Дигиталното село или панацея за оцеляване

Дигиталното село или панацея за оцеляване

Няма нищо по-тъжно от сляпа къща. Очите на дома - прозорците са избушени или просто замръкнали като черни дупки, защото отдавна никой не гледа през тях. Стотици села у нас са „населени“ със слепи къщи, в които никой вече не живее.

 Старите обитатели са измрели, младите са се преместили в града или са хванали Терминал 2. Още по-тъжна е гледката на селата, където са останали един или двама-трима старци, които поддържат мъждукащия пламък на битието (виж стр. 5). Но да оставим меланхоличните нотки настрана и да приемем обективно факта, че селските райони се обезлюдяват. Очевидно е, че там където няма млади хора и деца, няма как да се съживи населеното място. А там, където тях все още ги има, трябва да се създадат условия, които да ги накарат да останат. Ирония, но и логична последица от демографските тенденции е това, че най-много изоставени села има в Габровско. Та нали точно от този регион са едни от най-напредничавите хора през Възраждането? Истината е обаче, че няма защо да плачем за селото от старите времена, защото светът върви напред и то със скорост, която все по-трудно се догонва. Да, коронавирусът накара хората да спрат, но само за момент, след който светът отново ще набира скорост. Как да се задържат хората на село? На първо място естествено е възможността за работа, после идва добрата инфраструктура, след това контролът на битовата престъпност. Не е за подценяване и социалната среда, тя пък е свързана с достъпните комуникации и със създаването на местна общност. Вероятно затова и в стратегията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е поставена цел: „До 2030 г. да се постигне увеличение на относителния дял на населението в селските райони, ползващо подобрен достъп до услуги и инфраструктура чрез мерките за подпомагане“. Коронавирусът обаче наложи и една нова посока, която със сигурност в следващите години ще прокарва нови пътища, и това е дигиталната свързаност. В Германия например вече има платформа с приложение, което дава информация не само за земеделските производители, но и за жителите на даден регион. На практика това е дигиталното село. У нас 86% от общините са получили ваучери за безплатен безжичен интернет, финансиран от ЕК, а през март имаше и още един конкурс, на който се даде възможност да кандидатстват още 36 общини. Мнозина ще кажат, ние не сме се справили с бедността, с големите маргинализирани общности в селата и с още куп други проблеми, за да говорим за дигитализация на селата. В съвременния свят обаче комуникациите, в това число и дигиталните, са основата на развитието. Ако няма модерни комуникации, няма да има и живи села. А колкото до другата тенденция, която със сигурност ще се задълбочава в следващите години, периферията на големите градове наистина ще нараства. Все повече хора ще избират за постоянен дом селска къща в близост до столицата и до големите общински центрове. Това обаче е различно от истинското селско битуване, а по-скоро живот във вилен имот. Повечето от обитателите на тези села работят в града и пътуват всеки ден до работното си място. Ако погледнете от високо най-голямото село у нас – Лозен, ще видите в далечината новите небостъргачи на София. И не е далеч времето, когато това село ще е предградие, тоест квартал на столицата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.