Славянският принос в генофонда на съвременните българи е малък процент, казва в интервю пред "Монитор" генетикът от Катедрата по медицинска генетика в МУ.

- Г-жо Нешева, резултатите от ваше 8-годишно изследване показа, че като генотип сме отдалечени от траките, а сме най-близо до прабългарите. Това предизвика интерес в обществото. Ще се пренаписват ли учебниците?

- Донякъде да, но донякъде не. Защото част от данните, които получихме, показват, че съвременните българи, прабългарите и траките имат западна евразийска генетична структура. Това предопределя позицията на траките, на прабългарите и на съвременните българи. И в литературата, и в историята е писано за този западноевразийски произход на българите. Така че това, което ние потвърдихме, не е голяма изненада. Изненадващото от последните анализи беше балканската позиция на траките, тоест балканската локализация. Траките генетично са разположени между Западна Евразия, Изтока и Средиземноморието. Оттук са минавали много популации, които са повлияли върху генетичния материал на населението по нашите земи. Като цяло идва бронзовата епоха, когато е възходът на тракийската цивилизация, това довежда до формиране и следващите миграции. Още преди години споменахме, че изследванията ни сочат, че нямаме тюркски произход, не сме близкородствени до турци и алтайци.

- Излиза, че не сме славяни, така ли?

- Много малък процент е славянският принос във формирането на съвременните българи. Преобладаващ е прабългарският. До съвременните българи близки са унгарците, италианците, гърците. Интересното е, че унгарците се намират в интересна позиция между съвременните българи и траките. Тоест те са в някаква близост до траките, но и до съвременните българи и прабългари. Ние дори изготвихме генетична карта, сравнявайки информацията от траки, прабългари и съвременни българи. На нея се вижда генетичната позиция на тези популации. От нея наистина излиза, че до съвременните българи са близки унгарците, прабългарите и италианците. Докато до траките - словаците, чехите, австрийците. Това също показва евразийския характер на траките.

- Вие сте изследвали антични проби ли?

Да, изследвахме проби от кости и зъби от прабългарски останки от 8-10-и век и тракийски материал. Тази година завършихме анализа на траките и правим обобщение на информацията. Тракийските проби са многократно анализирани, проверявани, те са датирани в период на 2-3 хил.пр. Хр. Данните за некрополите, от които взехме материалите, са описани в литературата. Ние по всякакъв начин сме удостоверили, че са от този период - и тук, и в Италия. Подробно е описан всеки един скелет.

- Защо от зъб и тазобедрена става? Тези проби са най-достоверни ли?

- В зъбите най-добре се запазва митохондриалната ДНК, която извлякохме, за да извършим анализа.

- Това всъщност е информацията, която се предава от майката, нали така?

- Точно така. Ние сме проследили унаследяването по майчин път и как се е предавало на поколенията. То е времево - от 2-3 хил. пр. Хр. до наши дни. Анализирахме по какъв начин се е повлиявало върху генетичния ни профил развитието на популациите по нашите земи.

- Вярно ли е, че сама сте пренасяли пробите с автомобила си до Италия?

- Да, така е. Нямаше никакви проблеми.

- Защо там извършихте изследването, заради полученото финансиране ли?

- Това изследване започна през 2010 година като тема на дисертацията ми за прабългарите и траките. Тогава с колеги се опитах да изолирам и анализирам митохондриалната ДНК. Тоест исках да проведа това изследване в България. Само че за съжаление ние нямахме условията, защото изискванията за работа с антични проби са много високи. Трябва да има много стерилни условия, сертифицирана и специализирана лаборатория, която е обзаведена по всички стандарти за работа. Такива лаборатории струват около 1 млв. евро. В тях не бива да се работи със съвременна ДНК, а само с антична. Тогава нямахме такава лаборатория и преценихме, че резултатите не са достатъчно достоверни, за да бъдат публикувани. Затова потърсихме лаборатория на европейско ниво.

- Казвате, че са се потвърдили изводите, които сте очаквали. Но все пак може ли да кажем, че това изследване е революционно?

- Това изследване е важно, изключително значимо за българския народ. С него ние доказваме неща, които са предполагани от историци, антрополози. Други неща пък отхвърляме, защото историята ни непрекъснато се пренаписва. Тук вече генетиката се намесва и потвърждава някои неща и отхвърля други. За първи път изследваме тракийски материал на 5000 години. До момента това не е правено дори на Балканите. Ние го направихме за първи път още през 2010 година. През 2015-2016 година пък надградихме резултатите. Разчетохме целия митохондриален геном на траките, използвахме най-новия биоформатичен софтуер за анализ, въведен от тази година за антични проби. Затова бих казала, че българите трябва да се гордеят с това обхватно изследване, което е от български колектив. Включени са и колеги от различни области на науката и различни страни, за да се изгради пълна картина, но все пак работата е върху наши проби.

- Какво следва оттук насетне?

- В момента подготвяме статия, която се надявам да излезе в елитното издание Nature. Моя статия бе публикувана там и през 2015 година. Летвата е много висока. Много малко българи имат публикации в това издание, така че и това си е повод за гордост. Статията е само за траките и тяхната специфика. След това ще обобщим всички данни, които имаме, и тази статия ще даде картина на тракийския генофонд, на прабългарите. Резултатите са сходни и няма изненади. Всъщност данните от 2012 година се потвърждават и сега. Ще покажем генетичната позиция на тези три групи, как са допринесли за формирането на съвременния генофонд, на балканския и европейския. Траките показват една генетична позиция между Изтока и Запада. Доказваме, че Балканите като цяло са били миграционен път, през който са минавали много популации и са повлиявали по някакъв начин върху генетичната ни структура през наши дни. Така че предстои още работа. Проблемът е, че липсва финансиране. Ние сме отворени за нови проекти. Вече се развиваме и в нови посоки. В момента работим по проект за столетниците, но обработваме данните и се надявам в най-скоро време да имаме резултатите и да ги представим.

Визитка:

Десислава Нешева е родена в град София

Завършила е 22-ро СОУ „Георги Стойков Раковски” през 2001г. с отличие и със стипендия „Георги Стойков Раковски“, златен медал за принос и отличие

Продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“, завършвайки бакалавър по молекулярна биология и магистър по генетика

Дипломант е към Катедрата по медицинска генетика

Успешно защитава докторантура на тема: „Характеризиране генетичните корени на населението по българските земи“, доктор по генетика през 2016 г.

2011 - 2012г. И 2015 – 2016 г. специализира в катедра по биология, еволюционна биология и палеонтология на Флорентинския университет, Флоренция, Италия

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

 Без помощта на държавата нямаше да успеем с първенството

Мария Петрова: Когато си световен шампион, и въздухът е друг

Без помощта на държавата нямаше да успеем с първенството

Един ръководител трябва да подчини егото си и да управлява емоциите си, казва в интервю за "Монитор" трикратната ни абсолютна световна шампионка по художествена гимнастика