Ще предложим значително административно укрепване на БАБХ, казва в интервю за "Монитор" министърът на земеделието, храните и горите

- Г-жо Танева, какви са спешните задачи пред министерството в началото на есента?


- Една от най-важните теми е реформата на Общата селскостопанска политика 2021-2027г. Основна тема в хода на преговорния процес е бюджета за ОСП. Предстои приемането на многогодишната финансова рамка и запазването на бюджета за ОСП е много важно за България.

На следващо място разликите в нивата на субсидиите в държавите членки е проблем, който продължава да се разглежда и в настоящата реформа. Въпреки че и при предишната се обърна внимание на сближаването на плащанията, все още има различия, които настояваме да се премахнат. Затова се прилага т. нар. конвергенция на директните плащания, която цели да сближи нивата на субсидиите в страните от ЕС. Европейската комисия предлага за всички държави членки с директни плащания под 90% от средното за ЕС-27, разликата между сегашното им ниво на подпомагане на хектар и 90% от средната стойност на подпомагане в ЕС да бъде намалена с 50% за 6 години. Увеличението ще се извърши в 6 равни, постепенни стъпки, започващи през финансовата 2022 г. По предложението на ЕК конвергенцията ще се финансира от всички държави членки. България защитава позиция за амбициозно сближаване на директните плащания като метод за по-справедливо разпределение на субсидиите за българските фермери.

Обвързаната подкрепа е един от приоритетите на България в реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Този вид подпомагане е по-разбираемо и по-добре приемано от нашето общество и земеделски стопани. В предложението на ЕК се предвижда намаляване на бюджета за обвързано подпомагане. Ако се намали този финансов ресурс, за България ще има спад в парите за 13 319 животновъди и 13 899 стопани, отглеждащи плодовете и зеленчуците (по данни от 2019 г.), които изпитват трудности и са уязвими. Секторите, обект на подпомагане с обвързана подкрепа, изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници и осигуряват заетост за 38.5% от общо заетите в земеделието в страната. Косвено, чрез това подпомагане на обхванатите производства, се подкрепят земеделски дейности, които създават преобладаващ брой от работните места в земеделието, концентрирани преобладаващо в райони с ограничени възможности за заетост.

Настоящото изменение на проекта на регламента за Стратегическия план предвижда запазване на настоящите финансови нива на обвързаната подкрепа (13%+2%). Считаме, че трябва да се приемат по-високи нива на този вид подпомагане, защото използването на по-голям финансов ресурс ще има положителен ефект за поддържането и развитието на жизнеспособни селски райони.

За нас е важно да се запази и преходната национална помощ и след 2020 г. с цел поддържане стабилността в подкрепата на земеделските стопани. Тя е 100% финансирана от националния бюджет и е бюджетно неутрална за ЕС. Спирането на Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки за България означава изключване от обхвата на подкрепата на 6998 животновъди, които отглеждат в стопанствата си 50 и повече овце и кози. Затова се борим този вид подпомагане да бъде включено и в бъдещата политика.

По време на неформалния съвет на министрите в Хелзинки имах срещи с министрите на Германия и Франция. В разговора с немската министърка изтъкнах колко в важна обвързаната подкрепа за България. Поех ангажимент да изпратим SWOT - анализа, когато е завършен, за да се запознае подробно с ефекта от прилагане на подкрепата в България. Позицията на Германия е за отхвърляне на обвързаната подкрепа в следващия програмен период.

- А какви мерки обмисляте що се отнася до Африканска чума по свинете (АЧС)?

- Това е другата важна тема. Става дума за завишаване на мерките за биосигурност заради навлязлото заболяване. Изготвят се новите изисквания за личните стопанства, както и по отношение на фамилните и индустриалните ферми. Работи се усилено по новия Закон за земята и Закона за градушките. По отношение на Закона за земята има работна група, която до 15 октомври трябва да завърши проекта и да го предложи за вътрешноведомствено съгласуване. Интересно е, че в тази работна група има много малко становища, изпратени от неправителствения сектор. Имаме срок, определен от Народното събрание за внасяне на този законопроект и той е до края на декември.


- Успяхме ли да ограничим разпространението на чумата сред домашните свине в страната?

