задачи, които да оценят най-добрите, но тестовете да са направени така, че ДЗИ-ата да бъдат достъпни за всички. Знам нивото в моето училище, но не мога да гарантирам в цялата страна. Не знаем възможностите на родителите, с какви устройства работят децата, учителите дали могат да превключат адекватно към онлайн обучение, за което се изкискват умения и предразполагане на деца. Според мен се получи сериозна диференциация.

- На какво се дължи това?

- Когато всички ученици са в клас, учителите работят по сходен начин, те имат перманентен контрол над часа. Онлайн обаче се получават по-сериозни разлики между качеството на работата при различни колеги. Това изисква допълнителни умения. Всички сме минали през една методика на преподаване, но в един момент се налага да включиш още едно умение, за което никой не те е учил. Това в крайна сметка може да отвори сериозните диференциации накрая. В 137-о от много години се работи с технологиите, бяхме пионери в много направления, колегите имат нагласата и премина моментът на пречупване, че идва нова ера и ти трябва да си адекватен. Когато се премина онлайн през март, нито един софтуер и сървър не беше подготвен да поеме толкова много училища едновременно. Тогава на 16-и ние стартирахме с Discord – платформа, която е направена за геймъри. Както се правят стаи за различните видеоигри, така всеки клас имаше своя класна стая, в която влизат, когато имат час. В нея се присъединяват и учителите. Ние работим до момента без проблем. В начален етап използваха вайбър и други платформи, защото при малките е нечовешко да стоят по цял ден онлайн, а и трябва да са задължително с възрастен. Ние имахме готовност от първия ден. Това беше възможно на база богатия опит, който имат колегите. За тях компютърът не беше нещо страшно. Това не може да го каже всеки директор и оттам идва голямата разлика.

Сега ние правим едни и същи държавни зрелостни изпити, а всъщност учениците са обучавани по различен начин. Не става дума за вина на когото и да е, ситуацията го наложи. Затова според мен ще бъде добре, ако може да се намали сложността на изпита. От друга страна вузовете приемат с държавен зрелостен изпит и са против прагът да е много нисък. Учениците нямат реално нагласата, че им предстои държавен зрелостен изпит. Дали заради самата обстановка, че месеци наред не са на училище, а вкъщи. Времето ще покаже какво ще стане. Ако се запазят тенденциите и децата продължат да ходят на училище, дори и по две седмици, е добре. Трябва да имат възможност да се преговори това, което се преподава онлайн. У дома обстановката няма как да ги предразположи да са всеотдайни. Обучението от вкъщи е по-комплицирано. Години наред работим по един и същи модел, който е изграден като навици у тях. Сега той бе сменен от друг модел, а това сменя и поведението на учене.

- Има ли ученици, които са сменили поведението си на учене и са спрели да четат или имат затруднения при усвояването му?

- Това може да се прецени, когато сме присъствено по-дълго време. За момента не мога да кажа, че има драстична разлика, но тук става дума за големи хора, които са отегчени. При малките е доста по-сериозно. Всеки ученик ще има пропуски, но като цяло нещата са добре. Трябва ни повече време, за да преценим. Виждам разликата в нагласата им. Когато стоиш пред компютъра, за да учиш, губиш мотивация, там нищо не се случва. Училището не е само, за да учиш, акцентът винаги пада върху материала, но това не е най-страшното. Той може да се навакса, знанията могат да бъдат придобити дори и в процеса на работа. Най-голямата драма не е пропуснатият материал. Въпросът е как ще наваксаме другите неща – социални умения, комуникацията помежду им в училище, то е социална среда. Както си в училище, така ще си и в живота – ако тука си готин, и след това си такъв, тук се научаваш. Ако връщаме децата, нека акцентът не е върху това, че изпускат материала. Те не страдат от това. Затварянето не е страшно от гледна точка на това, че някой изпуска материал. Връщането на децата е важно, за да могат да бъдат адекватни нормални хора. Въпреки всички притеснения, дезинфекции, носенето на маски, дори така е по-добре, отколкото учениците да са по домовете си. Особено за по-малките, за тях е задължително да се социализират. Първите дни на присъствено обучение учениците не успяха да се адаптират към учебния процес. Към социализацията бързо се адаптираха. Надявам се да не се наложи ново затваряне.

- Има ли родители, които са подали молби децата да учат онлайн?

- Само 1-2 деца със сериозни заболявания. Родителите им прецениха, че не си струва риска да ги пуснат само за 2 седмици. Преди това не бяха заявили желание. Родителите според мен са по-щастливи, че децата им са обратно в училище.

- Родители настояват изпитите след 4-ти и 10-и клас да отпаднат и тази година. Има ли основание за това според вас?

- Какво целим, като отпаднат. 4-ти и 10-и клас бележат край на образователни етапи и е редно да имаш изпит. Те не са елиминаторни и да не можеш да продължиш нагоре. Те са контролни изпити и затова не виждам какъв е проблемът да се види нивото на ученици. За мен е правилно след всеки образователен етап да има изпит, той дори не е елиминаторен. Дори да си с нула точки, пак продължаваш. Това също е проблем, защото ги учим, че могат и с двойки да продължават напред. Родителите мислят, че трябва да се направи всичко да е удобно за децата, но животът не е устроен така. Той е създаден от препятствия, които трябва да преодоляваш.

За мен проблемът е, че родителите се допуснаха прекалено много да се месят в работата на образователните институции. Границата отдавна е мината. Родителите трябва да са вътре в цялата игра, те също са участници в процеса. Въпросът е, че в един момент се иззеха наши функции и се дадоха на хора, които не са експерти. За всяко едно решение, което се взема, някой трябва да се допита до тях. Аз съм против това нещо. Мога да дам пример с обществения съвет, който трябва да бъде свикан, за да бъде одобрен изборът на учебник от даден учител, за да се вземе условно съгласието на родителите. Има експерти, нека те да си кажат мнението и да си носят последствията от решенията. Обидно е, когато ги изправиш пред един родител, за да му ги обяснява. Родителите са участници, но в училище ние носим отговорност за децата им, затова ние трябва да вземаме решенията. Те изхождат от позицията, че имат едно дете и вярват, че вече са специалисти по децата. Вкъщи всяко дете е център на света, но в училище това няма как да стане. Трябва да спрем да се допитваме до родителите. Може да ги информираме за нашите решения, но не и да ги питаме за всяко нещо дали го одобряват или не.

 

Визитка:

  • Завършил е „Българска филология“ и има магистратура по икономика
  • Сертифициран обучител по социални компетенции
  • Работил е в 36-о СУ като заместник-директор до 2008
  • Започва като зам.-директор в 137-о СУ през 2008, а от пет години е директор

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.