Димо Алексиев зад кулисите на дребната мафия

Димо Алексиев зад кулисите на дребната мафия

Холивудски агенти, носители на „Еми“, представляват "Дани. Легенда. Бог" на международния пазар

Гранде мафиот в малък български град – такъв е Димо Алексиев в премиерното българско заглавие „Дани. Легенда. Бог“. Участник в разследване на британска документална продукция относно прането на пари, неговият местен общински съветник с манталитет на селски тарикат отвлича оператора и звукаря. Неговата цел е да прави „голямо кино“, в което да разкаже за себе си.

Представя се като своеобразен месия, целуващ кръста на гердана си при важни решения. Със същата широка усмивка обаче въвежда снимачния екип и в малките коридорчета на собствения си клуб, за да може да се запечата на камера как купонджийка го „обслужва“ със свалени панталони.

Противоречията в характера на Дани, провъзгласил се едновременно за легенда, цар и бог, продължават. Той знае английски достатъчно добре, за да може да разговаря свободно с чужденците. Простащината, скрита зад усещането за господство, обаче прозира в цветните псувни на пътя, в разфасоването на дюнер по време на работна среща и по „блърването“ (скриването) на лицето на ченге с найлонова торбичка.

Режисьорът, сценарист и продуцент Явор Петков се справя отлично със задачата през хумора да изведе някои болезнени истини за българското общество. Неговият Дани (Алексиев) може да е всеки „феодал“ в провинцията, заради което спецификите като цялото име на персонажа и неговото местоположение изглеждат действително без значение.

Режисьорът успява да извлече максимума и от непрофесионалните актьори, с които работи. Дъщерята на Орхан Мурад – Сузанита, както и риалити героят Емил Каменов са свежо попълнение в каста, което предизвиква немалко смехове в залата за прожекция. Двамата пресъздават образи, близки до стереотипа, изграден и около реалните им персони. Сузанита е гадже на кръщелника на Алексиев във филма, а сред бисерите й са шокиращо кратката 9-месечна подготовка за абитуриентски бал с рокля за 20 000 долара и лъча светлина, който разточителният й начин на живот дава на по-бедните хора.

Начинът на заснемане несъмнено също отличава „Дани. Легенда. Бог“. Всичко, което вижда зрителят на големия екран е всъщност грубият материал, който събира английският екип за своята документалка – без монтаж и цензура. Неслучайно и операторът Румен Василев си заслужи отличие за работата си по заглавието в рамките на приключилия преди седмица фестивал „Златна роза“ във Варна.

„Дани. Легенда. Бог“ не е филм за любителите на плоския хумор, чийто размисъл ще свърши в момента, в който е изречена и шегата. Въпреки, че комедийният аспект е основно оръжие в арсенала на Петков, сюжетът всъщност завършва в по-скоро трагични нюанси. Причината – подобно на имуществото, моралната ерозия в обществото, оказва се, също се предава по наследство.

„Дани. Легенда. Бог“ прави официалната си премиера у нас в рамките на София Филм Фест. Още от днес пък заглавието ще направи десант и в програмата „Свободен дух“ на кинофорума във Варшава.

За това филмът да излезе и извън границите на България се грижи и агенцията-носител на „Еми“ Hewes Pictures, чиито представители дошли на крак от Холивуд, за да се запознаят с екипа на „Дани. Легенда. Бог“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.