Декември в София (пиеса в едно действие)
2

Декември в София (пиеса в едно действие)

Гъста софийска мъгла. Спирка в столичния квартал Левски-Г. Ая-Амая-Есмералда, Киро и Евгени чакат тролейбус 1. Бай Хасан чака автобус 78 за Централна гара, а Марето – същия автобус, но за Женския пазар. Информационното табло на спирката от 5 минути информира, че поради авария маршрутът на трамвай номер 1 в центъра е променен, а Левски-Г не е в центъра и каквито и да е трамваи в квартала никога не са минавали.

Действащи лица:

Ая-Амая-Есмералда (по паспорт Цветанка Илиева Груева).

Студентка, която мечтае да стане известна манекенка, актриса, художничка, певица, сценаристка на български сериали и да срещне Принца. Принцът е чужденец на 160 бели коня в ауди, но може и българин с апартамент.

Бай Хасан, строителен работник, зает в програмата със санирането. Мечтае да спечели от националната лотария, синът му да се върне от Холандия и да вдигне трети етаж на къщата на село.

Марето (по паспорт Мария Ангелова Иванова), а по призвание майсторка на баници, кексове и други печива. Пенсионерка, работи като клисарка. Мечтае да ожени дъщерята.


Киро. Компютърен специалист, уволнен за системни закъснения. Мечтае да получи зелена карта за Америка и да си хване някоя като Ая-Амая-Есмералда.


Евгени. Журналист и дървен философ. Мечтае марихуаната да стане легална и да се издигне до главен редактор.


Бай Хасан (пали ръчно свита цигара): Е па кога ще дойде тоз рейс? Момче (към Киро), я виж иде ли рейсът?

Киро (троснато): Е как да видя, бе чичка? Не виждаш ли, че нищо не се вижда в тая мъгла?

Евгени (говори с добре репетиран софийски акцент): Ей, не направИха зелен билет и тва си е! Три дни смог, сякаш съм в Пекин през 2012 г. на международното изложение. Затова ли плащаме данъци в този град? Ама аз ще го напиша във вестника!

Марето: Аз съм с карта! Ама какво от това? Ето, вече 15 минути чакам!

Киро (пали цигара): Ами къде си тръгнала, бабче? Само да правиш блъсканица в градския транспорт! Ей това пенсиите не мога да ви разбера. Абе стойте си вкъщи бе, къде сте тръгнали? Сигурно до Халите си тръгнала за маслини, а?

Марето: До „Кирков“, за свинско...

Евгени: Какво свинско на Женския пазар, госпожа? Ей къде е Билата...

Марето: Ааа, Билата...12 лева на килограм. Това не са цени за пенсионери, на „Кирков“ е по-евтино.

Бай Хасан: Аз свинско не ям. По строежите само кренвирши, лютеница и майонеза ядем. Лятос може и домат.

Киро (кима към Ая-Амая-Есмералда): Е и тя свинско не яде...

Ая-Амая-Есмералда (обидено): Аз съм вегетарианка! Не мога да се храня с плът и не наранявам животни.

Евгени: Ей, всички станахте вегетарианци! Джендър идеологията ни превзема. Сега и Истанбулската конвенция ще ни натрапят. Аз и във вестника го написах – писна ми от тая политкоректност!

Бай Хасан: А така, момче!

Марето: Ууух, най-накрая автобусът дойде!

Киро: Това е 120, лелче. Тука му е последна спирка. Не ти върши работа.

Марето: Ау, вярно че е нов автобусът. Те автобусите 78 са по-старички. Не видях в тази мъгла...

Евгени: Старички? Автобусите в този квартал са най-дъртите корита в София! А и строителството на метрото го отложиха за две хиляди и незнайсе... Заради подпочвени води строителството се забавило. Пишеше го във вестника.

Бай Хасан: То туй подпочвените води са голям шейтан, момче! Аз нали туй работя. Излееш бетона и гледаш, бетон-работа, а пък след три дена бетонът пада и началникът вика, ще ви режа от заплатите, вика.

Марето: Цялата ни работа е такава, българска работа!

Бай Хасан: Аслъ, аслъ!

Ая-Амая-Есмералда (вдига поглед от таблета и чурулика бодро): На вас, дъртите, негативизмът ви пречи. Светът е красив, а вие не спряхте да мрънкате. Трябва да гледате по-положително на нещата!

Киро: Е аз положително виждам, че има мъгла и няма тролей. Закъснявам за интервю за работа на Петте кьошета, а позицията е за три бона на месец начална заплата, без бонусите!

Ая-Амая-Есмералда поглежда с любопитство към Киро, а Евгени цъка с език.

Евгени: Три бона! Какво работиш, бе брат?

Киро: Ай ти!

Бай Хасан: Кво аз?

Евгени: Компютърджия е това момче, господине. (Вече към Киро) Не бива да закъсняваш за три бона заплата! Хвани такси, че тролей се не вижда.

Киро: Е то и таксита няма в тази мъгла! Всеки бърза, брат. А аз ще закъснея за интервюто. Втори месец без работа вече...

Евгени: Тебе що те уволниха от предишната работа?

Киро: Ми закъснявах, брат.

Евгени кима разбиращо, а Ая-Амая-Есмералда вдига поглед от таблета си.

Ая-Амая-Есмералда: Ми така е, като нямате коли!

Евгени: Какви коли в центъра на София, момиче? Къде ще спреш, то на всякъде е зона. Проблемът с паркирането в този град е огромен, колко съм писал във вестника! Спреш за 10 минути, плащаш за час.

Марето: Така, така! Да си плащат! С тези коли замърсиха въздуха, виж каква мъгла е! И карат като луди, една приятелка за малко не я сгазиха на пешеходна пътека. Тя била на „Кирков“ за яйца, едно яйце, вика не остана, ама аз останах жива.

Ая-Амая-Есмералда: Не колите, а печките на твърдо гориво замърсяват въздуха. Защото София се напълни със селяни...

Бай Хасан: Ааа, в наше село се греем с дърва и кюмюр и чак такваз мъгла не съм виждал!


Сякаш от нищото, от гъстата мъгла изникват две превозни средства. Автобусът и тролеят. Пълни са с народ и типични столични физиономии – едни такива уморени и угрижени. Нашите герои стигат до своите дестинации благополучно. Ая-Амая-Есмералда си взе изпита (поправителен от миналата година) с шестица, но обеща да отиде на научен семинар с професора. Марето не намери евтино свинско, но си купи сурови фъстъци. Бай Хасан взе колет от гарата и се върна да санира блока. Евгени написа гневен коментар за мъглата и зеленото билетче. А Киро закъсня за интервюто, но все пак го назначиха на работа.

Завеса. Пардон, пак мъгла.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.