- Ще има спад в оценките заради трайното им завишаване по време на дистанционните уроци
- За 5 години учителските заплати бяха удвоени, но имат да догонват европейските
- Ще има спад в оценките заради трайното им завишаване по време на дистанционните уроци
- За 5 години учителските заплати бяха удвоени, но имат да догонват европейските
- Г-н Стаматов, преди няколко дни се проведе зимната академия на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България. Колко директори и зам.-директори се включиха и какви теми обсъдихте?
- Включиха се около 370 човека. Интересът към срещата е оправдан, тъй като по време на пандемията колегията нямахме почти никаква професионална възможност за събиране. Високият интерес е провокиран и от участието на министър акад. Николай Денков и зам.-министър Мария Гайдарова. Всички директори желаят максимална прозрачност по отношение на очакваните промени, за да могат да се дебатират професионално от цялата гилдия отворено, а не само на експертно ниво. Така може да се постигне по-добър резултат. С директора на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова обсъдихме най-големия казус, свързан с постоянната съпътстваща агресия в образователните институции. В срещата участва и председателят на комисията по образование към Народното събрание Ирена Анастасова.
- Новата оценка за добавена стойност бе представена на социалните партньори. Одобрявате ли я?
- Договорили сме се министърът да внесе яснота, когато МОН прецени, че са подготвени за представянето на системата за добавената стойност. При представянето й на отрасловия съвет не скрих, че тя е изключително сложна и математически високо издържана, което води до известни притеснения както у мен, така и у част от колегите, които за първи път са я погледнали. Наясно сме, че измерването на качеството не е лесен казус и изисква висока степен на прецизност и професионално подготвяне. Според мен обаче в никакъв случай не трябва да има висок академичен стил, а по-скоро предоставената информация да бъде в широко достъпен, разбираем и обществено възприемчив формат. Вероятно министър Денков и зам.-министър Гайдарова ще внесат яснота по отношение на системата на добавената стойност. Дали ще се приложи или не е въпрос на сериозен дебат най-напред на професионално ниво, а след това и малко по-широк обществен дебат.
- Отбелязахте, че все още нямаме бюджет за 2022-а. Какви притеснения имате с колегите си от този факт?
- Няколко неизвестни стоят на дневен ред. Едното е по-късното приемане на държавния бюджет и произтичащото от това по-късното финализиране на формулите за разпределение на бюджетите по общини и учебни заведения. Третото голямо неизвестно е с по-големите сметки. Сигнализирахме МОН още в първия момент, когато имахме информация за по-високи сметки в различни учебни заведения. Министърът категорично остана на позиция, че МОН ще подкрепи навсякъде, където е необходимо извънредно високите сметки и няма да остави образователна институция, която не може да ги заплати. Продължава да има неизвестни как ще продължи оттук нататък тази ситуация, защото всеки ден се появява нова информация за фрапиращо високи сметки. Когато се изготвят формулите за разпределение на средствата по общини, това също може да се прецени, за да може да се остави малко по-висок финансов резерв за покриване на подобни извънредни ситуации, каквито са по-високите сметки.
- По време на обсъжданията на бюджета неведнъж се споменаваше, че заплатите на учителите се увеличават, докато в системата на висшето образование и науката това не се случва. Основателно ли е това разделение?
- Като директор на училище и председател на Съюза на работодателите се радвам, че и тази година са предвидени средства за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти с около 12%. Хубаво е, че тази тенденция продължава пета поредна година и постепенно за този период възнагражденията на всички педагогически специалисти са удвоени, дори и малко над удвоената сума. Противопоставянето с другите гилдии е съвсем разбираемо, защото в момента се забелязва изоставяне на системата на финансиране в сферата на висшето образование и науката и това води до недоволство у тях. Макар и да звучи егоистично, ние сме гилдията, която най-дълго време бе недофинансирана през годините на прехода и определено в настоящата криза учителските заплати трябва да тръгнат напред, за да може постепенно с един интелигентен и много последователен подход да излезем от нея. Все още обаче учителските заплати имат доста да догонват европейските.
- Подготвят се и промени при атестирането и подготовката на учителите. В каква насока трябва да бъдат те? Какви проблеми срещате, когато трябва да търсите нов член на екипа си?
