Със 111 гласа „за“ депутатите дадоха „зелена светлина“ на мораториума върху откриването на нови вузове и филиали към държавните университети. Мярката е заложена в промените в закона за висше образование, които минаха на първо гласуване днес.

Той ще бъде в сила до приемането на национална карта на висшето образование, която трябва да определи професионалните направления, необходими за различните региони у нас. В проектозакона е предвидено в съответствие с нея Народното събрание да предлага откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на тяхната субсидия. С предложените промени се регламентира още, че ректорите на вузовете ще сключват договори си образователния министър. Те ще му дават възможност за възлагане на определени политики, цели и задачи на висшите училища, ще имат и задължението да отчитат финансовото си състояние.

Причина за дебат стана въпросът дали част от промените нарушават автономията на университетите. Депутатът от БСП за България Николай Цонков посочи, че основните органи в университетите са ректора, академичния съвет, но имало проблем с ограничаването на им. Нарушаването на автономията пък противоречало с конституцията. „Висшите училища са успели да се съхранят на базата на принципа на академичната автономия, самоуправление и академичните свободи. Виждаме рискове и проблеми в така предложените промени.“, заяви той. По думите му в законопроекта има положителни идеи като тези за акредитацията, но принципа на академична автономия трябва да бъде основен и затова трябва да се намери златното сечение между академичната свобода и контрола от страна на държавата. Цонков обясни, че поради тази причина парламентарната група на БСП за България ще се въздържи от гласуване на първо четене.

„Имаме наши предложения, които ще направим между първо и второ четене с цел да отстраним неточности и да прецезираме някои текстове, да намерим баланса между качество, финансиране на висшето образование и регулиране от страна на държавата“, допълни той. 45 от всички 157 от далите своя вот гласуваха с „въздържал се“.

Председателят на образователната комисия, която е водеща при разглеждането на закона, и депутат от ПП „ГЕРБ“ Милена Дамянова заяви, че не може да се говори за нарушаване на автономията на вузовете, а отваряне на държавните висши училища по отношение на процеса на обсъждане, вземане на решения.

„В началото на прехода висшите училища получиха автономия и свобода, за която не бяха подготвени затова тя в известна степен се възроди. Отговорността ни се губи.“, коментира тя. Според нея е време да започне и дебат за промяна на модела на управление на университетите като академичната и финансовата част се разделят.

Депутатът от ДПС Ерол Мехмед пък коментира, че всички се оплакват, че умните младежи напускат страната и че 2 млн. български граждани са извън родината, но държавата е тази, която трябва да предприеме мерки промени това. „Когато има над 50 висши учебни заведения за 5 млн. български граждани и свободните места всяка година са повече от завършващите ученици, следва ли държавата да предприеме необходимите мерки? Да, следва. Когато има разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда следва ли държавата да се намеси? Да, и министърът е отговорен затова.“, попита реторично депутатът. Мехмед посочи, че Движението за права и свободи ще подкрепи всички предложения, в които парламентарната група съзира държавническа мисъл. Милен Михов от парламентарна група на „Обединени патриоти“ също смята, че държавата трябва да си върне контрола върху висшето образование, за да се подобри неговото качество. Той посочи, че това се изразява и в новия механизъм за назначаване на ректорите, праговете за възнаграждения.

„Смятам, че между първо и второ четене трябва да се направи дебат, за да се формулират правни норми, които да гарантират надежден, сигурен контрол на държава върху функционирането на университетите и вън от съмнение това да бъде аргумент, че посягаме върху академичната автономия“, заяви Михов.

След като изслуша мненията на депутатите, образователният министър Красимир Вълчев обърна внимание, че договорите ще бъдат в режим на публичност и пълна прозрачност. Той посочи, че една от негативните последици от автономията е разликата от 2,5 пъти във възнаграждението на младите и утвърдените преподавателите. Затова и със закона се предлага регламентиране на минимална работна заплата.

По предложение на Милена Дамянова срокът за подаване на предложения между първо и второ четене бе удължен от 7 на 16 дни. Това може да се случи до 13-ти декември.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сачева: Пенсии ще има, но доходите ще намалеят

Възрастните хора ще получават пенсиите си независимо от ситуацията с коронавируса у нас. Относно работещите хора и служителите, държавата прави така, че да запази максимално тези, които работят, а останалите да получат обезщетение. Това заяви социалния министър Деница Сачева пред Канал 3. Със сигурност ще има и хора, чиито доходи ще намалеят, но това е разбираемо, допълни още Сачева.