Издирването на адреса на децата е предизвикателство за екипите от механизма по обхват, някои се водят на Майчин дом или Обредния дом, каза в интервю за "Монитор" зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева.

- Г-жо Сачева, благодарение на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване на деца и ученици в образователната система за две години над 40 000 са върнати в детските градини и училища. Къде най-често биват открити те?

- Най-често екипите откриват децата в семействата им. Основният им мотив да не ходят на училище е, че родителите им не ги пускат, тъй като ги използват за работа или да гледат по-малките си братя и сестри. Има силна демотивация в самите родители, тъй като те нямат образование. Това, че не са запознати със законодателството, също е проблем. Много родители не знаят, че е задължително децата им да бъдат на училище.

- Кои са най-големите трудности, които екипите срещат по време на работата си, за да върнат тези деца?

- На първо място голямо предизвикателство е адресната регистрация, т.е. да намерим къде се намират тези деца. В издирването им екипите понякога ходят по няколко пъти на един адрес, за да съберат допълнителна вторична информация и да си направят извод къде е настоящият адрес едно дете. За София има много, които са регистрирани на адреса на Майчин дом или на Обредния дом.

Второто предизвикателство е свързано с общуването с родителите и убеждаването им, че децата трябва да ходят на училище. Екипите препоръчват различни начини за премахване на причините, които спират детето. Ако има нужда от помощи в натура - дрехи, обувки, учебни помагала, това може да се случи чрез социалното подпомагане. Ако се установи, че детето е в задължителна предучилищна възраст, екипът може да препоръча изплащане на такса за детска градина. Има ситуации, в които се търсят варианти за работа заедно с родителите, предлагат им се курсове за квалификация или работа с бюрото по труда.

Много полезни са образователните медиатори, които в момента са почти 200. Те имат различни практики - организират здравни беседи, занимания и игри с децата, общуват с родителите. Благодарение на тях намалява и напрежението, защото за много от децата от уязвими групи има определени страхове – за сигурността им, дали са на безопасно място в училище; да не бъдат откраднати момичетата.

Има ситуации, при които се налагат санкции, дават се предложения общината да глоби родителите заради това, че не пускат децата на училище или пък се налагат други санкции.

- Колко са наложените санкции?

- От 11 047 предложени от екипите глоби актове за административни нарушения са издадени от общините само на 326. За сравнение с м.г. е имало малко над 1000 издадени акта, т.е. тази година - три пъти по-малко. Проблем има и със събирането на санкциите. Трябва да се помисли за промяна кой да налага санкциите, тъй като очевидно законодателство има, но има проблем с неговото приложение. Ще се търси начин санкциите да се налагат директно от регионални управления или регионалните структури на данъчните. Трябва да има друга структура, която да не зависи пряко от харесването на гражданите, за да работят тези инструменти.

Обвързали сме и правото да се получават някои социални помощи със задължението - посещение на училище.

- Съобщихте, че механизмът ще се ориентира по-скоро в ежедневната посещаемост, не толкова в търсенето на децата. По какъв начин ще се промени работата на екипите?

- Предвижда се повече работа с децата - допълнителни занимания по български език, по конкретни предмети; допълнителни дейности по интереси; работа с родителите. Тази дейност ще бъде подпомогната от два големи проекта. Първият е „Подкрепа за успех“. Той е насочен към средните училища и в него ще се включат 120 000 деца и 10 500 учители. Вторият проект „Активно приобщаване“ е насочен към детските градини, така че да можем да предотвратяваме отпадането, а не само да издирваме деца и те да бъдат връщани обратно. В него ще могат да се включат 50 000 деца от 1000 детски градини.

Има и няколко програми, които подкрепят дейностите по механизма. По една от тях ще се осигури транспорт за тези в задължителна предучилищна възраст, които нямат детска градина. Друга от програмите е „Мотивирани учители“, с която целим допълнителни инвестиции в учителите.

- Миналата година делът на малчуганите, които напускат преждевременно образователната система, за първи път падна до 12,7%. Какво сочат цифрите тази година?