- Тенденцията на промяна на учителите без съмнение през годините доведе до по-лесно намиране на педагогически специалисти заради по-доброто заплащане. Въпреки това преориентирането на различни специалисти към професията води до по-ниско ниво на качеството на практическата подготовка на тези кадри. Атестирането бе отложено вече веднъж, сега пак вървим към отлагането му. Затова начинът, по който ще протича, би могъл да бъде прецизиран добре, ако в тях участват всички възможни групи от системата на средното и предучилищното образование. В постковидната ситуация е добре съвременното осмисляне на процеса на атестиране на педагогическите специалисти по няколко причини. Първата е, че натовареността на всички работещи в системата на образованието е далеч по-различна, отколкото преди пандемията. Без съмнение това води до необходимост от преосмислянето на документите за атестирането и оценката на труда на всеки един специалист.
По-важното сега е да започне ефективен, разумен и съвременен учебен процес. Най-вероятно всички хора смятат, че с магическа пръчка всички ученици ще се върнат в класните стаи и ще започнат да правят това, което са правили преди 2 години. Проблемът е, че навиците им са коренно различни спрямо времето преди пандемията. Затова и всички усилия на директорите и учителите в момента са насочени към възстановяване на елементарните образователни навици на учениците за водене на образователен процес.
- Какво се е променило в поведението на учениците? Какви проблеми срещат учителите по време на часовете?
- Ученикът е забравил, че часът продължава присъствено и не може да става да се разхожда до тоалетната, когато иска, че не може да нарушава дисциплината, защото не е в онлайн режим вкъщи, че трябва да е адекватно облечен за учебния процес и че той започва в дадения час, а не както в онлайн среда, когато и да е и може да си прави, каквото си прецени. Всички колеги споделят, че тези навици са загубени катастрофално и тук възрастта не е определяща. Това се отнася за всички. По-големите ученици са забравили, че не могат да се разхождат навсякъде и по всяко време на часа, защото не са в домашна обстановка. Те обаче се сещат за това миг след като вече са го направили. Това не е образователен казус, а създаване на елементарни навици за учене. Нещо, което отстрани изглежда много дребно, но в действителност това е страничният ефект от дългото дистанционно обучение. Нещо, с което ще трябва да се преборим през следващия учебен срок. Такива навици се създават бавно, но много бързо се губят. Това е най-важната крачка за постепенната адаптация към нормален присъствен учебен процес.
- Колко време ще им трябва на учениците да се адаптират към обучението преди март 2020-а? Ще навлязат ли в нормалния ритъм до края на срока?
- Това зависи от възрастта им. По-големите ученици със сигурност биха възстановили своите навици по-бързо, но по-малките далеч по-бавно. За съжаление за най-малките ученици от първи, втори и трети клас тези навици въобще не бяха създадени трайно във времето поради хибридното обучение и преминаването ту в онлайн, ту в присъствено обучение. За тях това беше нормална цикличност на дейностите. Затова за по-малките ученици наваксването на загубените навици ще продължи и следващата учебна година. По-големите предполагам, че до края на тази ще усетят, че са в клас и трябва да спазват елементарни навици за нормално общуване и водени на учебен процес.
- Ще се отрази ли това на успеха им?
- Заради оценяването недоволството към образователната система със сигурност ще бъде още по-силно през следващия учебен срок. До голяма степен всички учители бяха много по-благосклонни към завишаването на системата на оценяване. Неслучайно няколко пъти сме имали седмица или месец на шестицата. Сега минаваме към срока на реалността, който обективното оценяване на фронталния формат на обучение най-вероятно ще доведе до едно своеобразно реално оценяване. То надали винаги ще е такова, каквото бе по време на дистанционното обучение. Промяната на оценяването към обективност най-вероятно ще е в посока спад в индивидуалните оценки заради трайното завишаване на оценките в периода на онлайн преподаването. Според мен това е напълно очакван и нормален ход. Много от родителите не приемаха никаква друга оценка освен шестица през периода на онлайн обучението. В живота, когато тя не покрита с реални знания, е една своеобразна лъжа в образователния процес. Поради тази причина адаптирането на всички учители отново към присъствения формат е свързано с припомнянето, че системата на оценяване включва в себе си всичко – текущи изпитвания, домашни работи, контролни, тестове. За да може накрая оценката да бъде максимално добре мотивирана и отразяваща реалните знания на всеки един ученик.
- Закъсняхме ли в такъв случай с връщането на учениците в клас, можеше ли да се избегне това?
- Трудно е да се каже дали сме закъснели или не. Нагласата на всички ни оттук нататък определено е максимално използване на времето на присъственото обучение, за да натрупаме повече знания за учениците, да наваксаме пропуснатото и възстановяване на загубените нормални навици на учене.
Визитка:
-Роден е през 1967 г. в Карнобат
-Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология
-Бил е последователно директор на 150-о СУ, 8-о СУ и 119-о СУ в София
-Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“
-В момента отново е директор на 119-о СУ в София
-Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България
Монитор
