Дилема: Искаме кокошки в двора, но яйца от Полша и Украйна изместват българските

Дилема: Искаме кокошки в двора, но яйца от Полша и Украйна изместват българските

Ако се забрани отглеждането на кокошки в клетки българските яйца ще бъдат пометени от полски и украински, коментира пред "Телеграф" Даниел Стаменов, собственик на птицеферма в Костинброд. Поводът е акцията на неправителствена организация Кажи срещу клетъчното отглеждане на птици като пример за нехуманно отношение към животните.

От сдружение Кажи съобщават, че вече 26 000 български граждани са подкрепили европейска инициатива за забрана на клетките за отглеждане на кокошки-носачки. А 1,5 млн. европейски граждани са подписали декларация срещу клетките, която е представена в Брюксел. До края на ноември еколозите ще призовават пътуващите в софийското метро да не купуват яйца с код 3 - от клетъчно отглеждане. Кампанията преминава под надслов „Разперени криле“, тъй като при такъв тип отглеждане на една птица се пада място по-малко от размера на лист А4, което не е достатъчно дори да разпери крилете си, без да ги удари в друга птица или в решетките на клетката.

Фалити

Извън етичните измерения на проблема с начина на отглеждане, стои и огромен икономически и социален проблем, който касае производителите и работниците в такива птицеферми, коментираха птицевъди. Ако сега държавата вземе решение да забрани клетъчното отглеждане и да се премине на подово, това означава, че ще има масови фалити на птицеферми, казаха Стаменов. Припомняме, че в началото на предишното десетилетие, българското птицевъдство трябваше да преустрои фермите си с големи клетки с оглед изискванията за по-хуманно отношение към птиците и бяха направени огромни инвестиции. Част от парите бяха по програма на Програма за развитие на селските райони, а други просто теглиха кредити.

Милиони

20-24лв., струваше една уголемена клетка, в зависимост от страната, от която се внася. Например за преустройството на една птицеферма с 12 хил. птици това преустройство е струвало 400 хил. лв, каза Стаменов. Той поясни, че е теглил кредит, и му остават още 5 години да го изплаща.

Клетките са внасяни основно от Германия и Испания. Според него близо 80% от българското птицевъдство е клетъчно.

Подово

Останалите проценти са подово отглеждане на птици в България, има и свободни отглеждани кокошки, които имат достъп навън. Става дума за индустриално отглеждане на яйца, което не включва птиците в задния двор.

Стаменов коментира, че секторът е предпочел клетъчното отглеждане, защото себестойността на яйцето е значително по-ниска от подовото. Освен това, ако сега се налага да се преустроят на подово, няма да успеят да го направят, тъй като не разполагат с необходимия сграден фонд. Коет ще доведе до масово фалити. Стаменов прогнозира, че това ще отвори огромна ниша за внос на полски и украински яйца на пазара.

Забрани

Според НПО Кажи , четири страни са забранили клетките в Европа, но не посочват кои са те. Според Стаменов обаче, само Нидерландия отглежда изцяло подово птици.

Фуражи

Като цяло птиците независимо дали се гледат подово, клетъчно или свободно, се хранят с една и съща храна. Те са соев, слъночгледов шрот, пшеница, царевица минерали. Соевият шрот по правило се внася от Южна Америка.

Трева

Единствено свободните кокошки в задния двор пасат трева, кълват червейчета, ядат коприва и треви. Те обаче съставляват най-незначителната част от производството на яйца. За сметка на това, най-чисти и вкусни.

В края на седмицата ЕК трябваше да изслуша застъпниците за свобода на птиците. До редакционното приключване на броя все още не беше оповестен резултата от срещата.

Снимка Интернет 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.