„Демони“ в семейната спалня отприщва Крис Шарков
2

„Демони“ в семейната спалня отприщва Крис Шарков

Войната между половете, любовта омраза между Мъжа и Жената, избуяли в понякога мъчително изкуство на съжителството – теми, отдавна по един или друг начин прегърнати от скандинавската драматургия (Ибсен, Стриндберг, Бергман), движат персонажите и в премиерния спектакъл „Демони“ на театър „Азарян“ и сдружение Enso. Пиесата е на Ларш Нурен – почти непознат у нас, но може би най-известният и поставян по европейските сцени днес шведски автор.

А за режисьор на дебютния си проект от екипа на Enso – младите актьори Александра Димитрова, Адриан Филипов, Камелия Хатиб и изявения, макар и млад ас, Стоян Младенов (МГТ „Зад канала“), са поканили Крис Шарков, утвърден вече майстор в изграждането и боравенето с хладна северна естетика. Спектакълът на Enso и Шарков представя за пръв път този текст у нас.

Много критици оприличават „Демони“ на Нурен (1982) на „Кой се страхува от Вирджиния Улф” на Едуард Олби, но с елементи на фарс и черна комедия. Ако се взрем скрупульозно в съвременната западна драматургия, сигурно ще открием препратки към „Демони“ и в „Богът на касапницата“ на Ясмина Реза (2006), и в „Канкун“ на Жорди Галсеран (2007). Сред скорошните режисьорски работи на самия Крис Шарков пък е „Сцени от един семеен живот“ на Бергман (1973), където бурните екзистенциални и физически сблъсъци в двойката са още по-брутални и оголени. Едва ли става дума (само) за двупосочни творчески влияния, по-скоро

моделите, по които са организирани семействата

от средната класа – любима мишена на тези и още мнозина драматурзи, навсякъде по света си приличат. Приличат си и всички двойки в криза след отшумялата еуфория на влюбването.

Как да примирим невъзможността да живеем хармонично с другия с обсебващата невъзможност да живеем без него? Щяхме ли да пренапишем по-красиво и начисто интимната си биография, ако можехме да си разменим партньорите? Скок в тъмното на нова връзка или компромис със семейната рутина? Кой от нас е психически обременен и кой „нормален“? Пред тези и още въпроси се изправя в спектакъла „Демони“ невротизираното семейство на Франк и Катарина след болезнено абсурдна размяна на словесни удари в деня, в който той е кремирал майка си, а тя е решила, че не иска повече да издържа странностите на съвместния им живот.

За уравновесяване на ситуацията

в провалената вечер те канят съседите си Йена и Тумас, които смятат за щастливо семейство. Ще се окаже обаче, че и те имат скелети в гардероба… Спектакълът сякаш започва по-неуверено и аха да забие в битови територии (за това вероятно „вина“ има и малко примитивният декор на Илияна Кънчева, но какво да правим, криза е), ала постепенно придобива оная форма, която бихме очаквали от постановка по наследник на споменатите в началото имена. Актьорите се справят прилично, а Стоян Младенов прави от своя флегматичен и нерешителен Тумас най-интересно изградения образ. Финалът е блестящо намерен и без да дава отговори, ни изправя пред нови въпроси. Дали пък двойката няма нужда от малко по-грубичка игра за разнообразяване на монотонното бюргерско всекидневие, подобно на героите от „Любовникът“ на Пинтър?!

Театър „Азарян“ и този път подкрепя млади и независими творци. А името Enso не е избрано от сдружението случайно – в превод то означава „моментът, в който умът освобождава душата да твори“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.