- Нямаме окончателни данни, тъй като учебната година още не е приключила. Към 30 април обаче броят на повторно отпадналите е три пъти по-малък от броя на отпадналите през последните две години. За 2016-2017 това са били 20 092 ученици, за 2017-2018 – 14 058, а за тази учебна година до края на миналия месец са 5200, т.е. три пъти по-малко деца. Тези добри резултати са следствие от работата по механизма и се надяваме да намаляваме броя на отпадналите, защото в рамките на образователната система имаме много предизвикателства. Освен да запишем всички напуснали образователната система, трябва да пазим тези деца, които са вътре в нея. Трябва да работим с децата, които са в потенциален риск от отпадане – на мигриращи или многодетни семейства, малчугани от уязвими групи или със специални образователни потребности.

- Споменахте децата на родители емигранти. Каква е цифрата на малчуганите, които в момента са зад граница?

- Трудно е да кажа с точна цифра. Информацията на Гранична полиция и МВР е, че от тези 200 006 деца, които издирвахме през 2017-а, 87 000 са в чужбина. Колко от тях ходят на училище, не можем да кажем, трудно може да се засече такава информация. Предполагаме, че по-голямата част от тях ходят. Имаме около 40-45 хил. деца, които не са в образователната система и които трябва да намерим и идентифицираме къде са.

- Ще си сътрудничи ли България с други страни за по-голяма информация за децата в чужбина?

- Другата седмица имаме среща с представител на посолството на Германия. Почти 33 000 български деца учат в момента в немската образователна система. Обсъждаме с тях да направим едно експертно посещение на място, може би в Дортмунд, за да можем да идентифицираме какви са конкретните практики там. Градът предлага различни казуси на мигранти, които пътуват постоянно, има работещи, както и такива на социални помощи.

Проявен е интерес и от други държави, но не сме стартирали разговори, тъй като сме се концентрирали основно върху Германия, предвид факта, че екипите най-често установяват, че издирваните от тях семейства и децата са или в Германия, или в Гърция, Испания и Португалия. Искаме да направим пилотен проект с Германия и ако има възможност, вероятно ще продължим с Испания.

- Каква част от децата в чужбина посещават български училища?

- В неделните училища учат около 32 000 български деца. Не всяко, което е в чужбина, ходи на българско училище. Трудно можем да проследим това, защото всички държави имат различни информационни системи. Новата директива за личните данни и фактът, че информация, свързана с деца, е обект на много повече регулации и изисквания, също блокират информационния обмен.

- Появи се предложение пълномощните за чужбина да съдържат информация за завършен клас. Предприети ли са вече някакви мерки?

- Това беше предложение от директорка на детска градина. Все още няма развитие по темата, но и на този проблем трябва да намерим решение. Има много деца от уязвими групи, които искат документ за освобождаване от училище под предлог, че ще пътуват в чужбина, а всъщност не излизат извън страната. Те използват това като оправдание да напуснат образователната система. Децата на емигриращите родители пътуват, връщат се след година без документ, че са ходили на училище, и се налага да повтарят класа, който вече са завършили в България. Това ги демотивира и съответно отпадат.

От друга страна, в образователната система това е допълнително административно натоварване, тъй като постоянно се записват и отписват деца. Ето защо директорката по време на срещата в Шумен предложи да се търси механизъм, по който да не се дава генерално пълномощно, а при всяко излизане в чужбина да се правят отделно. Това предложение трудно би могло да бъде подкрепено на този етап, тъй като би затруднило голям кръг родители, които използват възможностите за свободно движение. Те са дали такива генерални пълномощни, за да могат децата им да излизат извън България, включително в събота, неделя, през ваканции и т.н. Едва ли ще се тръгне към такива промени, защото освен да затруднят родителите, не биха възпрепятствали на практика недобросъвестно напускане на училище.

Трябва да бъде намерено решение на този проблем и да може да се проследява дали правото по образованието на децата се спазва така, както се спазва правото на свобода на движението. Важно е всяко дете да има поне основно образование. Нито едно общество няма интерес да има деца, които са извън образователната система. Колкото повече са те, толкова повече ще възпроизвеждат неграмотност по веригата.

- Според вас трябва ли да бъде променена конституцията в частта, определяща задължителното образование?

