Диагноза за джипитата

Диагноза за джипитата

Имаше един стар виц за джипитата. Двама лични лекари разговаряли и единият се оплакал: “Имам един много възрастен пациент, който не е идвал с години“. Събеседникът му попитал учудено какво чак толкова го притеснява, а той възкликнал: „Ами, ще си умре без диагноза...“

Диагноза винаги трябва да има във всеки случай и такава е нужна и за положението, в което се намира и българското здравеопазване.

Личните лекари са една от основните системи на медицинската помощ у нас и няма съмнение, че те трябва да бъдат подпомогнати. Едно бързо изчисление показва, че в столицата те лекуват средно по 1700 души, а в останалата част на страната по 1200. Данните също показват безкомпромисно намаляване на броя им и така за последните 20 години те са останали с една четвърт по-малко.

Сигурно и сред тях има трески за дялкане, но представете си, че в планинските райони има лекари, които за да помогнат на пациентите си, обикалят друмите на катъри, но не спират работа. Такива хора, които не са забравили Хипократовата клетва, трябва да получат не само признание, но и ефективна помощ от държавата, защото те работят за опазване на гражданите й, без които е безсмислено съществуването й.

По-лесно ще разберем колко струва трудът им, ако се поставим на мястото на един от тях. Представете си какво натоварване е да подпишеш не 1700, а 1200 рецепти за 20 дни. Това са по 60 документа за 8 часа, след поставена диагноза или по 7 на час. На всеки 10 минути един личен лекар трябва да произведе предписание, с което да помогне на някой нуждаещ се от експертизата му. И това не е като да напише фалшива бележка за училище на някой пъпчив тийнейджър, а документ, за който носи отговорност с главата си. В същото време има и много недоволни пациенти, които искат точно техният личен лекар да е на разположение 24/7.

Опасна тенденция е това, че младите лекари не искат да станат общопрактикуващи медици и това, че вече всеки четвърти е на пенсионна възраст. Сигурно на мнозина ще се стори невъзможно, но същата тенденция години наред тормозеше и учителското съсловие, но с последователни мерки тя беше преодоляна и обърната в положителна посока.

Препатили джипита споделят, че у нас има места, където няма електричество и водоснабдяване, но хората са посещавани от личен лекар въпреки всичко, защото всеки ще се досети, че така не може да прегледа много пациенти и съответно възнаграждението му няма да е голямо.

Това е пример за възхищение, но явно не и за нас в България. Ние явно вече не се впечатляваме от такива неща, освен ако не е свързано с повечко пари или придобивки. Времената вече са други, ще контрира някой в крак с времето опонент и ще бъде напълно прав, но и той не трябва да забравя, че тези понятия съществуват само в човешкото съзнание, а човещината я е имало, откакто свят светува и дори когато не е имало календар и часовници, за да измерваме забързаната модерност.

Затова трябва да напишем диагноза за оцеляването на българското джипи със старомодна признателност за нечовешките и неблагодарни усилия, които полагат за здравето ни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.