-       За седмица задкулисните играчи активираха пионките си в чужбина

-       Свързани с кремълски пропагандатори пришиват на депутата измислени контакти с Москва

Кандидатурата на народния представител от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски за евродепутат отприщи през изминалата седмица истинска канонада от активни мероприятия срещу него. Тя започна с опроверганите вече фейкове, че АЛДЕ не го искали в Брюксел, за да се стигне до стария изтъркан (и също десетки пъти опровергаван) рефрен за руски връзки на депутата.

Силно разтревожени от реалната

възможност Пеевски да бъде избран

за представител на страната ни в Европарламента, сенчести олигарси активираха всички свои пионки в общ фронт срещу депутата. В очернящата кампания бяха впрегнати всички възможни измислици, фалшиви новини и ченгеджийски доноси, които олигарсите и техните перодръжки са бълвали в последното десетилетие. Целта е една – зад граница да се внуши, че Пеевски е олицетворение на злото. Само така задкулисните икономико-политически кръгове ще се опитат да си гарантират своеобразен чадър срещу разкритията на депутата за техните далавери. Стар принцип, при който крадеца вика „дръжте крадеца“ и се надява, че така ще успее да отърве възмездието.

Явно тази цел е жизненоважна за задкулисните кръгове у нас, защото за нейното изпълнение не се пестят нито средства, нито усилия. Търсят се всякакви възможни контакти в чужбина, през които да се пробутат измислиците на олигарсите. И така – къде с правилните връзки, къде по друг начин,

подсъдимите за тежки финансови

престъпления играчи

успяват да се доберат дори до авторитетни издания като „Индипендънт“. В края на миналата седмица британското издание публикува статия със заглавие „Продължава ли Кремъл да е кукловодът на България?“. В обширния материал журналистът Борзу Дарагаи, който иначе три пъти е стигал до финал в надпреварата за „Пулицър“, рисува доста нелицеприятна картина за страната ни, според която едва ли не България е овладяна от кремълски интереси. И там някъде е намърдано и името и на Пеевски.

Какво не е вярно в статията? Може би е трудно да се каже кое е вярното. Просто защото в нея реални събития и факти са така преплетени с измислици и пропагандни тези, че почти нищо истинско не е останало. Най-запомнящ се е, разбира се, примерът с Пеевски. В материала той присъства в едно изречение. В него дословно се казва: „Огромната телевизионна и издателска империя, собственост на депутата и олигарх Делян Славчев Пеевски, който е свързван с Кремъл, започна да публикува истории, в които се твърди, че е корумпиран“. Това изречение може да се изучава във всеки университет по света като пример за откровена лъжа.

Първо –

Пеевски няма „огромна телевизионна

и издателска империя“

и това е доказвано стотици пъти. Авторът явно не умее да борави с информационни масиви, защото една елементарна проверка в търговския регистър на страната щеше да му покаже какъв е бизнесът на Пеевски. Депутатът е издател на „Телеграф медиа“, в която влизат шест печатни и две онлайн издания. Вярно, сред изданията е и вестник „Телеграф“, който се радва на най-големия интерес на читателите на печатни издания. И това е така, защото през годините, заедно с вестник „Монитор“, двете издания никога не са се страхували да разкриват престъпните афери на олигарсите у нас. С документи и доказателства. Именно заради тези разследвания, олигархичните кръгове в страната силно се тревожат от Пеевски и са си го набелязали за враг № 1.

Втората лъжа, която веднага се откроява в изречението за Пеевски в статията на „Индипендънт“ е за имагинерните му връзки с Русия. Младият депутат е роден далеч след времената на Държавна сигурност и т.нар „Преход“, при който олигарсите, които днес се опитват да се изкарат евро-атлантически ориентирани бизнесмени натрупаха своите първи милиони.

С благословията на Иван Костов и отломките

на комунистическите служби в България.

„Аз не съм олигарх, не съм приватизирал без пари "Каолин" или "Софарма", не притежавам соларни паркове за скъпа електроенергия, не притежавам газопреносни мрежи и не богатея от таксите, плащани от хората, не използвам пенсионните спестявания във фондовете за лично финансиране, не продавам прескъпи лекарства, не укривам данъци, не водя съдебни искове срещу своята Родина и не я клеветя в Брюксел или зад океана, аз, господа олигарси Прокопиев, Донев и Дончев (Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев – б.р.), притежавам само медии, с които да разобличавам такива като вас. И ще продължа да го правя, защото вярвам в истината, в правото на всеки да изразява мнението си свободно, вярвам в бъдещето на България и не съм част от т.нар. "Преход", ограбил страната ни, към който вие всички принадлежите“, написа в отворено писмо преди година депутатът.