- Бяха взети много мерки. За справяне със ситуацията сме в постоянна комуникация с ЕК, както и с експерти от научната общност. Не целим стопаните да променят своите традиции или бит, но трябва да знаят при какви условия можем да продължим. В момента от цяла Европа 12 държави са с АЧС и няма нито една, която все още е обявена за чиста зона след влизането на този вирус.

- Във връзка със зачестилите епидемии по животните не трябва ли да се увеличи капацитетът на БАБХ?

- В Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предстоят законодателни промени. Ще предложим едно значително административно укрепване на БАБХ в частта здравеопазване на животните, достатъчен капацитет откъм ветеринарни специалисти с оглед недопускане на пропуски, каквито стана ясно, че има. Категорично не предстои разформироване на агенцията.

- В най-общи линии какви ще са минималните изисквания за биосигурност за отглеждане на прасета в стопанствата тип „заден двор”?

- Стопаните, които искат да продължат да отглеждат свине, ще трябва да спазват определени мерки за биосигурност. Те ще бъдат разделени в 3 категории - индустриални ферми, фамилни ферми и лични стопанства. Разграничителната линия ще бъдат нормите за размера на стопанствата. С цел надграждане на биосигурността ще се открият целеви приеми по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). За личните стопанства регистрацията на животновъдни обекти ще бъде административно облекчена, но при стриктно спазване на условията за биосигурност, които са свързани с намаляване на броя на отглежданите прасета за угояване (не повече от 3), които да обитават оградени за целта места със сведен до минимум достъп на външни хора и животни.

- Не закъсняхме ли с мерките за намаляване популацията на дивите прасета?

- Знаем, че заболяването АЧС се разпространи изключително широко в съседна Румъния и въпреки това, обществото у нас като че ли не беше достатъчно подготвено за справяне с проблема.

Този ловен сезон за дива свиня започва за първи път при реална епизоотична обстановка на навлязла зараза от заболяването АЧС. В тази връзка ловът на територията на цялата страна трябва да премине при спазване на задължителни мерки за биосигурност. Ловците предварително трябва да подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните диви свине и да се осигурят и препарати за дезинфекция и пръскачки, с които да обработят използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията и принадлежностите към тях, както и автомобилите.

- Какви съкращения на земеделските евросубсидии за България да очакваме от следващия програмен период заради излизането на Великобритания от ЕС? В коя от програмите ще има най-голямо орязване?

- По отношение на предложенията за бюджет на ПРСР за следващия програмен период (2021-2027), предложението на ЕК за България е за бюджет в размер на 1,97 млрд. евро. Спрямо първоначално разпределените средства за сегашния програмен период, намалението при България е 16%. Поради по-високия предвиден процент самоучастие от държавата, в предложението на ЕК, което все още е предмет на дискусия с държавите членки, се фиксира финансирането от ЕК да бъде 70%, вместо 85%.

При това положение предварителните анализи показват, че резултатът при стартиране на програмата реално би бил почти същият размер на публичните средства, предоставяни на бенефициентите в следващия програмен период да бъде приблизително 2.7-2.8 млрд. евро, сравнени с 2.9 млрд. евро публични средства в текущия период.

Що се отнася до директните плащания за България за следващия период, те се запазват относително стабилни. Това предполага финансирането за директни плащания от 796 млн. евро за 2020 г. да стане 776 млн. евро за 2021 г. Тази разлика ще се компенсира с конвергенцията и още от 2024 г. финансовият пакет за страната ще надхвърли 801 млн. евро. През 2027 г. ще достигне 818 млн. евро годишно. Към момента финансовите средства не са окончателно договорени и са обект на преговорите в рамките на Многогодишната финансова рамка.

ВИЗИТКА:

Десислава Танева е родена на 9 юни 1972 г. в Сливен

През 1995 г. се дипломира в УНСС

От 1997 г. е изп. директор на „Мел инвест холдинг” АД и дъщерни дружества

През 2001 г. завършва право в Бургаския свободен университет

През 2007 г. е председател на Общинския съвет на Сливен

През 2009 г. е избрана за депутат от Сливен от ПП ГЕРБ

От 2009-2013 г. и 2017-2019 г. е председател на комисията по земеделие и гори и народен представител, от 2013 -2014 г. е член на комисията

В периода 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. и от 15 май 2019 г. е министър на земеделието и храните

Владее английски език

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София