През 2018 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 941 лв., което е със 7,9% повече в сравнение с 2017 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година увеличение е отчетено в цената на нивите - с 12,6%. При постоянно затревените площи има намаление с 16,8%.

За миналата година най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1345 лв. на декар. Увеличение спрямо предходната година е отчетено в Северния централен район - с 39,5%, и


в Южния централен район - с 22,7%


Цената на земята в Югоизточния район остава почти на същото равнище спрямо 2017 г., като е отбелязано слабо повишение с 0,8%. През 2018 г. се наблюдава поевтиняване на декар земеделска земя в Югозападния район - с 53,4%, в Северозападния - с 4,5%, и в Североизточния район - с 4 на сто.

През 2018 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 48 лв., което е с 4,3% повече спрямо 2017 г. Спрямо предходната година увеличението на рентата за нивите е с 6,4 на сто.

Според председателя на Тракийската асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов в района около Стара Загора цените на земеделската земя варират от 800 до 1100-1200 лв. за декар от първа до пета категория. Цените зависят от много фактори, но в последните 4-5 години

се наблюдава спокойствие на пазара


обяснява той. „На първо място от цената на културата, която се отглежда. Другият фактор е дали някои от големите играчи на пазара като инвестиционните фондове влагат в земеделска земя, но те засега спряха да купуват на всяка цена и са по-сдържани. Третият фактор са арендаторите. В районите със застъпено зърнопроизводство 80% от колегите купуват имотите, обявени за продажба в землищата, където работят. Излязат ли те от пазара на земя, цените ще тръгнат надолу. Причината арендаторите да купуват земя често е страхът им да не я вземе някой друг. Инвестицията обаче се възвръща едва след около 10 години“, пояснява Христов.

Държавната статистика отчита, че през 2018 г. най-висока средна рента от 69 лв. за ползване на земята е изплащана в Североизточна България. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони с изключение на Южния централен район. За миналата година най-висока рента са давали арендаторите в Североизточния район - 69 лв./дка. Увеличение на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони с изключение на Южния централен район, отчитат от НСИ.

Инж. Борис Антонов, председател на Сдружението на собствениците на земеделски земи - арендодатели обаче смята, че


рентите са безбожно ниски


а арендаторите били хванали собствениците на земята за гушата. „В Северозападна България, където земята е плодородна, се плащат само по 40 лв. на декар, а в Добруджа рентата стига до 100 лв. Кооперации в районите на Централна Северна България и Тутракан например дават по 80-90 лв. на декар и отделно дивиденти на членовете си, дали земята си за обработка“, обясни браншовикът.

Радослав Христов обясни, че в Южна България рентата се изчислява през цената на фуражната пшеница, а не както в Северна да е фиксирана на твърда сума на единица площ.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

5,4 млн. т реколта от жито очаква земеделският министър

„Страната ни очаква поредна добра година в зърнопроизводството, като по прогнозни данни общият добив на пшеница ще бъде около 5,4 мнл. тона“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, която даде във вторник началото на жътвата в община Сливен.

90% от доматите по сергиите вносни

В България вносът на плодове и зеленчуци е около 90% според статистка на браншовите асоциации. "По наши проучвания данните не са в такива рамки, но провеждаме паралелно обследване", коментира пред БНР заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов.