Последния свой рожден ден, започващ с цифрата „3“, Деян Ангелов посрещна на снимачната площадка. В дебютния детски филм на театралния режисьор и художник Петринел Гочев актьорът има малка роля, така че можеше изобщо да не споменаваме този факт, ако в главните не бяха неговите синове – 7-годишният Ален и 9-годишният Диман.

Историята е почти автобиографична за Гочев, останал без време сирак, и Ален се превъплъщава в невръстния Петринел, който по свой си странен начин ще трябва да преодолее травмата. Диман пък ще неговият най-добър приятел. Работното заглавие на филма е „Български кораб потъва“, но става дума за играчка, а не за трагедия в стил „Титаник“... „Хлапетата сякаш обезсмислят и моето, и на брат ми творчество. При тях няма чувство за суета, много са искрени пред камерата. А ние, както казваше баба ни, вече сме нахитрели дърти магарета“, критичен е Деян. В лентата той поема функциите на Дарин – играе чичо на героя на сина си. Другият брат Ангелов по изключение няма нито участие в бъдещия филм, който догодина вероятно ще атакува куп международни фестивали, нито принос към празнуването на 30 август, защото от месец работи над персонажа си в голяма американска продукция.

Близнаците едва успяват да се засекат

за кратък лаф в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ след цяло лято поотделно... „Спомних си как аз, брат ми и баща ми, който също е бил актьор, имахме няколко общи кадъра в екранизацията на „Хъшове“. Беше прекрасно. Сега да ми се случи да съм в един филм с двамата ми синове за мене наистина е страшен кеф“, доверява Деян Ангелов.

Деян е с 10 минути по-голям от брат си Дарин. Двамата обичат да разказват как като ученици им излязло име: „Единият е нагъл, а другият чаровен – тия ще се оправят винаги “. Деян се водел наглият. Все измислял някакви иновации. Непрекъснато убеждавал родителите си колко са му нужни пълнители за химикалки и те му купували от близката търговска база „Илиянци“. А той направил с тях първи стъпки в пазарната икономика, като завъртял бизнес сред съучениците си. После асортиментът се обогатил с дъвки, картинки от дъвки, гребенчета и какви ли не джунджурии. За да просперира алъш-веришът, се налагало да е доста настойчив. Така в пети-шести клас го удостоили с прякора „нагляр“. „Освен това хич не ми се учеше, удрях го на молба пред госпожите да ми пишат тройки и четворки, за да не ида на поправителен. А брат ми седеше зад мене и мило им се усмихваше, по-деликатно някак си го правеше и по-лесно му се получаваше. Аз, в интерес на истината, бях много нахален“, признава Додо. И добавя, че до ден-днешен, като си науми нещо, е инатлив и гони целта до дупка, дори и да няма особен смисъл. Само и само да стане неговото. Но в един момент, преди около 4 години, желанието да контролира абсолютно всичко му изиграва лоша шега и го срива психически. Налага му се след 3-4 представления да излезе от тежката пиеса на Юджин О`Нийл „Дългият път на деня към нощта“, в която е редом с брат си, Стоян Алексиев и Бойка Велкова, и да премине

няколкомесечен курс психотерапия

при д-р Георги Антонов, за да осъзнае откъде идват проблемите му. Заради това Народният театър леко прекроява състава на постановката, а тогавашният директор Александър Морфов проявява пълно разбиране, когато актьорът му казва: „Преминавам през нещо, което няма да стане лекичко и процесът няма да е къс...“. След възстановяването си Деян се връща на академичната сцена по-силен от всякога и днес е готов да говори откровено за премеждието: „Излизането от кризата е едно от най-хубавите неща, които са ми се случили. Искам да дам надежда на всички, които изпитват подобно нещо – изход има. В крайна сметка има хора, които живеят с диабет, има хора, които живеят с високо кръвно, има и хора, които трябва да живеем с...душата си. Започнах да се вслушвам във вътрешния си глас. Този урок се учи цял живот“.

