- Г-жо Янева, спасителят е важна фигура на морския бряг или край басейна, но жените в тази професия са малко. Защо е така?

- Този сезон жените спасителки са малко, но това е така с години. Знам, че има и други, една от тях познавам – от Добрич е и работи на басейн в Златни пясъци. Питате ме защо? Ами защото трябва да са мъжки момичета. Да си спасител е много отговорна работа. Нужни са не само желание, но и много умения. Възрастта също е много важна. За съжаление сега сред спасителите е висока. Обяснявам си го с това, че на младежите не им се работи. Дори имам случаи, когато срещам назначени на работа, които не си обличат униформата, която ги отличава от останалите. Нямат нагласата за работа, имам чувството, че понякога не знаят дори защо са там...

- Как направихте първата крачка към водното спасяване, не се ли страхувахте?

- Аз не съм дългогодишен спасител. Практикувам от близо 7-8 години, макар че имам правоспособност за работа на море и на басейн от ученически години. Страх няма, просто напоследък кадрите намаляват и се наложи да се включа и да помагам. Отговорностите са големи, а все още някои хора не могат да го разберат. Мислят си, че спасителят само мързелува под чадъра. Аз специално не съм работила на море, просто нямах желание, а не че не мога. Там определено трябват мъже с опит, защото периметърът е много голям, огромни площи, трудно се контролира периметърът. Затова сега на дежурство са по двама спасители. Като прибавим и туристите с алкохол и дрога – трудно е за една жена. Навремето като състезателка изкарах курсовете, без да мисля, че ще ми се наложи да работя това. Сега, след години, мисленето ми се промени. Пък и работата ми като треньор по плуване изисква спасителски умения, които ми помагат.

- Промени ли се нещо през годините във водното спасяване – към по-добро или напротив?

- Увеличи се заплащането на спасителите – вече е 800 лв., а на работещите на море и над 1200 лева. Но това не е чистата сума, защото има удръжки, данъци, осигуровки... Затова и с всяка изминала година недостигът на спасители расте. Макар че БЧК провежда курсове и обучава нови кадри – те заминават на работа в чужбина, където получават много по-високо заплащане. Освен това работата на спасителя е неблагодарна - 12 часа на слънце и под съдебна отговорност за допуснат инцидент. Трябва да се реагира светкавично във всяка ситуация и да не се губи самообладание.

- Има ли моменти в работата ви, които никога няма да забравите?

- Да! Завинаги ще помня едно детенце, което викаше: „Мамо, мамо – като порасна, искам да стана спасителка!“ Е, после се разочароват, но това е друга тема. Ако говорим пък за инциденти в басейна – нямала съм досега. При нас трябва да се работи и превантивно. Предупреждават се родителите с деца, следи се за контрола, който им се оказва. Така е и с младежите, които са доста недисциплинирани. Иначе, пак във връзка с работата ми, няма да забравя никога Пламен - едно момче с ДЦП, което проходи пред очите ми. Сега живее пълноценно в Холандия.

- Ами други случаи от практиката на колеги, които сте коментирали?

- На басейна има задължение и да се следи за използването на шезлонгите например, което разконцентрира спасителя. Да не говорим пък и за ползвателите им, които понякога стигат в нахалството си дотам, че да искат да им ги носим. Повечето случаи с туристи, за които се сещам, са негативни – нагло държане, защото са си платили, а спасителят едва ли не им е длъжник. Мой колега например предупреждаваше да не се бяга край басейна, където плочките са влажни и хлъзгави. Е, нямаше кой да го чуе! Едно 12-годишно рускоговорящо момче падна и счупи шийни прешлени. Откараха го с линейка. След 6 месеца колегата се чул с родителите му. Те казали, че детето е в инвалидна количка. Затова държа на превантивната работа с децата и родителите. Запознаваме ги как да постъпват, когато са до открити водни площи, раздавам им цветни книжки от БЧК.

- Кои са най-трудните моменти за един спасител?