- Да, защото в момента е задължителна възрастта, до която се учи, но не и степента. Основното образование трябва да бъде задължително, защото без него човек не може да направи нищо. Не става въпрос само за реализация на пазара на труда. Ако нямаш основно образование, не можеш да опазиш здравето си. Ти си заплаха за демокрацията, защото не можеш да изразиш мнение и компетентно становище или да направиш избор в твой интерес. Много лесно можеш да бъдеш заблуден, манипулиран и да правиш избори, които да са срещу теб и срещу твоите интереси. Образованите и грамотни хора не са нужни само за икономическото развитие и благосъстояние, те са нужни за функционирането на една държава.

В последно време има много примери за това. По много теми в резултат на атаки, фалшиви новини, недостатъчно добри познания как да се ориентираш в информацията сме свидетели на протести, които са свързани с децата, с движението на антиваксърите и т.н. В значителна степен тези явления са възможни поради недобрите ни образователни познания. Там където има повече наука, няма как да се сее невежество.

- Един от протестите беше свързан с подготвяната стратегия за детето. Защо обществото реагира така на нея?

- Когато има избори, винаги има вечни теми, свързани най-вече със заплахи. Дали бежанци, дали бунтове на наши съграждани от ромски произход, дали ще има страхове, свързани с децата – това са вечни теми, които винаги се експонират по време на избори. Трябва да го осъзнаваме като граждани и да бъдем особено чувствителни, когато някой в предизборна обстановка насочва вниманието ни към тези въпроси и теми. С тях винаги се злоупотребява точно по това време.

Трябва да знаем, че за да се извърши определена промяна, независимо в коя система – в здравеопазване, образование, социален сектор, това се случва въз основа на стратегия, в която има план, срок и отговорни институции. След нея следват плановете за действие, обезпечени с бюджети и оттам нататък се изпълняват конкретни мерки от ведомствата. Това се прилага с всяка стратегия, не конкретно за децата. В България 10 години е имало стратегия за детето, но срокът й за действие приключи през 2018 г. и по Закона за закрила на детето трябваше да бъде разработен нов документ. Той трябва да посочи на обществото и на държавните институции какви цели искаме да постигнем в рамките на следващите 10 години така, че да се подобрят услугите, свързани с децата и семейството в България.

Преди да бъде изготвен и публикуван новият проект за стратегия за общественото обсъждане през януари се проведоха повече от 45 обсъждания, в които са участвали институции, експерти, академична общност, неправителствени организации.

- Каква беше целта на предложената стратегия?

Проектът цели да се подобрят системите на здравеопазването, образованието, социалния сектор, правосъдието така, че да се разрешават идентифицирани в момента проблеми с деца и техните семейства. Информацията, че в нея липсват думите родители и семейство, е абсолютно невярна, Те се споменават многократно и дори част от главите ги съдържат във формулировката си.

Това, което се случи беше сериозна пропагандна кампания. Има данни, че на територията на страната са се активизирали движения с антиевропейски характер. Те имат за цел да дестабилизират доверието в европейските институции, да осмиват европейските ценности, неосъзнавайки, че са свързани с върховенство на закона, възможности и свобода на хората за избор, а не с разрушаване на традиционното семейство или друг тип доктрини. За съжаление, тези движения не са само на територията на България, а по цяла Европа.

- Какви според вас са притесненията на хората от предложения документ?

Осъзнаваме, че има хора, които наистина се страхуват и се притесняват да не се случи нещо лошо с децата им. Тези ирационални страхове бяха използвани от организирани групи хора и неправителствени организации. В много градове се проведоха протести с еднотипни плакати и послания против стратегията за детето. От различни закони, проекти, наредби на документи се изваждаха отделни текстове извън контекста, които станаха причина населението да активизира.

В България има нарастващ брой хора, които живеят без брак, разведени, разделени по някаква причина от своите половинки, има много семейства с бебета ин витро. Техният най-голям страх, че ще им вземат децата, бе активизиран по изключително циничен начин под предлог, че се защитават християнските и традиционни ценности на семейството. Получих десетки писма в личната си поща от уплашени самотни жени или родили ин витро, които смятаха, че държавата подготвя някакви чудовищни закони, за да ги заклейми като лоши родители. Обръщам се към тях, за да им обясня, че това са грозни манипулации и лъжи. Напротив, държавата плаща за ин витро процедури. Именно от това правителство беше приет неограничен брой процедури. Стратегията няма за цел да уязви хората, които обичат децата си и се грижат за тях. За съжаление в България има и много изоставени, които живеят в тежки условия и за тях е необходима подкрепа.

