Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си - до сърцето ми. То бе символ на гордост - България и българското!

А откровено и с отворено разбиране приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми, и също онези, които се съмняват в „истините и фактите“ около мен - имат пълното право и нека. И поради това моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, „интерпретации“ и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в миналото. Моето дело е: актьор - творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика... Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогава успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех. „Капка по капка вир става!“ Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - светът е на всички... Аз съм просто човек като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно с години... Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното „кой си“, „какъв си бил“, „какво си правил“ в личния си, частен живот. Ние всички сме хора със своите грешки, слабости и страхове. С претупани понякога действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване? И един ден, независимо от миналото, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и да имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо - искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте!

Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Димитър Маринов

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как Калин Калпакчиев качи в една лодка Доковска и Филчев*

В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд - София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са "жертви", защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.