Отпадането на тематичното разпределение е стъпка към намаляване на бумащината, казва в интервю за "Монитор" председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България и директор на 119-о СОУ

- Г-н Стаматов, миналата седмица учители призоваха за бойкот заради предложението да обикалят домовете на децата, които отсъстват. Не трябва ли всъщност един учител да знае защо ученик, за когото отговаря, отсъства?

У нас образованието до 16 години по конституция и закон е задължително. Това означава детето всеки ден да бъде по 6-7 часа на училище без закъснения. Задължение, което ангажира родителите да осигурят присъствие на децата си, а общините да следят за спазването на това задължение. Образованието е и право, което го превръща в безплатно. Когато един ученик отсъства от училище, нарушава основното си право и задължение по закон. Той се превръща в един малолетен престъпник, защото не е там. Думата престъпник е силна, но до 16 години неговата роля не е да се разхожда и да върши други дейности, а да учи. Трябва да се разбере, че хора, които не са в училище, са потенциално опасни за цялата ни страна и те биха разклатили в бъдеще нашата национална сигурност.

Ролята на образованието е да предпазва от подобно въздействие. Според мен и Съюза на работодателите трябва да бъде създаден един добре работещ екип от поне трима души – педагог, без да е задължително това да бъде класният ръководител, т.нар. обществен възпитател от районното управление, който трябва да издирва децата, които не са в училище, трябва да има и социален служител. Последните двама отсъстват в екипната работа. Това е и причина за страха на много учители. Затова кварталният и полицията трябва да са на разположение, когато учениците ги няма. Учителят трябва да знае къде са децата, когато не са на училище. Това е едно от неговите основни задължения като педагог. Класният ръководител трябва да е наясно къде са неговите ученици без значение колко дни отсъстват те. Когато обаче детето тенденциозно не идва на училище, каквато е ситуацията в някои семейства, отношението трябва да бъде по-различно. През последните години се усеща отчуждаването на българските семейства от училище и това е предпоставка това да се случи.

- Какво може да се направи за това?

- Родителят се нуждае от подкрепата на учителя, но комуникацията с него от дълго време е прекъсната и затова възстановяването й е необходимост. Това може да се случи както чрез разговори на живо за развитието на детето, които остават най-важни, но и с помощта на електронните форми. Вътрешната съпротива на учителите за предложените промени има своето основание. Те обаче трябва да разберат, че държавата променя своята политика към нас и увеличаването на заплатите трябва да бъде подкрепено с конкретни и ясни резултати. Учениците трябва да бъдат върнати в училище и това да бъде подкрепено с резултатност от труда на педагозите. Родителите, които не вършат задълженията си, могат да бъдат принудени чрез общината и полицията да полагат общественополезен труд в училището. Те могат да свършат нещо много смислено в него - пренасяне на дадена повърхност, подреждане на дадено посещение или свършване на нещо друго. Това преди се наричаше подкрепа. Тази възможност е разписана в законодателството ни и го има като ангажимент, но не се използва.

- Резултатите зависят и от начина, по който се преподава учебният материал. От МОН предлагат да отпадне тематичното разпределение. Според вас до какво може да доведе това – повече свобода за креативните и мотивирани учители или в края на учебната година да бъде пропуснат част от учебния материал?

- От доста години съществува тематичното разпределение и то се променя през годините в различни посоки. При последното му представяне пред педагозите беше под формата на дълги таблици. Отпадането на тематичното разпределение е голяма стъпка към намаляване на бюрокрацията и бумащината, но и голяма отговорност за всеки един учител. Макар и формално това задължение да изчезва, винаги е важно един педагог да знае какво си е поставил за цел неговите ученици да овладеят в края на часа, срока или годината. От няколко години говорим, че учебниците не са най-важното за достигане на крайната цел, а сега липсата на разпределение дава максималната свобода и отговорност на всеки един педагог учениците да придобият по-висока функционална грамотност по всеки предмет. Ролята на директора е важна там, където има учители, които нямат нужната подготовка сами да планират своите дейности, липсва им опит. Не толкова по отношение на контрол, а да насърчава учителя, че е важно в края на годината учениците да владеят определени умения за даден предмет и клас. Някои директорите имат притеснение по отношение какво би се случило, ако има огромни пропуски по учебния материал. Важно е обаче да се даде свобода на учителя и той да бъде отговорен след това пред родителя, директора, а и пред цялото общество. Като краен резултат трябва да видим по-високи постижения на съответния ученик.

- От графика за следващата учебна година, който е предложен за обществено обсъждане, става ясно, че отпадат два от изпитите на четвъртокласниците, което беше и ваша идея. Добра стъпка ли е това?

- От Съюза на работодателите имахме няколко предложения и беше ясно, че нямаше как да бъдат приети всички. Доволни сме, че има обединяване на датите, в които се провеждат изпити в 7-и и 10-и клас. Отпадането на два от изпитите в 4-ти клас (б.а. - по „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“) отговаря на нашето желание и новите учебни планове, които окончателно затварят новите учебни програми тази учебна година. Това облекчение на четвъртокласниците ще се оцени от родители и ученици. Това се отнася и до цялостната организация на изпитите. Предложеният график е най-оптималният от много години. Има поредица от малки ваканции по ден- два и две големи, които създават благоприятна възможност за почивка на учениците. Има недоволство, че междусрочната и есенната ваканция е само по един ден, но броят на неучебните и учебните дни трябва да е съобразен. Тези леки бележки на група родители не са оправдани и стойностни. Друго тяхно притеснение е, че изпитите в 7-и клас за дръпнати по-напред и по-високите температури през юни ще бъдат проблем. Това е смешно, тъй като това са метеорологичните условия в България. В целия ни живот и през топлите дни ни се налага да вършим съществени дейности и адаптацията на всички трябва да бъде от ранна детска възраст.

- Част от ваканциите се използват за провеждането на учебни екскурзии. Предвижда се по време на тях задължително да има посещение в училище в града, в който са учениците. Смятате ли, че има опасност това да попречи на нормалното протичане на учебните занятия в школата домакини, тъй като дестинациите за екскурзии са почти едни и същи?

- Добре е учениците да видят друго училище не само отвън, но и да усетят самата атмосферата на училищната общност. Това би било полезно и за школото домакин. Проблем би възникнал в училища, които са с историческа насоченост и висока концентрация на екскурзии - Велико Търново, Банско, Копривщица и др. Предложението ще има положителен нюанс, ако от него се премахне думата „задължително“. В процеса на обсъждане предполагам, че това ще се случи.


Визитка:

Роден е през 1967 г. в Карнобат

Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология

Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София

Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“

В момента отново е директор на 119-о СУ в София

Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитският посланик пред "Монитор": В България има много възможности за инвестиции

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитската стратегия „Визия 2030“ включва огромни икономически реформи, казва в интервю за "Монитор" посланикът на Кралство Саудитска Арабия в София