К ато студент във ВИТИЗ Димитър Маринов за една нощ сменил изпитния си откъс за следващия ден, след като гледал „В очакване на Годо“ с Атанас Атанасов в театъра на Армията. Това разкри българският актьор в Холивуд на среща с възпитаниците на НАТФИЗ, на която без преструвка разказа и изигра по-важните моменти в живота си.
Като студент във ВИТИЗ Димитър Маринов за една нощ сменил изпитния си откъс за следващия ден, след като гледал „В очакване на Годо“ с Атанас Атанасов в театъра на Армията. Това разкри българският актьор в Холивуд на среща с възпитаниците на НАТФИЗ, на която без преструвка разказа и изигра по-важните моменти в живота си.
Разговора с младата смяна в Академията откри именно един от неговите първи вдъхновители в занаята – проф. Атанас Атанасов. Условието да дойде като гост на София Филм Фест е било да му се осигури един ден със студентите, разкри самият Маринов.
Няма формула за предизвикване на шанса, каза актьорът. Той самият е на сцената от 14-годишен – в началото като цигулар в детската филхармония „Пионер“. Но когато го „наели“ да свири в театрална постановка, нещо у него се преобърнало и забравил и реплики, и ноти. „Страх ме беше да кажа на осиновителката ми, че от класически музикант ще ставам актьор“, призна нашият участник в „Зелената книга“ – най-добрия филм за годината според Американската академия.
На детски лагер навремето Димитър трябвало да замести махмурлия батко за ролята на Горския цар. Там го видяла Невена Коканова, дошла да съобщи на дъщеря си Теодора – негова съученичка, лошата новина, че баща й е починал. „Време е да смениш професията“, казала голямата актриса на невръстния цигулар и след като минал 1-месечният й траур му преподала 2 урока. „Няма значение дали си завършил ВИТИЗ или не, важно е дали си решил да ставаш актьор“, запомнил е от нея той. Коканова го насочила към педагожката Мария Карел – създателка на много от големите ни съвременни артисти. Като донаборник Маринов влиза във ВИТИЗ заедно с Чочо Попйорданов и Христо Шопов, но след неуспешни опити да изклинчи от казармата го пратили в танковата бригада в Карлово. „Предимно си изкарах казармата в карцера“, отбеляза той. По съвет на един от командирите си – голям арабия, с актьорски умения симулирал бъбречни кризи и останал 6 месеца в лазарета, играел и в Дома на народната армия.
„Митко Палаузов съм го играл 250 пъти, то е като „Хамлет“
пошегува се актьорът. Когато военното контраразузнаване му „вдигнало мерника“, решил да бяга на запад с влака през Калотина. Но го открили и получил 3,5-годишна ефективна присъда. След като излежал срока, кандидатствал отново във ВИТИЗ, от ДС обаче се усетили и го извадили от ІV кръг, тъй като заради старите провинения нямал право да учи в идеологически институт. „Тогава проф. Николай Люцканов се вбеси и каза: „В такъв случай аз няма да водя клас“. Но другият преподавател, който трябваше да води клас – Любомир Кабакчиев, почина и той все пак трябваше да вземе клас“, припомни си Маринов. Него пък навън го чакал директорът на Видинския театър и го поканил там като актьор по чл. 9. „Взех Мазния влак за Видин и се влюбих в града. Тамошният театър беше първата театрална сграда в България, строена от австрийския архитект, проектирал малко по-късно Народния театър“, обясни той.
След още няколко кандидатствания Крикор Азарян и Тодор Колев извадили специално разрешение от Министерството на културата да го приемат в класа си. На аудиенцията в МК секретарката видяла, че е притеснен и го запитала: „Да не се страхувате от министъра на културата?“. Той пък отговорил с известната епиграма на Радой Ралин: „Не, страхувам се от културата на министъра“. За което по-късно Тодор Колев люто му се карал. „Но разбрах, че министър Георги Йорданов се е смял“, разказа Димитър Маринов. Годината е 1989-а.
В началото на 90-те Маринов решава да замине за САЩ, по-късно се връща, за да завърши семестриално Академията, след това – и за да се дипломира. Както и да вземе със себе си колежка кукловод като своя съпруга. Но се оказва, че тя не го е дочакала. От 1997 до 2016-а не си е идвал. „7 години играх театър в Сан Диего. Имам тамошната награда на публиката KPBS, както и златна значка за най-работещ чуждестранен актьор в Калифорния от 2005 г. Сред това Башар Рахал ме нави да се пробвам в Холивуд. За 9 години там съм участвал в много неща, но тук никой не знаеше – не съм отишъл в Америка, за да стана известен в България“, подчерта актьорът.
Той разказа за първия си кастинг за реклама, след като подписва договор с „Wilhelmina“ - модна агенция с актьорски отдел. Задачата е да изиграе префинен европеец в картинна галерия, който трябва да се изненада при обявяването, че Аштън Къчър е там. Реакцията на Митко е
Who the Fuck is Ashton Kutcher?!
Продуцентите са ядосани, но накрая избухват в див смях, когато разбират, че нашият човек наистина не знае кой е Къчър. Вечерта го викат на пробни снимки – режисьор е не друг, а Бенет Милър, който има „Оскар“ за най-добър режисьор за филма „Капоти“. Самият Аштън Къчър го харесва като партньор и Маринов в крайна сметка спечелва кастинга, а с хонорара купува първия си апартамент. Влиза и в каста на екшъна „Мъже от стомана“...
„Моят ключ за успешен кастинг е: „Аз съм решението на твоя проблем“. Трябва да имаш вътрешна убеденост, актьорско самочувствие и да оставиш личните си проблеми на входа“, разкри пред студентите от НАТФИЗ Маринов. Той преподава в престижна актьорска школа в Лос Анджелис, а със съпругата си – американката Дженифър, имат двама синове, Йордан и Михаил. Българинът обяви още, че току-що е бил одобрен и нает за участие в голям сериал в САЩ, хонорарът за който е $ 38 000 за епизод. Поканен е и за 2 театрални проекта у нас. „Аз съм си театрал. Киното е друг вид удоволствие. А в театъра го правиш само веднъж“, заключи актьорът, който развя българското знаменце на церемонията на Оскарите.
Монитор
