Доскоро си мислех, че никой не може да удари в земята таксиметровите шофьори по километричните им фокуси, но явно имат достойна конкуренция. В навечерието на зимата се оказа, че някои продавачи на дърва в столицата успяват да надуят кубика само за няколко километра не с една или две, а с цели 3 десетачки - от 100 лева на Околовръстно до 130, малко по-надолу към центъра.

В сравнение с този трик помпите на таксиметровите апарати са направо детска играчка. При това всичко е в рамките на закона. Скъпо ли ни е - не купуваме.

Трикът е в добилата от години популярност търговия не на кубик или тон, а на пале, което е малко над половината от кубическия метър. Според търговци това се правело, защото на хората им се виждало скъпо да купят цял кубик. И за това се навивали да купят по-малка част от него, но на надута цена. В случая никой не ни е виновен, че ни мързи да обиколим повече складове, а купуваме от първия видян от прозореца на колата. Или поне да се обадим по телефона да попитаме. Самите търговци споделят как повечето от клиентите така и не са се научили да различават тон от кубически метър.

Търговията с дърва отдавна се слави с големите си възможности за премятане на потребителите. Мерят ги както им попадне - на тон (килограм), на кубик и, както разбрахме вече, на пале. На тежест далаверата е като ги мокрят редовно, за да са „свежи“ като краставици или по-точно, за да тежат повече. Дори и при меренето на кубик се прилагат най-различни трикове, за да ни измамят. Да не говорим пък за нелегалните доставки, с които от десетилетия никой не може да се справи. На немалко места в страната незаконната сеч се е превърнала в основен бизнес и изхранва много хора.

Сега се говори, че някъде имало дефицит на дърва за огрев, защото се отчита бум в производството на пелети. Те били по-екологични и се сочат за част от спасението на големите градове от хилядите тонове пепел, изхвърляни зимно време през комините. Да, но те са по-скъпи. Болшинството от греещите се на дърва обикновено са хора с по-тънки портфейли и едвам отделят пари да си купят 2-3 кубика цепеници поне за първите студени месеци, къде ще тръгнат да ползват по-скъпи горива. Празният стомах не мисли за чистия въздух.

Каквото и да разсъждаваме, накрая пак опираме до доходите. По най-груби сметки поне хилядарка трябва за дърва и въглища за зимата и то за неголямо жилище или по 200 кинта на месец. За домакинство с един работещ на минимална заплата с деца това е непосилен товар, независимо от шанса да получат някаква енергийна помощ.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (14 – 18 януари 2019 г.)

Седмица, в която разни хора се разсъбличат със и без повод. Тази работа не е като оная, но крайната цел е една – сеир да става. Само гевезетата на Цветан Василев не смеят да си смъкнат гащите, да не им изпаднат коледните бонуси от там. Деноминирани или неденоминирани – да не губим вярата в Дядо Коледа!

Санирането хваща пазарната пътека

Субсидиите по евросанирането у нас са на път да отидат в историята. Вероятно по този начин нещата ще си дойдат на мястото. В последните покани за кандидатстване с проекти за енергийно обновяване на еднофамилни къщи и на студентски общежития по ОПРР става дума за нисколихвени кредити и то само за 85% от сумата за кредита.