Друга тема, която продължава да вкарва разломи, е за приемните семейства и грозната теза, че държавата не подкрепя биологичните родители за сметка на приемните семейства, които правели бизнес с децата. Това е категорично невярно. За да бъде настанено едно дете в приемно семейство в по-голям процент от случаите то е изоставено от родителите си. Редки са случаите, при които деца се извеждат от семейството, защото има доказана заплаха за тях. Говорим за такива, които са жертва на насилие, които са принуждавани да проституират или са в семейства, упражняващи системен побой, има доказани психични проблеми на самотния родител и в този смисъл неговото поведение е трудно да бъде отговорно към детето. Има много и различни казуси.

Всеки човек чете един нормативен документ през призмата на собственото си семейство, но нормативните документи се правят и за хора, които не са като нас, не се правят за нашите конкретни казуси. Те се правят, за да решат някакъв голям социален, обществен проблем.

- Има ли нещо по предложения проект от стратегията, което според вас може да бъде променено?

Това, което отчитам като грешка в стратегията е, че не сме заложили мерки, които да успокоят родителите, че при злоупотреба със служебно положение - когато има недобросъвестност от страна на социален работник или служител от системата на правосъдието, държавата ще бъде също толкова безкомпромисна, колкото когато има безотговорен родител. Детето е в центъра и се опитваме да го предпазим от безотговорност, която може да принадлежи на всеки – както на родител, така и на служител, на човек, който е представител на държавата.Това е нещо, което бихме могли да подобрим в бъдеще и аз лично смятам да го предложа в документи, които са свързани с това.


Визитка

- Магистър по връзки с обществеността в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър по здравен мениджмънт от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас.

- Началник на дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти” в Националната здравноосигурителна каса - 1999 г.

- Началник на кабинета на министъра на здравеопазването 1999-2001 г.

- Зам.-министър на труда и социалната политика 2016-2017 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Съкратеното съдебно следствие трябва да отпадне за тежки умишлени престъпления

Журналистът Румен Максимов: Обществото иска справедливи присъди за жестоки убийци

Съкратеното съдебно следствие трябва да отпадне за тежки умишлени престъпления

  • Предполагам, че и адвокатът на Мартин Трифонов ще го посъветва да се признае за виновен и така ще намали присъдата си
  • Срещнахме се с депутати след делото за смъртта на Виктория, но нищо не се промени

През юни тази година близки на убитата тв водеща от Русе Виктория Маринова поискаха да се променят законите за тежки престъпления. Едно от предложенията им бе да се отнеме правото на подсъдимия да се възползва от съкратена процедура, ако признае вината си. По този начин присъдата често е по-малка от предвиденото в Наказателния кодекс, а извършителят може да излезе предсрочно.

Такъв е и случаят с убиеца на Виктория – Северин Красимиров. През април 2019 г. Окръжният съд в Русе го осъди на общо 30 години затвор при първоначален строг режим. Делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, след като той призна всички факти и обстоятелства в обвинителния акт. По този повод наложената от съда присъда бе намалена с една трета, която според закона е 30 години.

Той избегна най-тежкото наказание доживотен затвор, след като се призна за виновен и делото тръгна по съкратената процедура. На 22 април състав на Окръжния съд в Русе призна Красимиров за виновен в извършването на три престъпления - умишлено убийство, изнасилване и блудство и го осъди на 30 години затвор при първоначален строг режим.

Според присъдата Северин Красимиров трябва да заплати и 450 000 лева кръвнина на семейството на Маринова. На Областна дирекция МВР-Русе Красимиров трябва да заплати 7015 лв. и 9000 лв. държавна такса. Жестокото престъпление беше извършено на 6 октомври миналата година. Тялото на младата жена беше открито до крайбрежната алея в Русе. Четири дни по-късно в Германия беше арестуван укрилият се там Северин Красимиров.

Стив Лейтъм: Всяка реклама в социалните мрежи трябва да е автентична

Надявам се, че през 2020 г. ще можем да се похвалим с първия български носител на „Златния лъв“ от фестивала в Кан, заяви в интервю за "Монитор" мениджърът „Таланти и обучение“ в Cannes Lions Стив Лейтъм.