Димитър Ганев: Евровотът се оказа завръзка, а не развръзка

Димитър Ганев: Евровотът се оказа завръзка, а не развръзка

Елена Йончева се оказа много слаб кандидат, а следващите двама в листата бяха неразпознаваеми, казва политологът в интервю за "Монитор"

- Г-н Ганев, коя беше голямата изненада на евровота и какъв е изводът от тези избори?

- Не бих казал, че има голяма изненада на този вот, но има няколко акцента, които трябва да анализираме.

- Кои са те и изобщо очаквани ли бяха тези резултати?

- Ще си позволя да цитирам наше изследване от средата на май, което много ясно показа, че има нова тенденция на терена. И тя беше, че ако след „Апартаментгейт“ ГЕРБ имаше имиджова щета, това накара Борисов да поеме кампанията на ръчно управление. Така в рамките на последните 20 дни имаше много ясна тенденция на стабилизация на ГЕРБ и възстановяване на подкрепата за партията. Ние дори бяхме първата агенция, която даде преднина на ГЕРБ с това проучване през май. И тази тенденция продължи до самия край на изборите и от тук се получи разликата с БСП. Това, което обаче прави силно впечатление, е мобилизацията на „Демократична България“. Във всички проучвания през последния месец тя беше под черта, с малко над 4%, а на вота получиха 6%.

- Как си обяснявате тази мобилизация сред избирателите им?

- Има вот, който трудно може да бъде уловен от социологията. Става дума за избиратели, които много често решават да гласуват в последния момент. Екзитполът ни показа, че 38% от хората са взели решението за кого ще гласуват в рамките на кампанията, като половината от тях в рамките на последните няколко дни. Другото интересно е, че има такъв ефект заради преференциите, в който двете партии, които основно съставят коалицията - ДСБ и „Да, България“, чрез своето преференциално състезание успяват да се мобилизират силно кой ще излъчи свой кандидат.

- Как тогава ще коментирате вота от чужбина, особено в Гърция, където бюлетините дори не достигнаха? Знаете, че десницата има традиционни избиратели зад граница.

- Обяснението за гласуването в Гърция е ясно. Изборите съвпаднаха с три почивни дни и немалка част от хората почиваха там. А ако погледнете разбивката на различните електорати, се вижда ясно, че „Демократична България“ има най-високо статусния електорат от гледна точка на доходи. Така че е нормално техните избиратели да гласуват навън, защото повечето от тях пътуват. Затова няма нищо изненадващо в резултата от чужбина.

- На какво се дължи обаче по-ниската избирателна активност у нас и каква кампания наблюдавахме? Казахте, че Борисов е взел нещата в свои ръце, БСП пък заложиха на агресивна кампания, там ли сбъркаха?

- Няколко са факторите за ниската избирателна активност, като най-важният сред тях е, че на политическия терен няма нов политически играч. Традиционно, когато имаме нови партии, те успяват да мотивират хора, които по-често остават вкъщи, да гласуват против статуквото. А партиите, които днес коментираме, са същите, които се явиха на парламентарните избори през 2017 година. Може би с малко изключение „Демократична България“, но тя е коалиция от формации, които също се явиха на вота преди две години. Второто нещо, което оказа влияние върху активността, е, че изборите съвпаднаха с почивни дни и с абитуриентските балове, които също ангажират част от хората. Но в същото време не бива да имате съмнение, че скандалите от последния месец-два внесоха определена дистанция между хората и политическия елит. Имаше едно отдръпване, това се виждаше ясно от данните. От своя страна Борисов успя да възстанови част от подкрепата. Не бива обаче да се подценява и дейността на Цветан Цветанов, който работеше сред структурите тихо, но активно.

- Така ли е наистина, защо тогава се наложи Борисов да вземе нещата в свои ръце?

- Нямаше как Цветанов да бъде център на кампанията. Той работеше по места, без медийна активност, която да отблъсква. А имайте предвид, че европейските избори са избори на структури от гледна точка на това, че поради ниската избирателна активност е важно партиите да изкарат собствените си твърди ядра. От друга страна, кампанията на БСП просто отсъстваше в последния месец. Струва ми се, че като че ли прегряха, защото бяха изключително активни в месеца преди кампанията, а след това отсъстваха.

- Не заложи ли БСП повече на лични нападки, отколкото да развие темата за Европа? Не беше ли това грешка? И можем ли да кажем, че ГЕРБ разгроми БСП, както се изразиха някои?

- Не бих се изразил по този начин, защото разликата е около 6%, но със сигурност говорим за тежка ситуация на „Позитано“, което ще доведе до трус в партията и ще даде сили на вътрешнопартийната опозиция да атакува за пореден път Корнелия Нинова. Нещо повече - Елена Йончева се оказа слаб кандидат като водач на листата. Единствената тема, която присъстваше в кампанията, беше тази за корупцията, нападки срещу определени хора. Това определено не сработи.

- Нинова обаче обяви, че членовете на БСП ще избират лидер на партията и че тя ще се кандидатира. Как разчитате тази заявка?