В края на миналия сезон в Народния Деян Ангелов направи роля, достойна за номинации и награди, под режисурата на колегата си Валентин Ганев в „Теремин – музика, любов и шпионаж“ от световноизвестния чешки автор Петър Зеленка. Героят му в пиесата е простодушен спортист, който постепенно се превръща в убеден мисионер на новото за времето си изкуство – електронната музика. Повече или по-малко и пътят на Додо е сходен – най-напред атакува Спортната академия, после тръгва към Театралната. Решава да кандидатства с автомобилизъм, макар дотогава да е тренирал карате и бокс и даже има републикански и балкански титли от тия дисциплини. „Малко преди това бяхме катастрофирали с брат ми. За да преодолея страха се записах на курсове за състезателен шофьор. Явих се на високопланинско рали и толкова ми хареса, че за известен период загърбих останалите спортове“, обяснява той. Приемните изпити във ВИФ обаче за него са тотално фиаско, а и Дарин излиза по-разумен и го предупреждава: „Няма да стане със спорта, много шамари ще ядем...“. И близнаците хвърлят ръкавица на НАТФИЗ. Там сполучват: влизат в специалност „Пантомима“, а по-късно се прехвърлят в класа по актьорско майсторство за драматичен театър на проф. Стефан Данаилов. „Това е първата ни голяма среща в професията – той е титанична личност. Изобщо страхотен екип ни преподаваше – Илия Добрев, Иван Налбантов, Ивайло Христов“, изброява Деян.

Зрителите са свикнали имената на Деян и Дарин

да вървят в комплект в програмите

за спектаклите, но всъщност братята все повече се еманципират един от друг в артистичните си ангажименти. Първият самостоятелен пробив на Деян със значима роля е в „Идиот 2012“ – версия на режисьорката Деси Спасова по Достоевски, в която е необузданият Рогожин. Без братско рамо е и в „Теремин“, както и в новия спектакъл на Елена Панайотова в Театър 199 „Влюбена, сгодена, изчезнала“ от Щефан Фьогел, където си партнира с Нона Йотова. Дарин напоследък пък е без семейна подкрепа в „Лисичета“ от Лилиан Хелман – драма, превърната в абсолютен хит от режисьорката Бина Харалампиева. „Даро ми липсва на сцената, но ние постъпваме стратегически. Искаме всеки да събере още опит, който да сподели с другия, и рано или късно пак ще направим нещо заедно“, казва Деян и намеква, че може скоро да се заемат с творческо начинание, което им се е искало да осъществят откакто са били студенти. На него специално в късната есен му предстои и Чехов. „Вече започнаха по-често да ни канят поотделно, още повече че като сме заедно, трудничко се работи с нас: ние се обединяваме като мнение, токова доверие си имаме един на друг, че изпитваме мнителност към режисьора. А поотделно по-лесно можеш да прилъжеш единия“, шегува се той.

По-рано появил се на бял свят, Деян по-рано от брат си се и задомява. Нежната му половинка Петя е pr в образователната програма „Фортисимо“ на диригента Максим Ешкенази и Софийска филхармония. Но по ирония на съдбата ги среща и влюбва от пръв поглед не изкуството, а един нов преди десетина години политически проект, за който и двамата тогава работят. Няколко месеца по-късно сключват граждански брак, а след известно време – и църковен, последван от голяма сватба. Петя е плътно до мъжа си, когато трябва да го издърпа от „черната дупка“, когато с него не се общува много лесно и сякаш тепърва пак трябва да се опознават. „Женил съм се два пъти за съпругата си, бих се оженил за нея и трети път. Максим Ешкенази, с когото станахме семейни приятели, ни каза, че има документ, който му дава право да венчава. Така че не е изключено да се венчаем и по американски при него в САЩ“, планира актьорът.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Емилия Радева озвучава филм за светец

Голямата артистка Емилия Радева участва в една от възловите сцени в документалния филм на режисьора Ангел Бончев „Светецът светкавица”, чиито премиерни прожекции са днес, на 19 и 20 февруари от 18.30 ч. в Дома на киното в София.

Лилия Пангелова: Родината ни е богата на уникални находки

Наш майстор на духаното стъкло е номиниран за награда „13 века България“

Лилия Пангелова: Родината ни е богата на уникални находки

Българското изкуство има още един повод да се похвали или да бъде похвалено – младата българка Лилия Пангелова е номинирана за престижната Национална награда „13 века България“ за подкрепа на млади таланти в съвременното изкуство и наука.

Всички актьори са равни, но Снежина Петрова е по-равна от другите

След като увлякоха и продължават да приобщават десетки хлапета от малцинствени групи към превъплъщаването като детска игра и към магията на високия театър с мегапроекта „Медея“, актрисата Снежина Петрова и режисьорът Деси Шпатова изненадват зрителите с ново предизвикателство. На сцената на Театър 199 те са превърнали в кабаретен атракцион убийствената антиутопия на Джордж Оруел „Фермата на животните“, в която група четириноги труженици решават да завземат властта от хората и да установят справедлив и хуманен световен ред първо в своето, а после във всички подобни стопанства.