Ден година храни, а после?

Ден година храни, а после?

Ден година храни, твърди една народна мъдрост. За търговците на цветя първият учебен ден е от тези дати, които хранят твърде добре цяла година.

Печалбите им идват не само от многобройните продажби, но и от надуването на цените навсякъде. Единствените места, където човек може да купи букет на по-поносими цени, е борсата. Проблемът е, че там трудно ще ти направят изискана опаковка, по която учителките, но най-вече родителите съдят за социалния статус на детето и неговото семейство. Да, точно за социалния статус. Защото образователният ценз на родителите, културата им, навиците и ценностите, възпитани още от вкъщи, с които ученикът пристъпва прага на класната стая, не се ценят особено. Нещо повече, често пъти точно те могат да му създадат проблеми както сред съучениците, така и сред преподавателите, които просто ще го третират като треторазряден многознайко с маниери просто, защото вкъщи са се постарали да му създадат добра ценностна система без скъпи предмети.

Нелицеприятната истина е, че не само по цената на букета и неговата опаковка съдят за социалния статус на децата в училище, но и по марковите дрехи, скъпите учебни помагала и куп други, на пръв поглед, дреболии, постижими с пари, като марката на телефона. Например, има деца без айфони, а с евтини смартфони, както и такива с „фенерчета“, които трудно попадат в желаната компания в училище. Те просто не притежават атрибутите за социалното припознаване и приемане в нея. Неотдавна една гимназистка от елитна езикова гимназия за пръв път беше поканена на рожден ден в така желания кръг на нейна съученичка. За да не се срамува от евтиния си телефон, момичето предварително предупреди родителите си да не й звънят. По време на купона тя го изключи, за да не й се налага да го ползва.

Като девойчето от елитната езикова гимназия, има много. Тези деца са комплексирани от повсеместно слагане на невидими етикети с цени и видимото надцакване с финансовото можене, в което основни персонажи в българското училище стават точно те, децата. Училището за тях става не толкова храм на просветата, колкото арена за демонстриране на потребителските възможности. Някога техните родители са търсели най-пищния, най-скъпия, най-правещият впечатление и запомнящ се букет за първия учебен ден. И са дали за него луди пари така, както дават и днес. После историята се повтаря. Накратко, затова и цветята за 15 -ти септември са толкова скъпи.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.