- Като опит да получи нова и свежа легитимност като председател на партията от редовите членове, защото изборът ще е пряк. Да видим дали ще успее.

- Трябваше ли БСП да заложи на други кандидати?

- Както казах, Йончева се оказа слаб кандидат и в това няма никакво съмнение. На второ място - Националният съвет преподреди листата и второ място в нея зае Петър Витанов, който е неразпознаваема фигура. Това се отнася и за Цветелина Пенкова, която беше на трето място, а и тя не се вписва в профила на червените избиратели. На четвърто място пък беше Иво Христов. Там имаше опит да се покаже връзка с президента и „Позитано“, но и като че ли и това не сработи. Станишев беше на пето място, но той се представи добре и беше възприет и това личи и по преференциите. Цялата вътрешнопартийна опозиция на БСП застана зад него. И ако Сергей Станишев не беше попаднал в тази листа, резултатът на БСП най-вероятно щеше да е по-нисък. Причината е, че присъствието му в листата, независимо на кое място е, мотивира вътрешнопартийната опозиция да работи за преференции за Сергей Станишев. Това нанесе още един удар на Нинова, но пък като цяло покачи резултата на партията.

- Очаквате ли изненади при преференциите?

- Интригата с преференциите е най-вече в БСП - дали вътрешнопартийната опозиция е успяла да измести водача на листата и дали ръководството е успяло да мобилизира преференции за някой друг кандидат. Втората партия с интерес при преференциите е „Демократична България“ и съревнованието между ДСБ и „Да, България“. Третото важно нещо - във ВМРО имаше няколко кандидати, които направиха и самостоятелна кампания. Ще видим дали фигура като Андрей Слабаков е успял да привлече преференции с присъствието си. Другият кандидат със самостоятелна кампания е Кристиян Шкварек.

- Изненада ли ви всъщност резултатът на ВМРО?

- Не, в последните проучвания те получаваха около 6%. Изводът е, че ако до този момент „Атака“, НФСБ и ВМРО бяха що-годе равнопоставени партньори в коалицията, то резултатите от вота сега променят видимо ситуацията.

- Сбъркаха ли патриотите, че не се обединиха?

- Сбъркаха „Атака“ и НФСБ. ВМРО получи огромна възможност и я осъществи. Те ще са като неформален лидер в патриотичното пространство. Оказа се, че са основният наследник на електората на Обединени патриоти.

- Според някои обаче голямата изненада на вота е резултатът на Десислава Иванчева, така ли е?

- И аз бях изненадан от резултата на Десислава Иванчева, по всичко личи, че е над „Атака“ и НФСБ. За мен това е силен протестен вот на избиратели, които приемат Иванчева като жертва.

- А добър ли е резултатът на ДПС и имат ли шанс за 4 мандат?

- Трябва да видим финалното разпределение, но според мен по-скоро няма шанс за четвърти мандат. Особено, ако пет партии изпратят представители в Европарламента. За ДПС обаче е важно да се каже следното - постигнаха един добър резултат. ДПС върна монопола над своето поле. ДОСТ не съществува, в нея вече няма политически пулс. За мен тези избори бяха етап от възстановяването на ДПС. Предполагам, че това е процес, който ще продължи и нататък.

- Как ще коментирате обаче конфигурацията в Европарламента? ЕНП и ПЕС губят доста места, ще има ли плаващи коалиции? Същевременно имаше голям пробив на Зелените.

- Струва ми се, че ще има коалиция и тя ще е между ЕНП, ПЕС и АЛДЕ. ЕНП и ПЕС нямат мнозинство. Другото важно е, че много коментатори видяха в тези избори един вид развръзка в тази нова ситуация в Европа, борба между либерално и консервативно, ако щете го наречете системно-несистемно. Струва ми се обаче, че това е просто етап в развръзката. Мисля си, че ЕНП, ПЕС и АЛДЕ ще бранят на всяка цена тази системност, но системността в ЕС през последното десетилетие не ентусиазира. Това е видимо. Колкото до Зелените, имайте предвид, че се случи много важен процес в Германия, а именно, че там са втора политическа сила и дърпат електорат от социалдемократите. Вече левият избирател припознава много повече Зелените като свой представител, отколкото социалдемократите, тоест левите припознават зеленото, а не червеното като свой цвят. Това е изключително важен процес в цялото ляво пространство.

- След всичко това накъде ще върви Европа?

- Остава да се надяваме, че ще върви към по-добро.

- Ще има ли Европа на нациите?

- Този дебат предстои тепърва. Затова казах, че евровотът е завръзка, а не развръзка. Колкото до това дали ще има Европа, бих казал, че е важно да я има поради една проста причина - най-доброто нещо, което се случва на България, е членството в ЕС. Ако няма ЕС, това ще е много лоша новина за страната ни.

Визитка:

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна

Завършил е френската езикова гимназия в родния си град

Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология

Съосновател е на социологическа агенция “Тренд”

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.