- Когато има инцидент и спасителна операция, в която трябва да се вземат бързи решения за успешно спасяване. Затова сме и подготвени – да дадем първа долекарска помощ на пострадалия. От това понякога зависи спасяването на пострадалия.

- Работите с деца със специални нужди и като треньор на бъдещи шампиони. На какво искате да ги научите?

- Уча ги на любов към водата, а не да се страхуват. Да могат да се справят с трудни и сложни ситуации, които после да им служат в живота. Първо ги уча да привикнат към водата, средата, която крие и опасности. При първоначалното обучение по плуване ги уча на правилно дишане, защото то е в основата. Иначе децата гълтат вода и това предизвиква паника и страх, вместо удоволствие.

- Децата какво споделят с вас?

- Казват, че им харесва плуването. За тях това е една забавна игра и затова идват на тренировки с желание. Някои, които имат талант и са отговорни и амбициозни, стигат до състезателна кариера. Но не всички стават състезатели. Остава им удоволствието от плуването, здравните навици, физическата форма, приятелствата... Тези, които имат талант, аз го поощрявам, като им давам за пример себе си. Все пак аз съм техният авторитет!

- Участвате като представител на БЧК-Варна и в комисия, която проверява басейните и издава разрешителни за ползването им през сезона. Какви са проблемите там?

- Комисията е от представители на РЗИ, БЧК и община Варна. Всеки си има задължения и следи за тях. Аз проверявам спасителите, оборудването на спасителните постове. Представителят на РЗИ пък проверява качеството на водата, общинският представител – документацията... Понякога се сблъскваме със сериозни проблеми, защото собствениците се опитват да не изпълняват предписанията по наредбата, все гледат да „минат метър“. Други обаче са стриктни и хубавото е, че те стават все повече.

- Стигнахме и до препоръките към всеки, който предстои да отиде на почивка или вече е на морето...

- Да са отговорни родители! Защото децата, както се казва, понякога нямат спирачки. А когато стане беля, нищо не може да върне времето назад. Всички трябва да изпълняват разпорежданията на спасителите, флаговата сигнализация, да се съобразяват със здравословното си състояние, да не влизат във водата след хранене и употреба на алкохол... При басейна също има изисквания – от душа преди влизане във водата до забраната за къпане с дрехи... Практиката е показала, че всяко нарушение може да превърне в кошмар една хубава почивка. А никой не го иска, нали така!

ВИЗИТКА

-Десислава Янева е човекът оркестър, който е непрекъснато в центъра на събитията. Родена във Варна, животът й завинаги е свързан с морето и водните спортове.

-Завършва спортното училище в родния град, бивш състезател по плуване с 13 години активна дейност и множество награди и отличия в дисциплината на Таня Богомилова - бруст. След това взема диплома на инженер по корабна радиоелектроника във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, учи в НСА „Адаптивна физическа активност за лица със специални потребности“ и през октомври завършва магистратура.

- Спасител през лятото и активен участник в общинската комисия, която приема и открива всяка година хотелските басейни за сезона, Десислава работи през останалото време с бъдещи таланти в плуването, както и с деца със специални потребности.

-На 41 години има зад гърба си куп медали по плуване, син на 18 години, който върви по нейния път и работа, която й носи удовлетворение. Заварваме я на спасителния пост на басейна „Дом Младост“ в края на смяната и преди началото на тренировката й с нейната група деца.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Даниела Машева: Протестите са опит за политическа намеса в процедурата за избор за главен прокурор

Атаките на някои медии срещу ВСС са организирана негативна кампания срещу всички, които подкрепиха кандидатурата за обвинител №1, казва в интервю за "Монитор" говорителят на Прокурорската колегия на ВСС

Кольо Гилъна: Като нямаш какво да кажеш, няма смисъл да говориш глупости

-Кольо, вече 20 години откакто напусна група „Контрол“ и не малко, откакто слезе от музикалната сцена. В последните месеци обаче зачестиха появите ти с ЕКС (б.а. - новата супергрупа на Ерол Ибрахимов, Кольо Гилъна и Светльо Витков). Връщаш ли се?