Диана Димитрова с нова любов и роля

Диана Димитрова с нова любов и роля

Актрисата спи далеч от картините си, представя изложба напролет

Диана Димитрова е актриса, но не обича да играе роли в живота. Художник е, а стои далеч от картините си. Превърна се в любимка на зрителите и заличи социалните мрежи с една-единствена цел - да запази себе си извън света на славата.

Приятелите на изкуството ще се сблъскат с ненадминатия й финес в новия игрален филм на режисьора Виктор Божинов с работно заглавие „Чамла“. В него Диана взема главна женска роля, между другото първата й такава. С екипа творят в Родопите. Тя отказва дубльор за каскадите, за да усети привлекателността на всичко, което стои на ръба. Адреналинът зарежда екранната д-р Огнянова, както е позната артистката от „Откраднат живот“, а случайна среща я понася на крилете на любовта.

Диана е щастлива, защото получава предложение не от кого да е, а от Виктор Божинов - един от най-изтъкнатите режисьори по думите й. „Той е любимият ми режисьор. Харесва ми методът му на работа - вече мога да го кажа, защото той обръща внимание на актьорите. Филмът е с работно заглавие „Чамла“ - това е обезлюдена местност близо до Триград. Родопите са едно красиво място, но и доста екстремно. Снимахме около месец, живяхме в Триград и всеки ден пътувахме до мястото с джипове за офроуд“, коментира актрисата в ефир. Отказва дубльор и това я задължава да опита от вкуса на неизвестното - гмурка се в ледени води, катери се, спуска се и междувременно успява да пребори една от най-ужасните си фобии - страх от височини. Прави го в Харамийската пещера, а любопитното е, че предприема стъпката по свое желание и в единствения почивен от снимките ден. „На 47 метра сърцето ми спря поне три пъти.

Озовах се на една 6-етажна сграда с кецове, които се хлъзгат, и с ясното съзнание, че тук вече някои неща ще се решат.

В тъмната пещера имаше свещ, всякакви мисли бушуваха в главата ми. Трябваше да вляза през малък процеп, да се спусна назад... Беше много трудно. Трябваха ми около 2 минути да се отлепя от земята, това е най-силното преживяване в живота ми до този момент. И така се смирих... Защото ние, хората, в днешно време забравяме, забравили сме, мислим се за велики и безсмъртни. А в един момент природата така хубавото те поставя на място“, допълва екранната докторка.

Справи се със страха от високо.

„Да кажем, че си шлифовам душата. Не мога да говоря за себе си, не мога да погледна отстрани. За някои хора сигурно съм абсолютно луд човек, не знам - сигурно съм с много лица. Важното е, че съм си избрала едно основно, което е и в живота. По принцип не обичам да играя, да „актьорствам“ в живота“, споделя Димитрова. Понякога се шегува, че се приема като момче, тъй като през по-голямата част от живота си е разчитала само и единствено на себе си. А в уебпространството вижда хора, които в известна степен са зависими - от внимание или други хора. „Това, което мислят, че съм аз като творец, в един момент се губи... Съзнанието започва да мисли - защо харесванията са 5000, а не 7000. В един момент започнах да го мисля, това не съм аз, това е абсурд. Направих си експеримент - рисувам картина, пускам я в Инстаграм и получавам скромните хиляда харесвания, след това пускам снимка по бански, тя събира 7000 харесвания. Много е фалшиво това, което се случва в интернет. Хората се представят за такива, каквито не са, и живеят някакъв паралелен, измислен и друг живот“, казва Диана. С красотата й се сблъсква отблизо един много специален човек . Среща го по време на снимки, а отскоро не се колебае да заяви, че е обвързана и зад широката усмивка се крие име. „Влюбването ми е отскоро. Чувствам се много странно, защото този път имаме много общо с човека - той е мой колега. Запознахме се на терен. Овен и овен - опасна комбинация. Случва ми се за първи път“, разказва Диана, която в миналото е имала изключително дълги паузи по отношение на любовта. Отрича половинката й да е актьор, режисьор или оператор - споделя само, че и той твори в сферата на киното.

По време на снимките на лентата „Чамла“

Диана беше готова да представи своя самостоятелна изложба, но ситуацията с разпространението на коронавирус у нас провали плановете й. Не окончателно, тъй като актрисата се надява да я реализира през пролетта на 2021 г. „В момента съм портрет в черно и бяло, без рамка. Освободих се от предразсъдъци и суета“, казва Димитрова. Творците са такива хора, че когато вдъхновението им роди идея, а тя се реализира, те трудно откъсват поглед от „детето си“. При Диана нещата стоят малко по-различно. „Мисля, че съм художник по душа и че портретите са това, което ме тегли - очите... Те се получават, те живеят. По-живи са от мен. И когато нарисувам някакъв портрет, първата вечер аз не спя в тази стая, защото енергиите се завъртат“, откровена е тя. Мислено прави паралел, но никога сравнение, с картините на Майстора и разказите, че около тях се случвали странни неща, като да падат предмети, защото били енергийни. В новите й творби графиката отстъпва „главната роля“ на цветовете.

Обича да твори, не стои близо до портретите, които рисува.

Животът на Диана е като на всеки човек, не винаги е бил „цветя и рози“ - всъщност актрисата и художничка минава по един труден път преди години. Той не е тайна, но бива разказан години след като се справя с трудностите, защото по онова време не е искала помощ дори от близките си приятели и познати. „Имах труден период преди няколко години, когато завърших НАТФИЗ. Така се случи, че останах без никакви финанси. Бях снимала в чужда продукция и ни забавиха превеждането на хонорарите. Аз живеех в кв. „Гео Милев“ и трябваше да стигна до кв. „Бояна“ , но как, когато нямам нито един лев в себе си“, пита се реторично Диана... Тръгва пеш и върви общо около шест часа. В кв. „Бояна“ отива заради работен ангажимент, подписва друг договор. В миналото всичко се претегля, дори разходите за храна. От тези години започва да мрази ориза, а днес не вкусва и хапка. „Знаех, че това е урок. Помислих си, че животът ми не ми пасва“ - чувството бързо се губи, когато Диана осъзнава, че всъщност това е нейният път и колкото по-труден, толкова по-успешен ще бъде. Да вярва, да го прави силно и от сърце, я учи един много специален човек - нейната баба. Загубата й разклаща Димитрова. „Имам нещо, което ми тежи на сърцето, което няма да си простя. Това, че нямах смелост в един определен момент да държа ръката на човек, който си отива“, казва актрисата. Днес й липсва това да стоят заедно, да пият чай или мента, да гледат полетата... Другият урок е да изживява всеки момент - щастлив или не толкова, да се сблъсква с него със смелост, да го разбира, да вади поуки и да ги предава.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.