„Следващите седем години“ - така е озаглавен опит за анализ в последния брой на седмичника на олигарха Прокопиев. Още в първия му абзац му разбираме, че опорните точки този път са ударили дъното.

Кой е най-важният избор на българските граждани? Със сигурност ще бъдете дисквалифицирани от кръга „Капитал“, ако отговорът ви се ограничи до семейството, приятелите, образование, професия, избор дали да останете тук, в България, или да заминете някъде другаде. За да не се хабите напразно, ще ви кажем какво смятат от „Капитал“. Според екипа от журналисти най-важният избор в държавата е този на главния прокурор (този път - при предни избори отговорът винаги е свързан с тях). И пак според тях, той не се извършвал от българските граждани, а от някакъв си там Висш съдебен съвет. Част от ВСС е излъчен от парламента - т.е. от пряко избрани от гражданите народни представители. В „Капитал“ обаче не знаят какво означава това или пък се правят, че не разбират. Общите работници в екипа излизат с демо версия, че главният прокурор е фигура, която практически не подлежи на контрол от никоя институция. Много бихме искали да влезем в задочен спор с тях коя институция и по какъв начин контролира любимия им шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов, който даже не си прави труда да спазва законите, но разговорът би бил равносилен на това да приказваме на стената. Затова продължаваме да се забавляваме с четивото, представено за анализ. Колко ли журналисти са се потили, докато фризират опорните точки на издателя си. А те най-общо казано са няколко – да се очертае трагична картина на безалтернативен и фатален избор, кандидатурата на Иван Гешев да се пришие към основния враг на Прокопиев - депутата и издател на "Телеграф медиа" Делян Пеевски. А нещата да се представят така, че олигархът Иво Прокопиев да пърха като ангелче с крилца над мракобесната диктатура на малцинството.

„Иван Гешев с лекота прави конспиративни конструкции, с изказванията си навлиза дълбоко в политическото поле - там, където прокуратурата по конституция няма работа“, твърдят от „Капитал“. Този текст ще звучи актуално, но ако вътре в него се направят две-три дребни поправки. Вместо Иван Гешев трябва да напишат името на Лозан Панов, а прокуратурата да се замени с ВКС.

Що се отнася до седемте години, следващите тепърва ще станат ясни, но първите седем на кръга „Капитал“ са ключови за възхода на олигарха Иво Прокопиев. Там са скрити мръсните тайни за приватизационните дарове от Бащицата Костов и за превръщането на медията в бухалка, която удря групировки и личности по нареждане отгоре. В този безсрамен и престъпен период от съществуването на кръга „Капитал“ го няма Пеевски, няма го и в безчинствата на същия този кръжец. Там е само олигархът Прокопиев, окрилян и напътстван от своя създател. Там са и преките му ръководители - „агнешки главички“. Кръгът „Капитал“ никога няма да се разграничи от този период, защото без него днес щеше да е едно нищо. Затова днес всички край Прокопиев, както и той самият, се правят, че това време никога не е съществувало. За тях първите седем години са дълбоко погребана тайна. Вълнуват ги само „следващите седем години“. Безпокоят ги. Защото Костов им осигури шанс да работят като милионери. Но им обеща, че никой никога няма да ги закача. Ще си назначават министри, ще уволняват министри, ще удрят с бухалката си през пръстите всеки амбициозен човек в държавата, който не споделя техните далавери. Костов обаче ги излъга с това обещание. Въпреки опитите им да обсебят свободното слово и да го превърнат в своя частна трибуна, медиите и журналистите на Прокопиев си останаха част само от бизнеса на олигарха издател. И с всеки брой на флагмана на задкулисието „Капитал“ демонстрират жалкото си безподобие на лъжци и манипулатори.

Иначе е ясно, че кръгът „Капитал“ твърдо и категорично стои зад политическите проекти на своя издател Прокопиев. Продуктово позициониране е споменаването в т. нар. „анализ“ на Демократична България" - коалицията между "Да, България", ДСБ и "Зелените". За разлика от „капиталци“ ние помним всички детайли от тайната завера „Арго“ и ще продължим да им ги припомняме, както далаверите на олигарха Прокопиев. Защото колкото и безгранична да е наглостта на тартора на кръга „Капитал“, истината е по-силна от фейковете, които машината на Прокопиев бълва. А истината е, че целият кръжец лее пот и опорки с надеждата, че прокуратурата няма да работи, за да не се окажат следващите седем години отдавна чаканото възмездие за престъпленията на олигархията у нас.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Спешна помощ за всички

Почти не минава ден, в който да не научаваме за гафове в спешната здравна помощ. Някои случаи завършват с фатален край, както бе с тригодишното момченце.

Фокус-мокус бонус-малус

Всекиму според прилежностите, от всекиго според прегрешенията. Така, ако трябва да приложим една по-стара диалектика, звучат намеренията и проектът на Комисията за финансов надзор (КФН) за прилагане на скала от морковчета и тояги за собствениците на автомобили при сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.