Деница Караславова: Родена съм с музиката (ИНТЕРВЮ)

Деница Караславова: Родена съм с музиката (ИНТЕРВЮ)

  • Когато си на 15 г. и влезеш в публичното пространство започваш да усещаш фалшивите хора
  • Графа ме научи, че не винаги труда ти се отблагодарява
  • В „Клетниците“ съм Епонин - малко момиче, отгледано от най-подлите кръчмари в цял Париж

-Деница, честито! Представихте България на конкурса „Нова вълна“ и спечелихте почетното второ място. С какви емоции приемате тази награда?

-Благодаря Ви много. Eмоцията е неописуема, такова нещо не се случва всеки ден. Освен това е и голямо признание за мен.

-Милиони зрители в Русия проследиха трите поредни вечери, в които представихте международен хит, български хит и своя песен. Кои парчета избрахте и защо?

-Когато подбирах песните мислех единствено за това как трябва да предам хубава емоция на хората. Който се е занимавал с музика знае, че понякога артистът мисли първо за публиката и нейния вкус, преди да помисли за себе си.

-Разкажете малко повече за участието си в конкурса.

-Подготовката понякога е по-стресираща от самия конкурс - поне при мен беше така, но с подкрепата на семейството ми и на моя хореограф Димитър Георгиев (Jimmy), който беше плътно до мен през цялото време, успях да преборя страховете и притесненията си. Може би сега е времето да благодаря на "Монте Мюзик" и представителят ни за Русия Влад Яколев, както и на всички, които застанаха зад гърба ми.

-Кой беше първият човек, с когото говорихте след победата? Какво си казахте?

-Нямам точен отговор на въпроса. В такава ситуация всеки гледа да говори с теб - за интервю, да разкажеш как се чувстваш. Понякога цялото това внимание е изморително.

-Тази година започвате ново приключение – вече сте студентка в Националната музикална академия, където мечтаехте да влезете. Каква специалност ще учите?

-Да, така е. Вече официално съм студент първи курс към певческия факултет на музикална академия “Панчо Владигеров”, със специалност поп и джаз пеене. Все пак знаете, че не съм учила в музикално училище и имам много малко академични познания в тази област. Затова за мен беше важно освен гласово, да развивам и теоритичната страна на музиката. Именно така, според мен, се става един завършен артист.

-Последните две години в училище бяха по-различни, заради епидемията от коронавирус. От гледната точка на бивш ученик, но минал през онлайн обучението – доколко е ефективно то, според вас?

-Никак не е ефективно и заставам твърдо зад думите си. Това е най-бързият и лесен начин едно дете да стане ограничено, като няма контакт и допир с външния свят.

-Имахте ли бал тази година? Как премина?

-Разбира се, че имахме, но това не е най-важният празник лично за мен. Премина добре, остана хубав спомен, но бих дала един съвет към бъдещите абитуриентки - не отделяйте толкова много време и средства за 3 часа със съучениците си.

-Едва 16-годишна се записвате за участие в музикалния формат „Гласът на България“ и ставате един от 12-те финалисти в него. С какви спомени се връщате към този период от живота?

-Разбира се, това е един от най-приятните ми моменти. Винаги, когато си спомня се сещам само за позитивите от това предаване. Беше велико!

-Какво се промени след участието ви предаването и най-вече как се променихте вие?

-Аз лично станах по-недоверчива. Защото, когато си на 15 години и влезеш в публичното пространство, започваш да се обграждаш с хора, които дори не искаш в живота си. Сама започнах да усещам фалшивите хора - тези, които имат изгода от теб, а семейството ми ми помогна с кураж да започна да ги отсявам постепено.

-Вярвате ли, че нещата се случват така, както трябва да се случат и че срещата ви с Влади Ампов – Графа не е случайна?

-Моята идеология за живота е, че няма случайни неща. Така че да, според мен участието ми в "Гласът на България" не е случайно. Това беше ново начало за една нова Деница.

-Какъв е най-ценният съвет, който той ви е давал – и като ваш продуцент, и като приятел?

-Научил ме е да нямам големи очаквания от хората и че не винаги труда ти се отблагодарява.

-Участвате в мюзикъла „Клетниците“. Каква е вашата роля и харесва ли ви работата в мюзикъл?

-Софийска опера и балет и конкретно мюзикълът “Клетниците” е едно магическо място с едни невероятни хора, които дават душата си за музиката. Моята роля е една от главните героини в романа на Виктор Юго, а именно Епонин. Тя е малко момиче, отгледано от най-подлите кръчмари в цял Париж, но именно заради лошия пример, който е имала, тя се е превърнала в бунтар, но с добро сърце. Бунтува се срещу родителите си в името на добротата и на любовта. На барикадата героинята поема куршума, който лети към нейния любим. И така малката голяма Епонин умира в имено на любовта. Това за мен е истинско изкуство.

-Какво е за вас музиката и откога сте свързани с нея?

-Рядко един певец или музикант може да отговори на този въпрос, защото музиката е там където е сърцето, а сърцето е там където душата ти поиска. Затова казвам, че аз просто съм родена с музиката и смятам, че това е моето поприще.

-Какво ви предстои в професионален план?

-Главата ми е пълна с идеи и интересни неща, още повече когато вече правя връзката с академичните знания, които добивам. Така че времето ще покаже точно кой ще бъде моя път в музиката и къде ще ме отведе сърцето.

-За какво мечтае Деница?


-Да покорявам нови върхове и да успея да достигна до всеки един човек с музиката си.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.