Изброените от Пеевски олигарси, заедно с укриващия се в Сърбия подсъдим банкер Цветан Василев, са всъщност лицата на руското влияние у нас. Василев от години е оплетен в сериозни афери с представители на кремълското влияние по света като олигарха Константин Малофеев и заедно правят колаборации срещу Пеевски. Тази информация също е общодостъпна и авторът Борзу Дарагахи би могъл да установи, че

няма как депутатът

да е свързан с Кремъл,

след като с редица законопроекти се опитва да пресечи именно опитите на оплетените с Москва олигарси да грабят страната. В този ред на мисли Пеевски е по-скоро противник на тази политика и с действията си и като народен представител и като издател е подкрепял винаги евро-атлантическите ценности.

Дарагаи не за пръв път има сериозен проблем с източниците си у нас. През 2013 г., като тогавашен кореспондент на „Файненшъл таймс“, той публикува свое предположение, че Израел вероятно е платил на България, за да обвини шиитската групировка „Хизбулла за атентата на летището в Сарафово. Само ден по-късно се извини за думите си. „Искрено се извинявам и съжалявам за публикуваното предположение вчера“, написа Дарагаи в Туитър. Така и не стана ясно кои са били източниците му тогава, довели до написаното и до извинението, но от статията в настоящия му работодател „Индипендънт“ ясно се вижда откъде авторът е почерпил „информацията“ за страната ни. И те, подобно и на случая от 2013 г., категорично не могат да се нарекат достоверни. В редичката са все известни със задкулисните си връзки лица като Радан Кънев, Татяна Дончева, Огнян Шентов (шеф на грантадийския „Център за изследване на демокрацията“ - б.р.).

Интересно е как Кънев и Дончева

са се прегърнали публично

в опит да опазят менторите си, тъй като единият от години се преструва на демократ с либерални наклонности, а настоящата адвокатка бе дългогодишен кадър и политик от БСП. А след това създаде своя партия – отново със социалистически уклон и сериозно ориентирана към Русия. Явно обаче като трябва да се изяви зад граница, Дончева забравя за това си амплоа и с увереност заявява, че „когато погледнете състава на нашата политическа сцена и състава на нашата икономическа сцена, всички пътища водят към Москва”.

Не е ясно и кой от тримата герои е подавал информацията за страната ни към автора Борзу Дарагаи, но е успял толкова да оплете фактите, че ДПС, която е отчетлив пример за либерална партия е посочена за про-руска, а неуспелия кандидат за президент и подсъдим за аферата „ЕВН“ Трайчо Трайков е изкаран борец срещу Москва. В материала има фактологически грешки като тази, че Трайков бил оправдан на три инстанции по воденото срещу него дело за продажбата на остатъчния пакет акции на ЕРП-то. Самата афера от километри ухае на корупция, а делото срещу Трайков (по което другите подсъдими – Иво Прокопиев и Симеон Дянков удобно са пропуснати, явно за да не лъсват връзките му с олигархията у нас – б.р.) тече на първа инстанция. Интересно би било за британското издание да прегледа протоколите от заседанията по този процес – там ясно могат да се видят показанията на свидетелите, които разкриват как

Дянков и Трайков са играли в ушърб на държавата,

но в полза на олигарха Прокопиев.

Любопитна подробност, която също липсва в материала са и думите на премиера Бойко Борисов, че Прокопиев е успял да пробута свои хора в първия му кабинет. Сред тези пионки са именно Дянков и Трайков, които очевидно са работили само и единствено в полза на олигарха, а не както пише в „Индипендънт“ - „да привнесат технократски облик в суровия дясноцентристки имидж на партията на премиера“.

Очевидното както в материала на „Индипендънт“, така и в други статии, които се появиха в последните няколко дни е едно – олигарсите са в истински ужас от кандидатурата на Пеевски и ще направят всичко възможно, за да я осуетят.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Едно БОЕЦ си знае, едно си бае

Какво правиш, когато получаваш по факса/мейла опорни точки и ти плащат да ги разпространяваш наляво и надясно от позицията на организация, работеща фиктивно в обществена полза, а всъщност в частна?

Отговорите, които „Дневник“ не иска да чуе от Пеевски

Сайтът на подсъдимия Иво Прокопиев - „Дневник“, публикува смешен плач за депутата от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Оказва се, че репортерът на „Дневник“, който причака Пеевски в село Св. Петка в изборния ден, явно е изпаднал в ступор и буквално си е забравил въпросите.

Кандидатурата на Пеевски: Ключова дума „Страх“ за олигарсите (ОБЗОР)

Страх. Тази една единствена дума описва идеално всичко, което се случи в последния месец у нас. Преди точно месец опозиционната ДПС представи листата си с кандидати за евровота, който ще се проведе в неделя. На второ място в нея е настоящият народен представител от гражданската квота на движението и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски.